„Всичко гореше“: 35 години след атентата над Локърби
Тридесет и пет години след бомбения атентат в Локърби, ние поглеждаме обратно към неразбираемия смут и трайното влияние на това опустошително закононарушение.
Разбитата нощ
Часът бил малко след 19:00 часа на 21 декември 1988 година и жителите на дребното шотландско градче Локърби прекарвали спокойно вечерта си. Някои опаковали коледни дарове, а други гледали телевизия.
Спокойната нормалност на нощта бе нарушена от нещо, което звучеше като мълния, единствено че ставаше все по-силна и по-силна. Марджъри Маккуин споделя, че е била посрещната от привидение на смут: „ Изведнъж цялото небе стана оранжево и имаше пламъци на стотици фута във въздуха. “
. In today's edition of The Scotsman.
— Robert Black KC (@rblackqc)
Жасмин Бел, която доставяла коледни храни в този миг, попаднала в дословна огнена стихия, която запалила земята към нея. „ Всичко гореше “ , свидетелства Бел по-късно в съда. „ Алеята, поляната, живите плетове, покривите. “
В близкия Тъндъргарт Кевин Андерсън станал очевидец по какъв начин нещо се блъска с голяма мощ в поле тъкмо пред къщата му. Излизайки с факла, той открива целия нос на солиден аероплан, който е бил отсечен от фюзелажа. Тези остатъци се трансфораха в дълготраен, емблематичен облик на атентата над Локърби.
Родството на непознати
Обектът, който пада върху Локърби тази нощ, беше Боинг 747. По-конкретно, полет 103 на Pan Am, пътуващ за Ню Йорк с 259 души на борда. Бомба в товарното поделение е пробила дупка в страната му, като произлизащата от това декомпресия на фюзелажа е предизвикала разпадането на джъмбо джета за секунди.
Пламтящите парчета унищожили къщите долу, убивайки 11 души на земята. Жителите ненадейно се оказали заобиколени от куфари, чанти, книги и бутилки, разпръснати от количките за питиета. Имало и тела на пасажери, разпръснати на всички места из тревните площи.
The sad irony is that Britain showed far more concern for Abdel Basset Ali al-Megrahi, the terrorist convicted of the 1988 Lockerbie bombing than for Indi Gregory. Afflicted with cancer, al-Megrahi was granted “compassionate ” release, lived another 3 years
— Bill Glassco (@bill_glassco)
Тази мрачна фамилиарност със гибелта на непознати основава роднинска връзка сред жителите на Локърби и роднините на пасажерите. Група поданици се наели да сортират, перат и гладят облеклата, извадени от останките, с цел да ги доставят на фамилиите на починалите.
Една от тях била Джоузефин Доналдсън, която разкрила в градината си чанта, цялостна с картички за 21-ия рожден ден. Те принадлежали на Никол Буланже. По-късно Жозефин видяла обезумялата майка на Никол по малкия екран, снимана по какъв начин чака на вятъра на летището в Ню Йорк.
По стичане на събитията Жозефин бе виновна за сортирането и доставянето на движимостите на различен пасажер, Ейми Шапиро, която също празнувала 21-ия си рожден ден в същия ден като Никол. Тя почнала да мисли за Никол и Ейми като за „ двете ми девойки “ , обещавайки, че техните родственици ще получат всичко, което може да бъде възобновено.
Трайната тъга на опечалените
Services are to be held in Scotland and the US to remember the victims of the Lockerbie bombing 30 years on.
— BBC Scotland (@BBCScotland)
Продължителната контузия на Локърби може би е илюстрирана в историите на локалните братя Стивън и Дейвид Фланиган. В нощта на бедствието 19-годишният Дейвид е при другар в Блекпул, до момента в който 14-годишният Стивън е отишъл до къщата на собствен комшия. През това време родителите им и 10-годишната им сестра са семейната къща, която била заличена при рухването на самолета.
Внезапното лишаване на по-голямата част от фамилията им имало трайни последствия за братята. Дейвид умрял единствено пет години по-късно в хостел в Тайланд, откакто се твърди, че е попаднал във въртоп от алкохол и опиати. Стивън, който бил наречен „ сирачето от Локърби “, бил отгледан в приемни домове и също умрял трагично млад, на 26 години, когато бил прегазен от трен след нощ на тежко пиене.
Друг човек, който продължава да се оправя с " демоните " на Локърби, е Джим Суайър, чиято щерка, Флора, е била пасажер на съдбовния полет 103. Джим е най-известният от роднините, поради активизма си във връзка с следствието на Локърби.
През 1990 година той влезе в новините, откакто качи подправена бомба на полет от Лондон до Ню Йорк. Той го моделира по пример на същинската бомба Локърби, натъпквайки радиокасетофон с марципан вместо пластмасови експлозиви, с цел да показва какъв брой слаба е сигурността на летищата. Джим също е активен бранител на Абделбасет ал-Меграхи, либиецът, наказан за присъединяване си в бомбения атентат.
32 years ago tonight Lockerbie bombing changed everything. I was in Glasgow watching a Dirty Harry movie when news broke in. Map had Lockerbie in Wales. Drove past it when crater was fresh. Then a few years later directed my first big dig in a field from which bodies recovered.
— Tony Pollard (@ProfTonyPollard) Продължаваща тайнственост
Въпросът кой стои зад Локърби към момента е яростен. Джим Суайър не е единственият, който има вяра, че Абделбасет ал-Меграхи е почтен – доста кореспонденти и авторитетни фигури сложиха под въпрос веригата от доказателства, водещи до Меграхи, изключително спорните показания на основен очевидец.
Има и въпрос за претекста. Дали либийският полковник Кадафи е наредил бомбардировката като възмездие за офанзивите на Съединени американски щати против либийски военни самолети и лодки през 80-те години и въздушните удари на Съединени американски щати, осъществени върху самата Либия през 1986 година?
Това сигурно може да се смята за мощна мотивация, само че съмняващите се в теорията за Меграхи и Либия посочват други обвинени, като Иран, който пострада от инцидентното събаряне на аероплан на Iran Air от боен транспортен съд на Съединени американски щати единствено месеци преди Локърби.
Независимо дали истината в миналото ще бъде дефинитивно известна или не, спомените и последствията от онази декемврийска нощ не престават да се усещат, всички тези години по-късно.
Разбитата нощ
Часът бил малко след 19:00 часа на 21 декември 1988 година и жителите на дребното шотландско градче Локърби прекарвали спокойно вечерта си. Някои опаковали коледни дарове, а други гледали телевизия.
Спокойната нормалност на нощта бе нарушена от нещо, което звучеше като мълния, единствено че ставаше все по-силна и по-силна. Марджъри Маккуин споделя, че е била посрещната от привидение на смут: „ Изведнъж цялото небе стана оранжево и имаше пламъци на стотици фута във въздуха. “
. In today's edition of The Scotsman.
— Robert Black KC (@rblackqc)
Жасмин Бел, която доставяла коледни храни в този миг, попаднала в дословна огнена стихия, която запалила земята към нея. „ Всичко гореше “ , свидетелства Бел по-късно в съда. „ Алеята, поляната, живите плетове, покривите. “
В близкия Тъндъргарт Кевин Андерсън станал очевидец по какъв начин нещо се блъска с голяма мощ в поле тъкмо пред къщата му. Излизайки с факла, той открива целия нос на солиден аероплан, който е бил отсечен от фюзелажа. Тези остатъци се трансфораха в дълготраен, емблематичен облик на атентата над Локърби.
Родството на непознати
Обектът, който пада върху Локърби тази нощ, беше Боинг 747. По-конкретно, полет 103 на Pan Am, пътуващ за Ню Йорк с 259 души на борда. Бомба в товарното поделение е пробила дупка в страната му, като произлизащата от това декомпресия на фюзелажа е предизвикала разпадането на джъмбо джета за секунди.
Пламтящите парчета унищожили къщите долу, убивайки 11 души на земята. Жителите ненадейно се оказали заобиколени от куфари, чанти, книги и бутилки, разпръснати от количките за питиета. Имало и тела на пасажери, разпръснати на всички места из тревните площи.
The sad irony is that Britain showed far more concern for Abdel Basset Ali al-Megrahi, the terrorist convicted of the 1988 Lockerbie bombing than for Indi Gregory. Afflicted with cancer, al-Megrahi was granted “compassionate ” release, lived another 3 years
— Bill Glassco (@bill_glassco)
Тази мрачна фамилиарност със гибелта на непознати основава роднинска връзка сред жителите на Локърби и роднините на пасажерите. Група поданици се наели да сортират, перат и гладят облеклата, извадени от останките, с цел да ги доставят на фамилиите на починалите.
Една от тях била Джоузефин Доналдсън, която разкрила в градината си чанта, цялостна с картички за 21-ия рожден ден. Те принадлежали на Никол Буланже. По-късно Жозефин видяла обезумялата майка на Никол по малкия екран, снимана по какъв начин чака на вятъра на летището в Ню Йорк.
По стичане на събитията Жозефин бе виновна за сортирането и доставянето на движимостите на различен пасажер, Ейми Шапиро, която също празнувала 21-ия си рожден ден в същия ден като Никол. Тя почнала да мисли за Никол и Ейми като за „ двете ми девойки “ , обещавайки, че техните родственици ще получат всичко, което може да бъде възобновено.
Трайната тъга на опечалените
Services are to be held in Scotland and the US to remember the victims of the Lockerbie bombing 30 years on.
— BBC Scotland (@BBCScotland)
Продължителната контузия на Локърби може би е илюстрирана в историите на локалните братя Стивън и Дейвид Фланиган. В нощта на бедствието 19-годишният Дейвид е при другар в Блекпул, до момента в който 14-годишният Стивън е отишъл до къщата на собствен комшия. През това време родителите им и 10-годишната им сестра са семейната къща, която била заличена при рухването на самолета.
Внезапното лишаване на по-голямата част от фамилията им имало трайни последствия за братята. Дейвид умрял единствено пет години по-късно в хостел в Тайланд, откакто се твърди, че е попаднал във въртоп от алкохол и опиати. Стивън, който бил наречен „ сирачето от Локърби “, бил отгледан в приемни домове и също умрял трагично млад, на 26 години, когато бил прегазен от трен след нощ на тежко пиене.
Друг човек, който продължава да се оправя с " демоните " на Локърби, е Джим Суайър, чиято щерка, Флора, е била пасажер на съдбовния полет 103. Джим е най-известният от роднините, поради активизма си във връзка с следствието на Локърби.
През 1990 година той влезе в новините, откакто качи подправена бомба на полет от Лондон до Ню Йорк. Той го моделира по пример на същинската бомба Локърби, натъпквайки радиокасетофон с марципан вместо пластмасови експлозиви, с цел да показва какъв брой слаба е сигурността на летищата. Джим също е активен бранител на Абделбасет ал-Меграхи, либиецът, наказан за присъединяване си в бомбения атентат.
32 years ago tonight Lockerbie bombing changed everything. I was in Glasgow watching a Dirty Harry movie when news broke in. Map had Lockerbie in Wales. Drove past it when crater was fresh. Then a few years later directed my first big dig in a field from which bodies recovered.
— Tony Pollard (@ProfTonyPollard) Продължаваща тайнственост
Въпросът кой стои зад Локърби към момента е яростен. Джим Суайър не е единственият, който има вяра, че Абделбасет ал-Меграхи е почтен – доста кореспонденти и авторитетни фигури сложиха под въпрос веригата от доказателства, водещи до Меграхи, изключително спорните показания на основен очевидец.
Има и въпрос за претекста. Дали либийският полковник Кадафи е наредил бомбардировката като възмездие за офанзивите на Съединени американски щати против либийски военни самолети и лодки през 80-те години и въздушните удари на Съединени американски щати, осъществени върху самата Либия през 1986 година?
Това сигурно може да се смята за мощна мотивация, само че съмняващите се в теорията за Меграхи и Либия посочват други обвинени, като Иран, който пострада от инцидентното събаряне на аероплан на Iran Air от боен транспортен съд на Съединени американски щати единствено месеци преди Локърби.
Независимо дали истината в миналото ще бъде дефинитивно известна или не, спомените и последствията от онази декемврийска нощ не престават да се усещат, всички тези години по-късно.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ