ВАС отмени формулата за дялово разпределение на топлоенергия
Тричленен състав на Върховен административен съд анулира формулата за дялово систематизиране на топлинна сила в здания – етажна благосъстоятелност в свое решение от 13 април т.г. и осъди министъра на енергетиката да заплати общо 870 лв. разходи на страната – физическо лице, подало жалбата, както и на още четири физически лица, чиито тъжби са били присъединени към делото.
Съдът приема, че Методиката (Приложение 1 към Наредба 16-334 от 6 април 2007) за дялово систематизиране на топлинна сила в здания – етажна благосъстоятелност е призната вследствие на позволени основни нарушавания на административнопроизводствените правила, неразбираема е във връзка с част от параметрите в нея. Първоинстанционният състав на Върховен административен съд приема също, че с приложението й не се реализира законовата цел , заложена в член 155, алинея 2 от Закона за енергетиката, а точно - на потребителите да се фактурира употребяваната топлинна сила въз основа на действителното им ползване.
Съдът е приел изказванията на жалбоподателите, че е позволено несъгласие сред Директивата за енергийната успеваемост № 2012/27 на Европейски Съюз и разпореждания от Закона за енергетиката. Конкретните възражения са, че член 9 и 10 от директивата изисква фактуриране на действителното ползване на силата. Това задължава страните – членки да вкарат транспарантни правила за систематизиране на разноските за ползване на топлинна сила или топла вода в здания. Целта е да се обезпечи бистрота и акуратност при отчитането на самостоятелното ползване, което да даде опция на потребителите да контролират потреблението си на сила.
Потреблението от обособените клиенти в постройка – етажна благосъстоятелност на топлинна сила, отдадена от сградната апаратура се дефинира по изчислителен път, само че все пак разпределеното самостоятелно ползване ще е по-близо до действителното тогава, когато избраното общо количество топлинна сила, отдадена от сградната апаратура е оптимално близо до действителното, написа в решението на съдиите от Върховен административен съд. Според тях макар промените и допълненията на Закона за енергетиката, направени с параграф 23 от Закона за енергийната успеваемост, подзаконовата нормативна уредба, касаеща определянето на количеството топлинна сила, отдадена от сградна апаратура на здания –етажна благосъстоятелност посредством формулата по член 6.1.1 от Методиката, тя остава непроменена.
Решението на 3-членния състав на Върховен административен съд може да се апелира пред 5-членен правосъден състав в 14-дневен период от известието до страните.
Съдът приема, че Методиката (Приложение 1 към Наредба 16-334 от 6 април 2007) за дялово систематизиране на топлинна сила в здания – етажна благосъстоятелност е призната вследствие на позволени основни нарушавания на административнопроизводствените правила, неразбираема е във връзка с част от параметрите в нея. Първоинстанционният състав на Върховен административен съд приема също, че с приложението й не се реализира законовата цел , заложена в член 155, алинея 2 от Закона за енергетиката, а точно - на потребителите да се фактурира употребяваната топлинна сила въз основа на действителното им ползване.
Съдът е приел изказванията на жалбоподателите, че е позволено несъгласие сред Директивата за енергийната успеваемост № 2012/27 на Европейски Съюз и разпореждания от Закона за енергетиката. Конкретните възражения са, че член 9 и 10 от директивата изисква фактуриране на действителното ползване на силата. Това задължава страните – членки да вкарат транспарантни правила за систематизиране на разноските за ползване на топлинна сила или топла вода в здания. Целта е да се обезпечи бистрота и акуратност при отчитането на самостоятелното ползване, което да даде опция на потребителите да контролират потреблението си на сила.
Потреблението от обособените клиенти в постройка – етажна благосъстоятелност на топлинна сила, отдадена от сградната апаратура се дефинира по изчислителен път, само че все пак разпределеното самостоятелно ползване ще е по-близо до действителното тогава, когато избраното общо количество топлинна сила, отдадена от сградната апаратура е оптимално близо до действителното, написа в решението на съдиите от Върховен административен съд. Според тях макар промените и допълненията на Закона за енергетиката, направени с параграф 23 от Закона за енергийната успеваемост, подзаконовата нормативна уредба, касаеща определянето на количеството топлинна сила, отдадена от сградна апаратура на здания –етажна благосъстоятелност посредством формулата по член 6.1.1 от Методиката, тя остава непроменена.
Решението на 3-членния състав на Върховен административен съд може да се апелира пред 5-членен правосъден състав в 14-дневен период от известието до страните.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ