По българските магистрали - от градеж към грабеж
" Трошене на пари " е хубава българска метафора за разточителство. Но в този момент на автомагистрала " Тракия " виждаме дословното значение на израза - 40-ина километра ще бъдат " разорани " радикално, с цел да бъдат направени отначало. Защото преди петнайсетина години някой си е оставил ръцете там и никой от многочислените контролни и надзорни органи - държавни и частни - не е забелязал и не е реагирал.
Става дума за печално известната права сред Стара Загора и Чирпан, която по този начин се нагъна през годините, че започнаха да я назовават " тракийско море ". Някои винят окаяното положение на настилката за поредицата тежки произшествия в региона. Държавата взе полумерки - понижи в сан тази част от автомагистралата и ограничи скоростта до 90 км в час - като за нормално шосе. Сега
следва чутовно безценен ремонт,
който би трябвало да върне магистралните качества на трасето - с разтрошаване на пластове и осъществяване отначало. Това ще коства 3.4 млн. лв. на километър (поне засега), при състояние че истинското строителство излезе под 3 млн. лв. на 1 км (а и то ни се струваше нахално скъпо, тъй като въпреки всичко приказваме за създаване на път през равното тракийско поле, не през Алпите или Пирин).
Пропадащата права е строена по времето на тройната коалиция, а министър председателят Станишев й резна лентата през октомври 2007 година Поне в този случай Бойко Борисов и кохортата му наподобяват почтени - само че единствено на пръв взор. Освен че има чудесната опция отново да се оплаче от лошото наследство от предходни ръководства, министър председателят има и задължението да сезира прокуратурата. Но не го прави. Защо ли? Защото и в неговите мандати е същото - калпаво осъществяване плюс безсрамно високи цени в комбиниране с тотална липса на надзор и на наказания.
Главният прокурор също е " пас ". Странно е, тъй като Иван Гешев се възпламенява от надалеч по-дребни неща, заора даже в обречената тематика за приватизацията (Никола Филчев преди него порови в още горещите досиета и нищо не съумя да направи), а в този момент не се впечатлява, че някой е трошил и ще троши парите на българските и на европейските данъкоплатци. Безобразията в пътното строителство очевидно не попадат измежду целите на основния обвинител, изключително в случай че става дума за редовно трошене на големи обществени средства и за велика корупция. Може би са го " посъветвали "
да заобикаля тази тресавищна област, в която ползите са усукани
като свински вътрешности и стигат нависоко.
Помните ли Димчо Михалевски, някогашен народен представител и зам.-министър на строителството? Още преди 7-8 години индивидът разнасяше бурканчета с проби, взети от строителната площадка на " Тракия " сред Стара и Нова Загора, и твърдеше, че съгласно лабораторните проучвания в основите на автомагистралата се влага пепелина (въглищен прахуляк от сгуроотвал). Пътната организация и районното министерство замазаха абсурда, като твърдяха, че има неразбирателство и че употребената от Михалевски лаборатория нямала надлежна акредитация за такива проучвания. През годините замазването на проблемите в пътното строителство (те са неизбежни, тъй като работата е в действителност тежка и сложна) се трансформира в съществена мисия на управляващите. А ръководството на Борисов издигна магистралните градежи-грабежи в фетиш - персонално министър председателят през ден разяснява на народа, че всеки милион, вложен в пътища, е инвестиция в светлото бъдеще. Магистралите безспорно са значими, само че също по този начин е значимо те да се вършат качествено и не на разорителна цена.
Борисов се " напати " доста с публичните поръчки за градеж на основни магистрални пътища. През 2018 година поради " Хемус " непосредствено го попитаха за какво раздавава лотовете на олигарси като Пеевски и Валентин Златев и за какво пътищата ни излизат толкоз скъпо. За да се измъкне от " витаещите подозрения ", министър председателят персонално спря въпросните поръчки (не че има такава процедура, само че в нашата страна Той и Кой дефинират правилата).
Заради този и други сходни неудобни случаи
бе изобретен номерът с потреблението на държавна компания заслон,
през която да се разпределят скрито и без звук парите за едрото пътно строителство. " Автомагистрали " е предприятието, на което държавното управление към този момент на три пъти поверява милиарди за ново строителство, ремонти на основни пътища и даже за подсилване на свлачища (над 70 броя). А единствено преди седмици " диспечерът " получи следващия милиард - за създаване на 66 км от пътя Видин - Благоевград.
" Автомагистрали " няма по какъв начин със лични сили да извършва колосалните задания, предоставени му от държавното управление. Затова разчита на " помощници " - огромните играчи от сектора, които отново се вклиняват в магистралния градеж и пак получават лъвския къс от парите, единствено че всичко става прикрито, зад кадър. От " Автомагистрали " акцентират, че не работят с подизпълнители, а просто наемат техника и личен състав, когато им се наложи. Но това е единствено " игра на думи ", опрощение за заобикалянето на публичните поръчки. Хитроумната скица поставя кръст на честното съревнование и откритото консумиране на бюджетните пари. Известно е единствено, че " Автомагистрали " има " рамкови съглашения " за партньорство с някои от известните играчи - като „ Хидрострой “, „ ГБС Инфраструктурно строителство “, „ ПСТ Груп “, „ Пътстрой 92 “, „ Трейс груп “ и др. Държавното дружество е съвършената черна дупка, която засмуква милиардите и нататък следите им се губят.
Успоредно с това си вървят и по-дребните схеми за точене. Както и всевъзможни
строителни " нововъведения ", невиждани в други страни
Съвсем свеж образец за трошене на пари - още веднъж в дословния смисъл, е прясно ремонтираният път Русе - Бяла. На пръв взор отлично изпълнен, дълго чакана облага, наслада за пътуващите и горделивост на Борисовото държавно управление. Само дето строителите пропуснали да сложат водостоците. И хоп, чисто новият асфалт към този момент е разкопан за " навременно " полагане на тръбите. Хубава работа, но българска...
Може да се направи черен поменик на пътностроителните и пътноремонтните провали в България. Тунели, виадукти и пътища убийци, в които са заровени големи суми. Може да се направи и класация на най-скъпите магистрални прави и на " златните поправки ", които чупят международни върхове. Списъкът с илюстрации на държавното безхаберие в този бранш се написа към този момент доста години, а образците стават все по-изумителни.
Всичко това е допустимо, тъй като няма надзор. Държавата изцяло е дезертирала от дилемите си и това се отнася за всички управляващи - от законотворците в Народното събрание през държавното управление до правораздавачите на Темида. Каквито и безобразия да се правят, персонално виновни, отговорни и осъдени няма.
Нещата ще се трансформират едвам когато видим едри риби зад решетките
- строителен министър или най-малко негов заместител, началства от АПИ, представители на държавния строителен надзор и на частния механически контрол (фирмите за контрол получават големи суми, с цел да наблюдават за качественото и съответстващо на плана изпълнение). Трябва да бъдат посочени и осъдени съответните виновници - да вземем за пример за вълните по автомагистрала " Тракия ", чието " заглаждане " ще коства към 200 млн. лв.. Темида би трябвало да преследва и санкционира сурово и некадърни строители, и сгафили проектанти, и подкупни чиновници с необятно затворени очи и бездънни джобове, и техните патрони, криещи се зад офшорки и подставени лица.
Иначе пътищата в България ще си останат това, което са - неприятни, скъпи, гробници за човешки животи, трошачки на бюджетни пари. А гражданите отново ще викат " Оставка " по площадите.
Става дума за печално известната права сред Стара Загора и Чирпан, която по този начин се нагъна през годините, че започнаха да я назовават " тракийско море ". Някои винят окаяното положение на настилката за поредицата тежки произшествия в региона. Държавата взе полумерки - понижи в сан тази част от автомагистралата и ограничи скоростта до 90 км в час - като за нормално шосе. Сега
следва чутовно безценен ремонт,
който би трябвало да върне магистралните качества на трасето - с разтрошаване на пластове и осъществяване отначало. Това ще коства 3.4 млн. лв. на километър (поне засега), при състояние че истинското строителство излезе под 3 млн. лв. на 1 км (а и то ни се струваше нахално скъпо, тъй като въпреки всичко приказваме за създаване на път през равното тракийско поле, не през Алпите или Пирин).
Пропадащата права е строена по времето на тройната коалиция, а министър председателят Станишев й резна лентата през октомври 2007 година Поне в този случай Бойко Борисов и кохортата му наподобяват почтени - само че единствено на пръв взор. Освен че има чудесната опция отново да се оплаче от лошото наследство от предходни ръководства, министър председателят има и задължението да сезира прокуратурата. Но не го прави. Защо ли? Защото и в неговите мандати е същото - калпаво осъществяване плюс безсрамно високи цени в комбиниране с тотална липса на надзор и на наказания.
Главният прокурор също е " пас ". Странно е, тъй като Иван Гешев се възпламенява от надалеч по-дребни неща, заора даже в обречената тематика за приватизацията (Никола Филчев преди него порови в още горещите досиета и нищо не съумя да направи), а в този момент не се впечатлява, че някой е трошил и ще троши парите на българските и на европейските данъкоплатци. Безобразията в пътното строителство очевидно не попадат измежду целите на основния обвинител, изключително в случай че става дума за редовно трошене на големи обществени средства и за велика корупция. Може би са го " посъветвали "
да заобикаля тази тресавищна област, в която ползите са усукани
като свински вътрешности и стигат нависоко.
Помните ли Димчо Михалевски, някогашен народен представител и зам.-министър на строителството? Още преди 7-8 години индивидът разнасяше бурканчета с проби, взети от строителната площадка на " Тракия " сред Стара и Нова Загора, и твърдеше, че съгласно лабораторните проучвания в основите на автомагистралата се влага пепелина (въглищен прахуляк от сгуроотвал). Пътната организация и районното министерство замазаха абсурда, като твърдяха, че има неразбирателство и че употребената от Михалевски лаборатория нямала надлежна акредитация за такива проучвания. През годините замазването на проблемите в пътното строителство (те са неизбежни, тъй като работата е в действителност тежка и сложна) се трансформира в съществена мисия на управляващите. А ръководството на Борисов издигна магистралните градежи-грабежи в фетиш - персонално министър председателят през ден разяснява на народа, че всеки милион, вложен в пътища, е инвестиция в светлото бъдеще. Магистралите безспорно са значими, само че също по този начин е значимо те да се вършат качествено и не на разорителна цена.
Борисов се " напати " доста с публичните поръчки за градеж на основни магистрални пътища. През 2018 година поради " Хемус " непосредствено го попитаха за какво раздавава лотовете на олигарси като Пеевски и Валентин Златев и за какво пътищата ни излизат толкоз скъпо. За да се измъкне от " витаещите подозрения ", министър председателят персонално спря въпросните поръчки (не че има такава процедура, само че в нашата страна Той и Кой дефинират правилата).
Заради този и други сходни неудобни случаи
бе изобретен номерът с потреблението на държавна компания заслон,
през която да се разпределят скрито и без звук парите за едрото пътно строителство. " Автомагистрали " е предприятието, на което държавното управление към този момент на три пъти поверява милиарди за ново строителство, ремонти на основни пътища и даже за подсилване на свлачища (над 70 броя). А единствено преди седмици " диспечерът " получи следващия милиард - за създаване на 66 км от пътя Видин - Благоевград.
" Автомагистрали " няма по какъв начин със лични сили да извършва колосалните задания, предоставени му от държавното управление. Затова разчита на " помощници " - огромните играчи от сектора, които отново се вклиняват в магистралния градеж и пак получават лъвския къс от парите, единствено че всичко става прикрито, зад кадър. От " Автомагистрали " акцентират, че не работят с подизпълнители, а просто наемат техника и личен състав, когато им се наложи. Но това е единствено " игра на думи ", опрощение за заобикалянето на публичните поръчки. Хитроумната скица поставя кръст на честното съревнование и откритото консумиране на бюджетните пари. Известно е единствено, че " Автомагистрали " има " рамкови съглашения " за партньорство с някои от известните играчи - като „ Хидрострой “, „ ГБС Инфраструктурно строителство “, „ ПСТ Груп “, „ Пътстрой 92 “, „ Трейс груп “ и др. Държавното дружество е съвършената черна дупка, която засмуква милиардите и нататък следите им се губят.
Успоредно с това си вървят и по-дребните схеми за точене. Както и всевъзможни
строителни " нововъведения ", невиждани в други страни
Съвсем свеж образец за трошене на пари - още веднъж в дословния смисъл, е прясно ремонтираният път Русе - Бяла. На пръв взор отлично изпълнен, дълго чакана облага, наслада за пътуващите и горделивост на Борисовото държавно управление. Само дето строителите пропуснали да сложат водостоците. И хоп, чисто новият асфалт към този момент е разкопан за " навременно " полагане на тръбите. Хубава работа, но българска...
Може да се направи черен поменик на пътностроителните и пътноремонтните провали в България. Тунели, виадукти и пътища убийци, в които са заровени големи суми. Може да се направи и класация на най-скъпите магистрални прави и на " златните поправки ", които чупят международни върхове. Списъкът с илюстрации на държавното безхаберие в този бранш се написа към този момент доста години, а образците стават все по-изумителни.
Всичко това е допустимо, тъй като няма надзор. Държавата изцяло е дезертирала от дилемите си и това се отнася за всички управляващи - от законотворците в Народното събрание през държавното управление до правораздавачите на Темида. Каквито и безобразия да се правят, персонално виновни, отговорни и осъдени няма.
Нещата ще се трансформират едвам когато видим едри риби зад решетките
- строителен министър или най-малко негов заместител, началства от АПИ, представители на държавния строителен надзор и на частния механически контрол (фирмите за контрол получават големи суми, с цел да наблюдават за качественото и съответстващо на плана изпълнение). Трябва да бъдат посочени и осъдени съответните виновници - да вземем за пример за вълните по автомагистрала " Тракия ", чието " заглаждане " ще коства към 200 млн. лв.. Темида би трябвало да преследва и санкционира сурово и некадърни строители, и сгафили проектанти, и подкупни чиновници с необятно затворени очи и бездънни джобове, и техните патрони, криещи се зад офшорки и подставени лица.
Иначе пътищата в България ще си останат това, което са - неприятни, скъпи, гробници за човешки животи, трошачки на бюджетни пари. А гражданите отново ще викат " Оставка " по площадите.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ