Стихотворения от Трифон МИТЕВ
ТРИФОН ДИМИТРОВ МИТЕВ е роден на 23.07.1955 година в Чирпан. Завършва висше обучение - публицистика в СУ " Св. Климент Охридски " ; финанси и културен туризъм във ВТУ " Св. св. Кирил и Методий " ; Висшия институт по партийно-политическо обучение при Централен комитет на Българска комунистическа партия - София.
Работил е в системата на ДКМС в Чирпан и Стара Загора; на Българска комунистическа партия в Чирпан и Стара Загора. След измененията през 1989 година е депутат в VІІ Велико национално заседание, 36-то и 40-то Народно събрание; ръководител на Областния и Общинския съвет на Българска социалистическа партия в Стара Загора. Понастоящем е зам.-председател на УС на БАС, ръководител на Областния и Общинския съвет на БАС в Стара Загора и на Областния съвет на Движението на ветераните в Българска социалистическа партия - Стара Загора.
Автор е на стихосбирките: " Перуника ", " Обич " - двуезична, на български и сръбски език, дружно с щерка си Христина, " Вечерна разходка ", " Вълшебства ", " Приятели " - в съавторство с Мира Дочева.
Автор и на " Героят на Съединението " - в съавторство с Игнат Пенев, " Календар - по едно време в Чирпан и Чирпанско " и други
Член е на Съюза на Българските писатели. /> Генерал
Един сивокос генерал
по улица " Сталинград " крачи.
Той цвете в полето набрал,
минава оттука на мръкване.
И стопира пред монумент бял.
Цветята на мрамора слага
и дълго стои пребледнял,
и свети в очите му влага.
Но опва с ръцете си грапави
своя сив генералски мундир -
той почва безмълвния рапорт
пред своя сержант-командир.
Диви гълъби по залез
На Даки
Диви гълъби в простора -
атлазен залез ги гълтам,
който леко се разстила...
И очаквам нещо да се случи...
Ваня
Животът неспокойните обича,
само че доста рано ги нарича
за път финален в синьото небе.
И тя като звезда отмина,
пламтя, горя и си отпътува...
Но в мен остави своето сърце.
Тихо ти приказвам
Тихо-тихичко приказвам,
гласа ми никой да не чуе.
Нито хората край тебе,
нито хората край мене.
Нито вятъра в полето,
нито птиците в небето.
Тихо-тихо ти приказвам,
а крещи, крещи сърцето...
Успението на дребната ми братовчедка Филка
Когато там, на края на света,
където гаснат морските талази,
съм гледал по какъв начин припада вечерта,
надалеч от мен заспивала си ти...
Далече там, на края на света,
съм слушал бриз за нещо да шепти
и той е пълнил с деликатност вечерта,
а ти сама, заспивала си ти...
Когато там, на края на света,
където бликат ярките звезди
със морска простор се сливала нощта,
финален сън заспивала си ти...
Рози
От небето никнат
надолу към земята
златни рози.
Златни им листата,
тъмни им стеблата.
Минава месец
като сърп:
за празнични букети
рози
реже...
Нашите бойци
Войни вилняха и за нашите войници
във багра нямаше обратно -
сходно на сокол - юнашка птица,
те знаеха: успеха - или ще мрат.
Едни се върнаха, обкичени със популярност,
а другите останаха в полята -
над техните могили оттогава
България си свежда знамената.
Коста Нунков
На Тодор Иванов, който откри в
Македония гроба на Яворовия
братовчед войводата Костадин
Крачолов и който ще откри,
имам вяра, гроба и на войводата Коста
Нунков край Куманово.
Гарваните единствено знаят пътя -
летят безредно във небето
с тъмни сенки по земята.
Гарваните все кръжат над пътя
и на слънцето в лицето
ужасно махат със крилата.
Гарваните тъкмо знаят пътя -
преко явен изгрев през полето
те ни водят за ръката.
Гарваните кацат около пътя -
там с патрони във сърцето
Коста Нунков е задремал в тревата...
Минават дни...
На жена ми
Съвсем като на кино се въртят,
минават дни, минават нощи...
Красиви мигове трептят
и още ми е хубаво, и още...
Топят се зими и лета горят,
звезди на птици се трансформират -
надалеч, надалеч някъде летят
и отново в душите ни се връщат:
и значи, още имаме фантазии,
очаквания имаме за на следващия ден.
А ти, благословена да си ти,
да срещаш утро след утро.
Убитите ремсисти
На Донка Черковска
Тях отново ги водят на разстрел.
И отново ги качват на бесило!
Каква орис е да си самоуверен,
въпреки зарит във братската могила!
Дали са същите онез,
които дори без присъда
на открито ги караха снощи -
и там, каквото с ножа им отсъдят.
Или са новите лица
на бясно време и пожарно,
наместо религия и сърца
те носят копие на тях подло.
И те по скрита тъмнина
зацапват паметните плочи
със доста скъпи имена -
Лиляна, Сашо, Маргарит и Кочо...
Но блясва пламенна звезда.
И след това утро засиява.
Подобно конник във езда,
прелестно слънцето над нас изгрява.
И виждаш - дъхави цветя
лежат пред плочите гранитни.
Краси ги утринна роса
на капки светли, бисерни и ситни.
Под тях, завинаги във пръстта,
не спят убитите ремсисти -
те още пазят паметта
за време ужасно и фантазии искристи...
А тези, дето през нощта
унищожават знаците от камък
не ще се помнят на света.
Не ще се знаят. Но ще грее пламък
за тез, чиито имена
горят по паметните плочи.
За тях е тази светлина.
За всички като Маргарит и Кочо...
Дядо Трифон
И ти от дълго време се помина.
Така те помня - безмълвен.
Макар и време да отмина,
чувствам в мене, че си жив.
И идваш в сънищата нощем
тайнствен, целият във пушек:
безспир обичаме се още,
даже напълно да си мълчим.
Спомен
На дядо Анастас
и баба Тодора
Големите, белите вежди на дядо ми,
очите под тях заблестели,
лицето, от дунавски вятър опалено,
и дядо ми прав заплющял със камшика
над белите, двечките кончета литнали,
изопнали шии и сили и впрегнати
в каруцата, цялостна със внучета...
Големия бяг през простора безконечен,
надалеч в равнината от залез запалена,
с стремежа див на душата разстелена,
луда от горделивост и наслада, че днеска е
каруцата цялостна със внучета...
Безумната дързост в гърдите на дядо ми -
откъртен откъслек от чукарите строги,
усоите хладни и скрити в сърцето на Вич -
планината изправена гордо високо над Лерин,
гърдите, раздрали бялата риза със въздух,
стихотворец издълбоко със вятъра,
препуснал наедно със младите кончета
по прашната простор от Гулянци на запад към залеза -
и тази каруца, напълнена с внучета...
От детското лято при дядо това ми е загатна -
и моята баба с македонския говор
и в тежки сукмани сама до герана пред къщата -
усмихната, богатства, добричка и светнала,
че гъстите, белите, тежките вежди на дядо ми
днеска не са се навъсили,
защото щастлива е тази каруца препуснала
в огромния бяг около Дунава
и цялостни ще бъдат тази вечер стаите с внучета...
Работил е в системата на ДКМС в Чирпан и Стара Загора; на Българска комунистическа партия в Чирпан и Стара Загора. След измененията през 1989 година е депутат в VІІ Велико национално заседание, 36-то и 40-то Народно събрание; ръководител на Областния и Общинския съвет на Българска социалистическа партия в Стара Загора. Понастоящем е зам.-председател на УС на БАС, ръководител на Областния и Общинския съвет на БАС в Стара Загора и на Областния съвет на Движението на ветераните в Българска социалистическа партия - Стара Загора.
Автор е на стихосбирките: " Перуника ", " Обич " - двуезична, на български и сръбски език, дружно с щерка си Христина, " Вечерна разходка ", " Вълшебства ", " Приятели " - в съавторство с Мира Дочева.
Автор и на " Героят на Съединението " - в съавторство с Игнат Пенев, " Календар - по едно време в Чирпан и Чирпанско " и други
Член е на Съюза на Българските писатели. /> Генерал
Един сивокос генерал
по улица " Сталинград " крачи.
Той цвете в полето набрал,
минава оттука на мръкване.
И стопира пред монумент бял.
Цветята на мрамора слага
и дълго стои пребледнял,
и свети в очите му влага.
Но опва с ръцете си грапави
своя сив генералски мундир -
той почва безмълвния рапорт
пред своя сержант-командир.
Диви гълъби по залез
На Даки
Диви гълъби в простора -
атлазен залез ги гълтам,
който леко се разстила...
И очаквам нещо да се случи...
Ваня
Животът неспокойните обича,
само че доста рано ги нарича
за път финален в синьото небе.
И тя като звезда отмина,
пламтя, горя и си отпътува...
Но в мен остави своето сърце.
Тихо ти приказвам
Тихо-тихичко приказвам,
гласа ми никой да не чуе.
Нито хората край тебе,
нито хората край мене.
Нито вятъра в полето,
нито птиците в небето.
Тихо-тихо ти приказвам,
а крещи, крещи сърцето...
Успението на дребната ми братовчедка Филка
Когато там, на края на света,
където гаснат морските талази,
съм гледал по какъв начин припада вечерта,
надалеч от мен заспивала си ти...
Далече там, на края на света,
съм слушал бриз за нещо да шепти
и той е пълнил с деликатност вечерта,
а ти сама, заспивала си ти...
Когато там, на края на света,
където бликат ярките звезди
със морска простор се сливала нощта,
финален сън заспивала си ти...
Рози
От небето никнат
надолу към земята
златни рози.
Златни им листата,
тъмни им стеблата.
Минава месец
като сърп:
за празнични букети
рози
реже...
Нашите бойци
Войни вилняха и за нашите войници
във багра нямаше обратно -
сходно на сокол - юнашка птица,
те знаеха: успеха - или ще мрат.
Едни се върнаха, обкичени със популярност,
а другите останаха в полята -
над техните могили оттогава
България си свежда знамената.
Коста Нунков
На Тодор Иванов, който откри в
Македония гроба на Яворовия
братовчед войводата Костадин
Крачолов и който ще откри,
имам вяра, гроба и на войводата Коста
Нунков край Куманово.
Гарваните единствено знаят пътя -
летят безредно във небето
с тъмни сенки по земята.
Гарваните все кръжат над пътя
и на слънцето в лицето
ужасно махат със крилата.
Гарваните тъкмо знаят пътя -
преко явен изгрев през полето
те ни водят за ръката.
Гарваните кацат около пътя -
там с патрони във сърцето
Коста Нунков е задремал в тревата...
Минават дни...
На жена ми
Съвсем като на кино се въртят,
минават дни, минават нощи...
Красиви мигове трептят
и още ми е хубаво, и още...
Топят се зими и лета горят,
звезди на птици се трансформират -
надалеч, надалеч някъде летят
и отново в душите ни се връщат:
и значи, още имаме фантазии,
очаквания имаме за на следващия ден.
А ти, благословена да си ти,
да срещаш утро след утро.
Убитите ремсисти
На Донка Черковска
Тях отново ги водят на разстрел.
И отново ги качват на бесило!
Каква орис е да си самоуверен,
въпреки зарит във братската могила!
Дали са същите онез,
които дори без присъда
на открито ги караха снощи -
и там, каквото с ножа им отсъдят.
Или са новите лица
на бясно време и пожарно,
наместо религия и сърца
те носят копие на тях подло.
И те по скрита тъмнина
зацапват паметните плочи
със доста скъпи имена -
Лиляна, Сашо, Маргарит и Кочо...
Но блясва пламенна звезда.
И след това утро засиява.
Подобно конник във езда,
прелестно слънцето над нас изгрява.
И виждаш - дъхави цветя
лежат пред плочите гранитни.
Краси ги утринна роса
на капки светли, бисерни и ситни.
Под тях, завинаги във пръстта,
не спят убитите ремсисти -
те още пазят паметта
за време ужасно и фантазии искристи...
А тези, дето през нощта
унищожават знаците от камък
не ще се помнят на света.
Не ще се знаят. Но ще грее пламък
за тез, чиито имена
горят по паметните плочи.
За тях е тази светлина.
За всички като Маргарит и Кочо...
Дядо Трифон
И ти от дълго време се помина.
Така те помня - безмълвен.
Макар и време да отмина,
чувствам в мене, че си жив.
И идваш в сънищата нощем
тайнствен, целият във пушек:
безспир обичаме се още,
даже напълно да си мълчим.
Спомен
На дядо Анастас
и баба Тодора
Големите, белите вежди на дядо ми,
очите под тях заблестели,
лицето, от дунавски вятър опалено,
и дядо ми прав заплющял със камшика
над белите, двечките кончета литнали,
изопнали шии и сили и впрегнати
в каруцата, цялостна със внучета...
Големия бяг през простора безконечен,
надалеч в равнината от залез запалена,
с стремежа див на душата разстелена,
луда от горделивост и наслада, че днеска е
каруцата цялостна със внучета...
Безумната дързост в гърдите на дядо ми -
откъртен откъслек от чукарите строги,
усоите хладни и скрити в сърцето на Вич -
планината изправена гордо високо над Лерин,
гърдите, раздрали бялата риза със въздух,
стихотворец издълбоко със вятъра,
препуснал наедно със младите кончета
по прашната простор от Гулянци на запад към залеза -
и тази каруца, напълнена с внучета...
От детското лято при дядо това ми е загатна -
и моята баба с македонския говор
и в тежки сукмани сама до герана пред къщата -
усмихната, богатства, добричка и светнала,
че гъстите, белите, тежките вежди на дядо ми
днеска не са се навъсили,
защото щастлива е тази каруца препуснала
в огромния бяг около Дунава
и цялостни ще бъдат тази вечер стаите с внучета...
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ