Трима са управителите на БНБ в преломната 1944 година
Трима индивида са били отпред на Българска национална банка в преломната за страната ни 1944 година. Кирил Гунев, Добри Божилов и Иван Стефанов ръководят парите на страната по това време.
Тогава е естествена процедура министърът на финансите да поеме по-късно и поста управител/управляващ Българската национална банка.
След 9 септември 1944 година Гунев и Божилов са съдени от Народния съд.
Кирил Гунев е правист, финансист и политик и министър на финансите в интервала сред 1935 и 1938 година. Той е шеф на Българската национална банка от 1938 до 1 юни 1944 година. След това Генив се връща още веднъж на поста от 10 август до ноември същата година.
Кирил Гунев е роден 1887 година в Казанлък. През 1909 година приключва право в Париж. Между 1919 и 1920 година е арбитър в София, а в интервала 1920-1923 година е юрист на Дирекцията за икономически грижи и на Министерството на финансите.
От 1923 година Гунев работи в Българската национална банка като админ и шеф, през 1933-1935 година е неин подуправител. През 1935-1938 година е финансов министър в първото и второто държавно управление на Георги Кьосеиванов.
След това е шеф на Българската национална банка до есента на 1944 година с спиране през юни-август същата година.
На 13 ноември 1944 година Кирил Гунев и други негови подчинени са привлечени като обвинени към X състав на Народния съд за активността им при ръководството на Българска народна банка в интервала на Втората международна война. Осъден е на 15 години затвор, 200 000 лв. санкция и отнемане на права за 16 години.
Кирил Гунев умира през 1949 година.
След него - от 1 юни постът поема Добри Божилов, само че той се задържа на поста единствено до 10 август.
Добри Божилов Хаджиянакиев е финансист и политик от интервала на безпартийния режим, министър-председател на България на 59-то държавно управление (1943-1944 г.) и финансов министър в няколко държавни управления.
Добри Божилов е роден на 26 юни (13 юни остарял стил) 1884 година в Котел. През 1902 година приключва комерсиалната гимназия в Свищов, след което става служител в Българската национална банка. Заема разнообразни постове, като през 1922-1935 година е член на Управителния съвет, а през 1924-1935 година - подуправител на банката. Четири пъти е извършва длъжността ръководещ, а два пъти е бил и шеф на Българска народна банка (от юни 1935 до ноември 1938 година и от юни 1944 до август 1944 г.). През този интервал преподава финанси в Свободния университет в София (днес УНСС).
През интервала сред 1938 и 1944 година Добри Божилов е министър на финансите в третото и четвъртото държавно управление на Георги Кьосеиванов, в двете държавни управления на Богдан Филов, както и в държавното управление (1943-1944), ръководено от самия него. Божилов е подложен на критика остро от регента Никола Михов в неговия дневник, че не се оправя с ръководството на страната, че чака постоянно да му се каже какво да прави: "Г-н Божилов не може да се оправи с доста въпроси по вътрешното състояние. Той желае всички да задоволи (за сметка на страната, несъмнено. "На всеки гарван - по бучка "). Държи устатите за пешком, тъй като са му задължени, та персонално не го подлагат на критика, само че работите не вървят добре. На оняденшните диалози, при които се посочи тревожното състояние, че може да дойдем скоро до апетит, въпреки че имаме храни, че мините са достигнали до 32% на ден произвеждане (а съгласно самия година Бо[жилов] до 28%), цвекловата годишна продукция може да се компрометира и така нататък, година Божилов единствено мълчи и чака като служител да му заповядат нещо регентите. А това не е вярно. Не може той да се обляга за всичко на нас и да чака хрумвания единствено от нас. "
Като министър-председател Добри Божилов (ноември 1943 - юни 1944 г.) води нерешителна външна политика, изправен сред засилващия се дипломатически и боен напън на Обединените народи и заканите от страна на Германия за директна окупация на страната по сходство на Италия и Унгария. През пролетта на 1944 година Съветският съюз насочва ултимативно искане за разкриване на негови консулства в Русе и Бургас, вследствие на което Божилов подава оставка и провокира държавна рецесия.
След преврата на 9 септември 1944 година Добри Божилов е измежду наказаните на гибел от така наречен Народен съд. Той е екзекутиран на 1 февруари 1945 година в София. През 1996 година присъдата е анулирана с Решение № 172 на Върховния съд.
Икономистът Иван Матеев Стефанов е бил ръководещ Българската национална банка (от 23 декември 1944 до 14 ноември 1945 г.), а от 14 ноември 1945 до 31 март 1946 година е шеф на Българска народна банка и по-късно министър на финансите (1946-1949 г.).
Иван Стефанов е роден на 15 март (3 март остарял стил) през 1899 година във Варна. От 1919 година е член на Българската комунистическа партия (БКП), а на идната година отпътува да учи в Германия и от 1920 до 1925 година е член на Комунистическата партия на Германия. През 1924 година Стефанов пази докторат по публични и политически науки в Хумболтовия университет в Берлин при известния статистик Лазар Борткиевич.
През декември 1944 година Иван Стефанов оглавява Българската национална банка. Две години по-късно, през 1946 година, той става министър на финансите във третото държавно управление на Кимон Георгиев и остава на този пост и в първия и втория кабинет на Георги Димитров. Така той управлява извършената следвоенна финансова стабилизация, осъществена посредством паричната промяна от 1947 година и обвързваните с нея всеобщи конфискации на парични спестявания на жителите.
От 1947 година Иван Стефанов преподава статистика в Софийския университет, през 1948 година става учен на Българската академия на науките, а през 1949 година става първият шеф на новооснования Икономически институт към академията.
През август 1949 година Иван Стефанов е отхвърлен от управителните си партийни и държавни постове, а през септември е задържан като обвинен в процеса против изпадналия в недружелюбност комунистически водач Трайчо Костов. Сред обвиняванията против него са позициите му по време на договарянията със Съветския съюз, като настояването му за признание на отговорностите към български лица на реквизираните от Съветския съюз немски предприятия или това за погашение на позитивния за България клирингов баланс. Осъден на пожизнен затвор, през 1956 година част от обвиняванията против него са оттеглени и той е освободен, а участието му в Българска комунистическа партия е възобновено.
От 1957 до 1965 година Иван Стефанов преподава статистика във Висшия стопански институт „ Карл Маркс “. През 1958 година, дружно с други някогашни политически пандизчии от комунистическите среди, той подава искане за възобновяване на иззетото му имущество и обезщетения за времето, прекарано в пандиза, заради което още веднъж е изключен от Българска комунистическа партия, а участието му е наново възобновено едвам през 1961 година. През 1974 година е разгласен за Герой на социалистическия труд.
Иван Стефанов умира на 11 октомври 1980 година в София.
Тогава е естествена процедура министърът на финансите да поеме по-късно и поста управител/управляващ Българската национална банка.
След 9 септември 1944 година Гунев и Божилов са съдени от Народния съд.
Кирил Гунев е правист, финансист и политик и министър на финансите в интервала сред 1935 и 1938 година. Той е шеф на Българската национална банка от 1938 до 1 юни 1944 година. След това Генив се връща още веднъж на поста от 10 август до ноември същата година.
Кирил Гунев е роден 1887 година в Казанлък. През 1909 година приключва право в Париж. Между 1919 и 1920 година е арбитър в София, а в интервала 1920-1923 година е юрист на Дирекцията за икономически грижи и на Министерството на финансите.
От 1923 година Гунев работи в Българската национална банка като админ и шеф, през 1933-1935 година е неин подуправител. През 1935-1938 година е финансов министър в първото и второто държавно управление на Георги Кьосеиванов.
След това е шеф на Българската национална банка до есента на 1944 година с спиране през юни-август същата година.
На 13 ноември 1944 година Кирил Гунев и други негови подчинени са привлечени като обвинени към X състав на Народния съд за активността им при ръководството на Българска народна банка в интервала на Втората международна война. Осъден е на 15 години затвор, 200 000 лв. санкция и отнемане на права за 16 години.
Кирил Гунев умира през 1949 година.
След него - от 1 юни постът поема Добри Божилов, само че той се задържа на поста единствено до 10 август.
Добри Божилов Хаджиянакиев е финансист и политик от интервала на безпартийния режим, министър-председател на България на 59-то държавно управление (1943-1944 г.) и финансов министър в няколко държавни управления.
Добри Божилов е роден на 26 юни (13 юни остарял стил) 1884 година в Котел. През 1902 година приключва комерсиалната гимназия в Свищов, след което става служител в Българската национална банка. Заема разнообразни постове, като през 1922-1935 година е член на Управителния съвет, а през 1924-1935 година - подуправител на банката. Четири пъти е извършва длъжността ръководещ, а два пъти е бил и шеф на Българска народна банка (от юни 1935 до ноември 1938 година и от юни 1944 до август 1944 г.). През този интервал преподава финанси в Свободния университет в София (днес УНСС).
През интервала сред 1938 и 1944 година Добри Божилов е министър на финансите в третото и четвъртото държавно управление на Георги Кьосеиванов, в двете държавни управления на Богдан Филов, както и в държавното управление (1943-1944), ръководено от самия него. Божилов е подложен на критика остро от регента Никола Михов в неговия дневник, че не се оправя с ръководството на страната, че чака постоянно да му се каже какво да прави: "Г-н Божилов не може да се оправи с доста въпроси по вътрешното състояние. Той желае всички да задоволи (за сметка на страната, несъмнено. "На всеки гарван - по бучка "). Държи устатите за пешком, тъй като са му задължени, та персонално не го подлагат на критика, само че работите не вървят добре. На оняденшните диалози, при които се посочи тревожното състояние, че може да дойдем скоро до апетит, въпреки че имаме храни, че мините са достигнали до 32% на ден произвеждане (а съгласно самия година Бо[жилов] до 28%), цвекловата годишна продукция може да се компрометира и така нататък, година Божилов единствено мълчи и чака като служител да му заповядат нещо регентите. А това не е вярно. Не може той да се обляга за всичко на нас и да чака хрумвания единствено от нас. "
Като министър-председател Добри Божилов (ноември 1943 - юни 1944 г.) води нерешителна външна политика, изправен сред засилващия се дипломатически и боен напън на Обединените народи и заканите от страна на Германия за директна окупация на страната по сходство на Италия и Унгария. През пролетта на 1944 година Съветският съюз насочва ултимативно искане за разкриване на негови консулства в Русе и Бургас, вследствие на което Божилов подава оставка и провокира държавна рецесия.
След преврата на 9 септември 1944 година Добри Божилов е измежду наказаните на гибел от така наречен Народен съд. Той е екзекутиран на 1 февруари 1945 година в София. През 1996 година присъдата е анулирана с Решение № 172 на Върховния съд.
Икономистът Иван Матеев Стефанов е бил ръководещ Българската национална банка (от 23 декември 1944 до 14 ноември 1945 г.), а от 14 ноември 1945 до 31 март 1946 година е шеф на Българска народна банка и по-късно министър на финансите (1946-1949 г.).
Иван Стефанов е роден на 15 март (3 март остарял стил) през 1899 година във Варна. От 1919 година е член на Българската комунистическа партия (БКП), а на идната година отпътува да учи в Германия и от 1920 до 1925 година е член на Комунистическата партия на Германия. През 1924 година Стефанов пази докторат по публични и политически науки в Хумболтовия университет в Берлин при известния статистик Лазар Борткиевич.
През декември 1944 година Иван Стефанов оглавява Българската национална банка. Две години по-късно, през 1946 година, той става министър на финансите във третото държавно управление на Кимон Георгиев и остава на този пост и в първия и втория кабинет на Георги Димитров. Така той управлява извършената следвоенна финансова стабилизация, осъществена посредством паричната промяна от 1947 година и обвързваните с нея всеобщи конфискации на парични спестявания на жителите.
От 1947 година Иван Стефанов преподава статистика в Софийския университет, през 1948 година става учен на Българската академия на науките, а през 1949 година става първият шеф на новооснования Икономически институт към академията.
През август 1949 година Иван Стефанов е отхвърлен от управителните си партийни и държавни постове, а през септември е задържан като обвинен в процеса против изпадналия в недружелюбност комунистически водач Трайчо Костов. Сред обвиняванията против него са позициите му по време на договарянията със Съветския съюз, като настояването му за признание на отговорностите към български лица на реквизираните от Съветския съюз немски предприятия или това за погашение на позитивния за България клирингов баланс. Осъден на пожизнен затвор, през 1956 година част от обвиняванията против него са оттеглени и той е освободен, а участието му в Българска комунистическа партия е възобновено.
От 1957 до 1965 година Иван Стефанов преподава статистика във Висшия стопански институт „ Карл Маркс “. През 1958 година, дружно с други някогашни политически пандизчии от комунистическите среди, той подава искане за възобновяване на иззетото му имущество и обезщетения за времето, прекарано в пандиза, заради което още веднъж е изключен от Българска комунистическа партия, а участието му е наново възобновено едвам през 1961 година. През 1974 година е разгласен за Герой на социалистическия труд.
Иван Стефанов умира на 11 октомври 1980 година в София.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ