Историята е една и съща. Просто продължава
Триумфът на Съединени американски щати след разпадането на комунистическия блок сложи Америка в ролята на натурален световен водач. Инструментите на Студената война Европейска икономическа общност и НАТО продължиха своето битие, само че с малко по-различни цели. Да легитимират стратегическите ползи на Съединени американски щати през институционална поддръжка и обявяване на групово решение. Върху руините на разпадналия се Съветски съюз Съединени американски щати моделираха новата архитектура на световна сигурност. Светът изрази доверие във военното предимство на Съединени американски щати и в политическата надеждност на тази привлекателна свръхсила. Европа въпреки и насилствено одобри американското водачество, което не след дълго се трансформира в американско владичество.
През вековете са се формирали разнообразни типове империи. Но нито една от тях не е могла да реализира световно владичество заради това, че завладяването на територии чисто географски има лимитиран обсег. Америка обаче е свръхсила от нов порядък, тя не окупира страните, над които доминира. През тактиката на глобализацията и нейните принадлежности – стопански и наднационални, Съединени американски щати упражняват въздействие вътре в националните властови елити, в това число изземвайки редица техни типичен функционалности, като ги дават на световни или съюзни институции.
Бидейки световен хегемон, Съединени американски щати страдат и от всички дефекти на този статут. Една свръхсила не приема никого за еднакъв. В контролното си пространство такава мощ вижда единствено бунтовници, терористи или нелоялни страни, само че не може да одобри появяването на задоволително мощен зложелател, с който да търси съглашение преди да се стигне до война. Апропо, свръхсилите не водят войни, а единствено правят интервенции, с цел да санкционират неприятните и да внесат мир. Свръхсилите са мощно възмутени, когато васалите престанат да се държат като васали.
Казвам всичко това, тъй като рано или късно стартира събуждане. За такова събуждане приказват всички интелигентни американски геополитически анализатори. И се пробват да предложат на Съединени американски щати по какъв начин да се държат в един световен хаос, какъвто ще се очертае, когато се появи опозиция. Споменава се дори термина „ кооптивна надмощие “, каквато Съединени американски щати в действителност ненапълно упражняват. Но такава официална и неофициална конструкция за интернационално ръководство е динамична и е цел за възходящи районни сили, каквито са Китай, Русия, Турция и други Тези сили рано или късно ще заявят остро претенциите си за своето значение при управлението на съответни елементи от света. Такива искания един ден ще заявят и фактори вътре в така наречен демократична общественост. Като да вземем за пример Англия, Германия, Франция и прочие Изводът, който вършат редица анализатори в това число и Бжежински е, че Съединени американски щати би трябвало да се откажат от егоистичната надмощие, като употребят прагматичен натурализъм.
„ Господството като самоцел е задънена улица – споделя Бжежински. – То ще активизира против себе си могъща съпротива, а арогантността му води до самозаблуда и историческа слепота. Светът може да бъде ръководен или през споделени ползи, или ще тръгне към бързо проваляне в световен безпорядък “.
Войната в Украйна несъмнено е събуденият имперски инстикт на Русия. Русия е правоприемник на Царска Русия, една имперска мощ, чиято съществена цел е да се уголемява и да придобие пристанище в топли води. По това време тя желае да управлява Дарданелите, Персия, Близкия, Средния, Далечния изток и прочие Днес всички упрекват Путин в персонална незадоволеност, носталгия по имперската мощ на Русия и прочие Но и Сталин е бил подобен, и Екатерина Велика е била такава. Нека не забравяме, че вследствие на войните с Османската империя, Русия на Екатерина Велика получава достъп до Черно море и по този начин се основават градовете Одеса, Николаев и Херсон, тогава Русия анексира и Кримското ханство. Владимир Путин е просто продължение на имперската същина на Русия.
За западния свят от дълго време е ясно, че една нараставаща Русия ще търси своите исторически сфери на въздействие и това ще е реалност, без значение дали в Русия има диктаторски режим или демократична власт. Често се акцентира аргументът, че майданът в Киев и нацистките отряди са причина за това Русия да нахлуе в Украйна. Това е претекстът, само че не дълбоката причина. Трябва да признаем истината. Ако не беше намесата на Съединени американски щати на територията на Украйна, тази страна щеше да е спътник и инструмент на Москва, а излазът й на Черно море добре усвоен от руснаците. Съединени американски щати се пробваха да предотвратят сходно развиване, инвестирайки в Украйна русофобски убеждения, като замениха проруската власт с проамериканско марионетно ръководство, предизвиквайки Путин до дъно. Русия отговори с война.
Вероятно Путин ще прибере крайбрежието и елементи от Източна Украйна. Но по какъв начин тъкмо ще ръководи процеса, не е напълно ясно. Това зависи и от Съединени американски щати, които дефинират реакцията на западния свят. Както успешно написа израелският Haaretz, Путин очакваше да получи още един Крим, само че получи още една Чечня. Битката за Киев евентуално ще приключи с огромни опустошения и цивилни жертви, които ще приключат облика на Русия, така и така подложен на демонизация и дълготрайни неоправдателни оценки.
Прогнозите на Съединени американски щати за началото на 20-те години на XXI век разказват „ сгромолясването на Русия “, отслабването на Москва и отделянето на някои самостоятелни републики. Такова развиване автоматизирано би трансформирало Азия във великокитайски район. Каквото и да придобие Русия във войната с Украйна, то ще продължи да се договаря. И от тези контракти ще зависи доста. Изолацията на Русия ще усили мощно цената на Китай и Турция. Засега Съединени американски щати печелят войната. Америка обърна Украйна през меката мощ, а Русия реши да си я връща с ракети и танкове. Така Русия възроди спящото НАТО, провежда високи военни бюджети в Европейски Съюз, по-голяма част от които ще отидат към военно-промишления комплекс на Съединени американски щати, стимулира военното наличие на Съединени американски щати в Източна Европа и в района на Черно море.
Русия направи и още една огромна пакост: върна вниманието на Съединени американски щати още веднъж към Турция. Войната в Украйна ще даде мощен подтик на Турция за още по-дълбока районна интензивност. Защото Турция е историческият противник на Русия както на Балканите, по този начин и в Азия.
През вековете са се формирали разнообразни типове империи. Но нито една от тях не е могла да реализира световно владичество заради това, че завладяването на територии чисто географски има лимитиран обсег. Америка обаче е свръхсила от нов порядък, тя не окупира страните, над които доминира. През тактиката на глобализацията и нейните принадлежности – стопански и наднационални, Съединени американски щати упражняват въздействие вътре в националните властови елити, в това число изземвайки редица техни типичен функционалности, като ги дават на световни или съюзни институции.
Бидейки световен хегемон, Съединени американски щати страдат и от всички дефекти на този статут. Една свръхсила не приема никого за еднакъв. В контролното си пространство такава мощ вижда единствено бунтовници, терористи или нелоялни страни, само че не може да одобри появяването на задоволително мощен зложелател, с който да търси съглашение преди да се стигне до война. Апропо, свръхсилите не водят войни, а единствено правят интервенции, с цел да санкционират неприятните и да внесат мир. Свръхсилите са мощно възмутени, когато васалите престанат да се държат като васали.
Казвам всичко това, тъй като рано или късно стартира събуждане. За такова събуждане приказват всички интелигентни американски геополитически анализатори. И се пробват да предложат на Съединени американски щати по какъв начин да се държат в един световен хаос, какъвто ще се очертае, когато се появи опозиция. Споменава се дори термина „ кооптивна надмощие “, каквато Съединени американски щати в действителност ненапълно упражняват. Но такава официална и неофициална конструкция за интернационално ръководство е динамична и е цел за възходящи районни сили, каквито са Китай, Русия, Турция и други Тези сили рано или късно ще заявят остро претенциите си за своето значение при управлението на съответни елементи от света. Такива искания един ден ще заявят и фактори вътре в така наречен демократична общественост. Като да вземем за пример Англия, Германия, Франция и прочие Изводът, който вършат редица анализатори в това число и Бжежински е, че Съединени американски щати би трябвало да се откажат от егоистичната надмощие, като употребят прагматичен натурализъм.
„ Господството като самоцел е задънена улица – споделя Бжежински. – То ще активизира против себе си могъща съпротива, а арогантността му води до самозаблуда и историческа слепота. Светът може да бъде ръководен или през споделени ползи, или ще тръгне към бързо проваляне в световен безпорядък “.
Войната в Украйна несъмнено е събуденият имперски инстикт на Русия. Русия е правоприемник на Царска Русия, една имперска мощ, чиято съществена цел е да се уголемява и да придобие пристанище в топли води. По това време тя желае да управлява Дарданелите, Персия, Близкия, Средния, Далечния изток и прочие Днес всички упрекват Путин в персонална незадоволеност, носталгия по имперската мощ на Русия и прочие Но и Сталин е бил подобен, и Екатерина Велика е била такава. Нека не забравяме, че вследствие на войните с Османската империя, Русия на Екатерина Велика получава достъп до Черно море и по този начин се основават градовете Одеса, Николаев и Херсон, тогава Русия анексира и Кримското ханство. Владимир Путин е просто продължение на имперската същина на Русия.
За западния свят от дълго време е ясно, че една нараставаща Русия ще търси своите исторически сфери на въздействие и това ще е реалност, без значение дали в Русия има диктаторски режим или демократична власт. Често се акцентира аргументът, че майданът в Киев и нацистките отряди са причина за това Русия да нахлуе в Украйна. Това е претекстът, само че не дълбоката причина. Трябва да признаем истината. Ако не беше намесата на Съединени американски щати на територията на Украйна, тази страна щеше да е спътник и инструмент на Москва, а излазът й на Черно море добре усвоен от руснаците. Съединени американски щати се пробваха да предотвратят сходно развиване, инвестирайки в Украйна русофобски убеждения, като замениха проруската власт с проамериканско марионетно ръководство, предизвиквайки Путин до дъно. Русия отговори с война.
Вероятно Путин ще прибере крайбрежието и елементи от Източна Украйна. Но по какъв начин тъкмо ще ръководи процеса, не е напълно ясно. Това зависи и от Съединени американски щати, които дефинират реакцията на западния свят. Както успешно написа израелският Haaretz, Путин очакваше да получи още един Крим, само че получи още една Чечня. Битката за Киев евентуално ще приключи с огромни опустошения и цивилни жертви, които ще приключат облика на Русия, така и така подложен на демонизация и дълготрайни неоправдателни оценки.
Прогнозите на Съединени американски щати за началото на 20-те години на XXI век разказват „ сгромолясването на Русия “, отслабването на Москва и отделянето на някои самостоятелни републики. Такова развиване автоматизирано би трансформирало Азия във великокитайски район. Каквото и да придобие Русия във войната с Украйна, то ще продължи да се договаря. И от тези контракти ще зависи доста. Изолацията на Русия ще усили мощно цената на Китай и Турция. Засега Съединени американски щати печелят войната. Америка обърна Украйна през меката мощ, а Русия реши да си я връща с ракети и танкове. Така Русия възроди спящото НАТО, провежда високи военни бюджети в Европейски Съюз, по-голяма част от които ще отидат към военно-промишления комплекс на Съединени американски щати, стимулира военното наличие на Съединени американски щати в Източна Европа и в района на Черно море.
Русия направи и още една огромна пакост: върна вниманието на Съединени американски щати още веднъж към Турция. Войната в Украйна ще даде мощен подтик на Турция за още по-дълбока районна интензивност. Защото Турция е историческият противник на Русия както на Балканите, по този начин и в Азия.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ