Фашисти ли са “Обединени патриоти”?
Трите партии се вписват добре в границите на естествения европейски десен консерватизъм
Eвропейскотоиздание „ Политико ” излезе със публикация, предаваща редица изявления на чиновници в Брюксел против коалиция „ Обединени патриоти ”. Най-общо, тезите на „ европейците ” са, че нашите ръководещи патриоти били фашисти и това било доста, но доста притеснително. Като главен образец се дава отношението на Симеонов и Каракачанов към българските роми.
Всичко хубаво, само че „ фашизъм ” е нещо задоволително ужасно в исторически проект, че да го размятаме като етикет за ширпотреба. Та взех решение да ревизира, какво тъкмо е фашизмът и дали нашите „ Обединени патриоти ” са фашисти… или пък фашистите са някои други хора…
Що е то фашизъм?
Според британския речник с двестагодишна история „ Merriam-Webster ”, фашизмът е:
политическа философия, придвижване или режим, което възвисява нацията и расата над индивида и съставлява централизирано властническо държавно управление, ръководено от диктаторски водач с тежка икономическа и обществена регулация, както и принудително репресиране на опозицията.
Подобно определение дава и Робърт Пакстън, професор по обществени науки в Университета „ Колумбия ” в Ню Йорк, който е считан за татко на проучването на фашизма и един от водещите престижи по тематиката. Според него, главните детайли на фашизма са:
1. Приоритетът на групата над самостоятелните права.
2. Вярването, че избраната група е жертва и това оправдава нейните дейности против враговете.
3. Вярването, че инвидуализмът и либерализмът имат рисково отрицателно въздействие върху групата. Силно възприятие за общественост и приятелство.
4. Издигането на един-единствен висш лидер, който е постоянно мъж и играе ролята на народен избавител.
5. Защитата на национални корпоративни олигополи и картели от конкуренция на дребни или интернационалните бизнеси.
Нацията над индивида?
Българските „ Обединени патриоти ” несъмнено величаят българската нация. Меко казано. И съгласно мен постоянно по мощно настойчив метод. Много меко казано. И по трите партийни малките екрани вървят от заран до вечер патриотични излъчвания, българска фолклорна музика, и така нататък Но значимият въпрос тук е дали те го вършат за сметка на самостоятелните права и свободи?
По мое мнение е тъкмо противоположното. От всички дейни български партии и политици, точно коалиция „ Обединени патриоти ” пробва да прокарва либерализация на собствеността и използването на огнестрелно оръжие при самоотбрана.
При кабинета Борисов 2, патриотите започнаха законодателна самодейност в посока разширение на обсега на неизбежната самозащита, като политическото говорене и работа бяха изнесени от Красимир Каракачанов. В едно от последните си изявленията преди парламентарните избори тази година Валери Симеонов сподели: „ Освен това би трябвало да има и някакви промени в законите, като да вземем за пример би трябвало да се ускори правото на самозащита за хората, които имат законно оръжие ”.
Евродепутатът Ангел Джамбазки (с който сме имали доста горещи диспути по разнообразни теми) е отдавнашен покровител на концепцията, в това число и на европейско равнище.
А както знаем от историята, въоръженият народ е народ от мощни човеци, а не народ от покорни овце. Затова и първата работа на всеки фашистки или комунистически деспот е била да обезоръжи народа си.
От друга страна, критикуващите евродепутати от Холандия и Швеция идват от страните с едни от най-рестриктивните закони във връзка с притежанието, носенето и потреблението на оръжие. И в двете страни, оръжие може да бъде притежавано само за лов или спортна пукотевица. Тоест, там обезоръжаването на народа е завършило от дълго време.
Централизираното автократично държавно управление с деспот отпред?
Коалиция „ Обединени патриоти ” е ръководена от трима съпредседатели, като към този момент няма поръчки, че ще излъчват вожд-диктатор, който да избавя нацията от чужденци-завоеватели. Напротив, тримата партийни водачи съумяха да закопаят враждите си в полза на демократично обединяване и уважавайки демократичния резултат от изборите, поддържаха Борисов за министър-председател.
Икономическо и обществено кукловодство?
Макар обвиняванията във фашизъм да са учредени най-вече върху изявления (често извадени от контекста) на българските политици във връзка цигански проблеми, икономическата политика и по-скоро заявления за такава политика са аспектът, по който „ Обединени патриоти ” биха били най-уязвими за про-фашистка рецензия.
Партия „ АТАКА ” е водещият фактор, защото тя по същността си е крайно-лявата групировка в българския парламент и обществено-политически живот. Платформите на партията през последното десетилетие са искрено социалистически. Атакистите през годините призоваваха да се национализира какво ли не – търговски вериги, банки, фабрики, ЕРП-та, концесията на ВиК бранша в София и така нататък Налудничави хрумвания за побутване на валутния ръб, повдигане на минималната работна заплата на 1500 лв., влизане в Евразийски съюзи и какво ли още не, също не са липсвали.
От друга страна, след влизането в ръководството, трите партии се държат надалеч по-разумно и икономическата им политика клони по-скоро към естествен десен консерватизъм.
Що се отнася до типично фашистката мярка посредством държавни регулации да се бранят локални олигополи и картели, то „ Обединени патриоти ” все още стоят на тъкмо противоположния полюс. Пресен образец пристигна от идването на Макрон в България, който опита да промотира понижаване на трудовата подвижност в границите на Европейски Съюз и отбрана на олигополизирания френски логистичен бизнес и синдикати от интернационална конкуренция. Вероятно единственият политик, който с ясно говорене и безусловно десни причини в поддръжка на свободното придвижване на хора, капитали и артикули, както и очертаващ смисъла на интернационалната конкуренция, беше Ангел Джамбазки от Вътрешна македонска революционна организация.
Насилствена принуда против опозицията?
Насилствената принуда на фашистките партии против опозицията не би трябвало да се възприема безусловно като изпращане на служители на реда и военни в опозиционните партийни щабове и натикването на опозиционните водачи в зандана – на всички ни е ясно, че такива „ фашистки ” ограничения са невъзможни в Европа през 21-ви век. Този белег на фашизма е по-разумно да се пояснява като потребление на законодателната и изпълнителната власт за репресиране по-скоро на опозиционните хрумвания и идеологическо развиване, и едвам оттова – принуда против опозицията.
Макар да не съм от най-редовните фенове на партийните им малките екрани, до момента не съм чул апели на политици от „ Обединени патриоти ” за потребление на законодателната или изпълнителната власт за принуда на опозиционни хрумвания или идеологии, да не приказваме за цели партии. От друга страна, този развой върви с цялостна пара в доста страни от Западна Европа. Например, в Швеция през днешния ден съвсем няма да видите анти-имигрантска позиция в медиите или даже в диалог с швед на обществено място – с локалните анти-дискриминационни закони се злоупотребява на брутално равнище.
Вкратце
Запълването на работния ден на европейския служител и политик с тежки кръстоносни походи против пълзящия фашизъм и нацизъм е по-скоро хитроумен метод да се осмисли съществуването на стотици евродепутати и институции, в сравнение с действителна политическа битка за запазване на родината на индивидуализма и капитализма, каквато е Европа. Тези борби с вятърните мелници стигнаха и до България, като коалиция „ Обединени патриоти ” беше разумния и натурален зложелател за брандиране като фашисти и нацисти.
Макар политици от обединението „ Обединени патриоти ” в предишното да са изказвали и защитавали много леви и властнически позиции, изключително във връзка с стопанската система, дейностите им към този момент във властта нямат нищо общо с фашизма (или каквато и да е форма на колективизацията) и се вписват добре в границите на естествения европейски десен консерватизъм. Ироничното е, че обвиняванията във фашизъм идват точно от политици от страни, където културният или тъй наречените „ розов ” фашизъм разцъфтява рисково до стадий, в който стартира да заплашва икономическата и обществена непоклатимост на другояче едни от най-развитите народи в целия свят. Дали пък тези апели не са инспирирани от български политици? Малко „ храна за размисъл ”…
Eвропейскотоиздание „ Политико ” излезе със публикация, предаваща редица изявления на чиновници в Брюксел против коалиция „ Обединени патриоти ”. Най-общо, тезите на „ европейците ” са, че нашите ръководещи патриоти били фашисти и това било доста, но доста притеснително. Като главен образец се дава отношението на Симеонов и Каракачанов към българските роми.
Всичко хубаво, само че „ фашизъм ” е нещо задоволително ужасно в исторически проект, че да го размятаме като етикет за ширпотреба. Та взех решение да ревизира, какво тъкмо е фашизмът и дали нашите „ Обединени патриоти ” са фашисти… или пък фашистите са някои други хора…
Що е то фашизъм?
Според британския речник с двестагодишна история „ Merriam-Webster ”, фашизмът е:
политическа философия, придвижване или режим, което възвисява нацията и расата над индивида и съставлява централизирано властническо държавно управление, ръководено от диктаторски водач с тежка икономическа и обществена регулация, както и принудително репресиране на опозицията.
Подобно определение дава и Робърт Пакстън, професор по обществени науки в Университета „ Колумбия ” в Ню Йорк, който е считан за татко на проучването на фашизма и един от водещите престижи по тематиката. Според него, главните детайли на фашизма са:
1. Приоритетът на групата над самостоятелните права.
2. Вярването, че избраната група е жертва и това оправдава нейните дейности против враговете.
3. Вярването, че инвидуализмът и либерализмът имат рисково отрицателно въздействие върху групата. Силно възприятие за общественост и приятелство.
4. Издигането на един-единствен висш лидер, който е постоянно мъж и играе ролята на народен избавител.
5. Защитата на национални корпоративни олигополи и картели от конкуренция на дребни или интернационалните бизнеси.
Нацията над индивида?
Българските „ Обединени патриоти ” несъмнено величаят българската нация. Меко казано. И съгласно мен постоянно по мощно настойчив метод. Много меко казано. И по трите партийни малките екрани вървят от заран до вечер патриотични излъчвания, българска фолклорна музика, и така нататък Но значимият въпрос тук е дали те го вършат за сметка на самостоятелните права и свободи?
По мое мнение е тъкмо противоположното. От всички дейни български партии и политици, точно коалиция „ Обединени патриоти ” пробва да прокарва либерализация на собствеността и използването на огнестрелно оръжие при самоотбрана.
При кабинета Борисов 2, патриотите започнаха законодателна самодейност в посока разширение на обсега на неизбежната самозащита, като политическото говорене и работа бяха изнесени от Красимир Каракачанов. В едно от последните си изявленията преди парламентарните избори тази година Валери Симеонов сподели: „ Освен това би трябвало да има и някакви промени в законите, като да вземем за пример би трябвало да се ускори правото на самозащита за хората, които имат законно оръжие ”.
Евродепутатът Ангел Джамбазки (с който сме имали доста горещи диспути по разнообразни теми) е отдавнашен покровител на концепцията, в това число и на европейско равнище.
А както знаем от историята, въоръженият народ е народ от мощни човеци, а не народ от покорни овце. Затова и първата работа на всеки фашистки или комунистически деспот е била да обезоръжи народа си.
От друга страна, критикуващите евродепутати от Холандия и Швеция идват от страните с едни от най-рестриктивните закони във връзка с притежанието, носенето и потреблението на оръжие. И в двете страни, оръжие може да бъде притежавано само за лов или спортна пукотевица. Тоест, там обезоръжаването на народа е завършило от дълго време.
Централизираното автократично държавно управление с деспот отпред?
Коалиция „ Обединени патриоти ” е ръководена от трима съпредседатели, като към този момент няма поръчки, че ще излъчват вожд-диктатор, който да избавя нацията от чужденци-завоеватели. Напротив, тримата партийни водачи съумяха да закопаят враждите си в полза на демократично обединяване и уважавайки демократичния резултат от изборите, поддържаха Борисов за министър-председател.
Икономическо и обществено кукловодство?
Макар обвиняванията във фашизъм да са учредени най-вече върху изявления (често извадени от контекста) на българските политици във връзка цигански проблеми, икономическата политика и по-скоро заявления за такава политика са аспектът, по който „ Обединени патриоти ” биха били най-уязвими за про-фашистка рецензия.
Партия „ АТАКА ” е водещият фактор, защото тя по същността си е крайно-лявата групировка в българския парламент и обществено-политически живот. Платформите на партията през последното десетилетие са искрено социалистически. Атакистите през годините призоваваха да се национализира какво ли не – търговски вериги, банки, фабрики, ЕРП-та, концесията на ВиК бранша в София и така нататък Налудничави хрумвания за побутване на валутния ръб, повдигане на минималната работна заплата на 1500 лв., влизане в Евразийски съюзи и какво ли още не, също не са липсвали.
От друга страна, след влизането в ръководството, трите партии се държат надалеч по-разумно и икономическата им политика клони по-скоро към естествен десен консерватизъм.
Що се отнася до типично фашистката мярка посредством държавни регулации да се бранят локални олигополи и картели, то „ Обединени патриоти ” все още стоят на тъкмо противоположния полюс. Пресен образец пристигна от идването на Макрон в България, който опита да промотира понижаване на трудовата подвижност в границите на Европейски Съюз и отбрана на олигополизирания френски логистичен бизнес и синдикати от интернационална конкуренция. Вероятно единственият политик, който с ясно говорене и безусловно десни причини в поддръжка на свободното придвижване на хора, капитали и артикули, както и очертаващ смисъла на интернационалната конкуренция, беше Ангел Джамбазки от Вътрешна македонска революционна организация.
Насилствена принуда против опозицията?
Насилствената принуда на фашистките партии против опозицията не би трябвало да се възприема безусловно като изпращане на служители на реда и военни в опозиционните партийни щабове и натикването на опозиционните водачи в зандана – на всички ни е ясно, че такива „ фашистки ” ограничения са невъзможни в Европа през 21-ви век. Този белег на фашизма е по-разумно да се пояснява като потребление на законодателната и изпълнителната власт за репресиране по-скоро на опозиционните хрумвания и идеологическо развиване, и едвам оттова – принуда против опозицията.
Макар да не съм от най-редовните фенове на партийните им малките екрани, до момента не съм чул апели на политици от „ Обединени патриоти ” за потребление на законодателната или изпълнителната власт за принуда на опозиционни хрумвания или идеологии, да не приказваме за цели партии. От друга страна, този развой върви с цялостна пара в доста страни от Западна Европа. Например, в Швеция през днешния ден съвсем няма да видите анти-имигрантска позиция в медиите или даже в диалог с швед на обществено място – с локалните анти-дискриминационни закони се злоупотребява на брутално равнище.
Вкратце
Запълването на работния ден на европейския служител и политик с тежки кръстоносни походи против пълзящия фашизъм и нацизъм е по-скоро хитроумен метод да се осмисли съществуването на стотици евродепутати и институции, в сравнение с действителна политическа битка за запазване на родината на индивидуализма и капитализма, каквато е Европа. Тези борби с вятърните мелници стигнаха и до България, като коалиция „ Обединени патриоти ” беше разумния и натурален зложелател за брандиране като фашисти и нацисти.
Макар политици от обединението „ Обединени патриоти ” в предишното да са изказвали и защитавали много леви и властнически позиции, изключително във връзка с стопанската система, дейностите им към този момент във властта нямат нищо общо с фашизма (или каквато и да е форма на колективизацията) и се вписват добре в границите на естествения европейски десен консерватизъм. Ироничното е, че обвиняванията във фашизъм идват точно от политици от страни, където културният или тъй наречените „ розов ” фашизъм разцъфтява рисково до стадий, в който стартира да заплашва икономическата и обществена непоклатимост на другояче едни от най-развитите народи в целия свят. Дали пък тези апели не са инспирирани от български политици? Малко „ храна за размисъл ”…
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ