Защо една медсестра сложи бронежилетка и каска?
Тричленен военномедицински екип отпътува с 35-ия контингент на Въоръжените сили за присъединяване в задачата на НАТО " Решителна поддръжка " в Афганистан.
Дългът и мисионерската тръпка изпращат там - на хиляди километри от вкъщи и фамилията, старши сержант Яна Иванова - здравна сестра - борден . Пред News.bg тя описа за адреналина от работата под ракетен обстрел, облечена в бронежилетка и с каска на главата.
Крехката на външен тип, само че корава по дух здравна сестра отпътува не за първи път на " бойното поле " . " Мисионерската " й визитка стартира да се написа през 2007 година, когато е едвам 25-годишна . Това е 4-тото й пътешестване до Афганистан . За разлика от сегашната задача, която включва грижа за здравето на българския контингент, в предните си задачи Яна е била част от хирургичен екип в испанската полева болница в град Херат.
Как обаче се взема решение да постави пагона?
Да си част от Българската войска е предопределение, предизвикателство и не на последно място тръпка , споделя Яна и добавя, че нито за момент не е съжалявала за избора си. Въпреки че й се е случвало да плаче по време на задача. Плаче не от боязън от талибаните, а за детето си.
Това не е единствено мъжка специалност . Работата в армията ми дава сигурност, убеденост, тя ме научи да бъда адаптивна, виновна и дисциплинирана. Винаги намирам баланс и естетика сред работата и фамилията. Но е мъчно, когато отпътувам, тъй като оставям сърцето си тук, признава Яна и се разплаква... тъй като я чакат 6 месеца надалеч от 5-годишния й наследник Димитър . И макар сълзите, стяга куфарите за Афганистан - с цел да оправдае гласуваното й доверие и да извърши поставените й задания.
Защо Афганистан, а не Мали, където също има български военномедицински екип?
Само, който е ходил на задача в Афганистан, може да ме разбере. То не може да се изясни, би трябвало да се изживее, безапелационна е медсестрата. Признава и че опитът и уменията, които придобиваш там по повод най-много на взривната контузия, няма къде другаде да научиш. И се връща към най-фрапиращия си случай, който вечно ще остане в съзнанието й - малко дете, на към 4 годинки, на което се наложило да ампутират и двата крайници, в резултат на гръмнала мина. И до ден-днешен тя си спомня дълбоките му, стъклени, зелено-сиви очи...
Освен със страданието, задачите на Яна са белязани и от голям брой радостни моменти . Вече има записани коледни и новогодишни задачи в Афганистан... Сега следва великденската, за която потегля готова. Сред околните си хора и сътрудниците във ВМА Яна е прочут корифей в кухнята и постоянно ги изненадва с вкусни изкушения. Такива чака и българският контингент в Афганистан.
Ще имаме боядисани яйца, ще имаме питки и козунаци, несъмнено, усмихва се медсестрата.
За 1 март всички ще бъдат окичени с мартеници , а за националния празник на България - 3-ти март - с трикольорни лентички . Изненади ще има по случай 6-ти май, когато означаваме Деня на храбростта и празник на Българската войска. А всред всички тези празници, в края на април, Яна ще отпразнува и своя рожден ден.
Няма да съм с моите близки, само че пък ще съм с правилни другари, отдадени на специалността - специалност, която се работи със сърце и посредством която постоянно сътворяваме чудеса. Никога не съм се отказвала и в никакъв случай не съм си търсила извинения - точно в това се крие триумфът, акцентира още тя.
А преди да отлети за следващ път си пожелава нормалното: Колкото излитания, толкоз и кацания.
Дългът и мисионерската тръпка изпращат там - на хиляди километри от вкъщи и фамилията, старши сержант Яна Иванова - здравна сестра - борден . Пред News.bg тя описа за адреналина от работата под ракетен обстрел, облечена в бронежилетка и с каска на главата.
Крехката на външен тип, само че корава по дух здравна сестра отпътува не за първи път на " бойното поле " . " Мисионерската " й визитка стартира да се написа през 2007 година, когато е едвам 25-годишна . Това е 4-тото й пътешестване до Афганистан . За разлика от сегашната задача, която включва грижа за здравето на българския контингент, в предните си задачи Яна е била част от хирургичен екип в испанската полева болница в град Херат.
Как обаче се взема решение да постави пагона?
Да си част от Българската войска е предопределение, предизвикателство и не на последно място тръпка , споделя Яна и добавя, че нито за момент не е съжалявала за избора си. Въпреки че й се е случвало да плаче по време на задача. Плаче не от боязън от талибаните, а за детето си.
Това не е единствено мъжка специалност . Работата в армията ми дава сигурност, убеденост, тя ме научи да бъда адаптивна, виновна и дисциплинирана. Винаги намирам баланс и естетика сред работата и фамилията. Но е мъчно, когато отпътувам, тъй като оставям сърцето си тук, признава Яна и се разплаква... тъй като я чакат 6 месеца надалеч от 5-годишния й наследник Димитър . И макар сълзите, стяга куфарите за Афганистан - с цел да оправдае гласуваното й доверие и да извърши поставените й задания.
Защо Афганистан, а не Мали, където също има български военномедицински екип?
Само, който е ходил на задача в Афганистан, може да ме разбере. То не може да се изясни, би трябвало да се изживее, безапелационна е медсестрата. Признава и че опитът и уменията, които придобиваш там по повод най-много на взривната контузия, няма къде другаде да научиш. И се връща към най-фрапиращия си случай, който вечно ще остане в съзнанието й - малко дете, на към 4 годинки, на което се наложило да ампутират и двата крайници, в резултат на гръмнала мина. И до ден-днешен тя си спомня дълбоките му, стъклени, зелено-сиви очи...
Освен със страданието, задачите на Яна са белязани и от голям брой радостни моменти . Вече има записани коледни и новогодишни задачи в Афганистан... Сега следва великденската, за която потегля готова. Сред околните си хора и сътрудниците във ВМА Яна е прочут корифей в кухнята и постоянно ги изненадва с вкусни изкушения. Такива чака и българският контингент в Афганистан.
Ще имаме боядисани яйца, ще имаме питки и козунаци, несъмнено, усмихва се медсестрата.
За 1 март всички ще бъдат окичени с мартеници , а за националния празник на България - 3-ти март - с трикольорни лентички . Изненади ще има по случай 6-ти май, когато означаваме Деня на храбростта и празник на Българската войска. А всред всички тези празници, в края на април, Яна ще отпразнува и своя рожден ден.
Няма да съм с моите близки, само че пък ще съм с правилни другари, отдадени на специалността - специалност, която се работи със сърце и посредством която постоянно сътворяваме чудеса. Никога не съм се отказвала и в никакъв случай не съм си търсила извинения - точно в това се крие триумфът, акцентира още тя.
А преди да отлети за следващ път си пожелава нормалното: Колкото излитания, толкоз и кацания.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ