МФ представи бюджет за 2023 г. с 6.6% дефицит и 16 млрд. лв. нов дълг
Три разновидността на държавния бюджет е създало министерството на финансите и те ще бъдат предоставени на постоянното държавно управление, когато бъде определено, а също и на Народното събрание. До 31 октомври проектозаконът за държавния бюджет за следващата година би трябвало да бъде импортиран за разглеждане в Народното събрание. Следващата седмица МФ ще започне съгласуване в тристранката.
За координиране ще предложим законопроекта, който е създаден при настоящите политики от тази година, без други промени, уточни финансовия министър Росица Велкова.
Този бюджет не дава отговор на условието на Закона за обществените финанси, тъй като е с 6.6% недостиг, по тази причина МФ е разработило и вид с 3%, само че той е съпроводен от обилни промени в разходните политики. Третият вид запазвал избрани разпореждания в бюджетите на страната, Национален осигурителен институт и здравната каса, само че не стана ясно тъкмо какви са разликите в него.
Бюджетът на служебното държавно управление е разчетен при 173.862 милиарда лева размер на брутния вътрешен артикул следващата година, което значи 1.6% стопански напредък по отношение на тази година. Велкова изясни, че МФ е осреднило прогнозите на 14 институции, измежду които Българска народна банка, Българска академия на науките, Уникредит Булбанк Европейска комисия, МВФ, СБ и рейтингови организации, които варират от 0.1% до 3.8%. Само преди няколко дни Българска народна банка ревизира лятната си прогноза за икономическия напредък следващата година, като предвижда едвам 0.1% повишаване, т.е. застой в стопанската система.
МФ е заложило в новия бюджет средногодишна инфлация от 6.4%, още веднъж по-оптимистична от прогнозата на Българска народна банка за 7.4%.
В законопроекта на служебния кабинет не се планува растеж на минималната работна заплата от 1 януари, нито растеж на бюджетните заплати. Остават в действие обаче всички нараствания, направени през тази година - преди и след актуализацията.
В данъчните приходи са планувани единствено по-ниските ставки Данък добавена стойност на парно и природен газ (9%), самун и брашно (0%), както и по-ниските акцизи за някои горива, защото е планирано те да работят до 1 юли. Отпада понижението на Данък добавена стойност за ресторантьорските и фитнес услуги, бебешки храни и книги, въведени по време на ковид-пандемията.
Предвидено е едно нарастване на пенсиите от 1 юли с швейцарското предписание. А също по този начин растеж на финансовите разноски поради неосъществените планове тази година, както и поради националното съфинансиране по европрограмите следващата година. Предвижда се и растеж на парите за защита до постигане на 1.85% от Брутният вътрешен продукт.
Приходите в бюджета през 2023 година са заложени с растеж от 5.9 милиарда лева, от които 3.1 милиарда лева повече са данъчните приходи. Разходите обаче са с 11 милиарда лева повече от тази година.
Дефицитът както и идни заплащания по външния дълг ще бъдат покрити с нов дълг от 16 милиарда лева
ДО КРАЯ НА 2022 Г.
МФ чака да приключим тази година с недостиг непосредствен до планираните 4.1% от Брутният вътрешен продукт, макар че в края на септември бюджетът е с остатък от 989 млн. лева
Очаква се преизпълнение на приходите с 250 млн. лева, главно поради постъпленията от налога върху приходите и осигурителните вноски вследствие на нараснали заплати в обществения и частния бранш. " Събираемостта на данъчните и осигурителните отговорности е нараснала, макар нагрегнатата приходна част след актуализацията на бюджета, митническата събираемост също. Намаляват и непогасените данъчни и осигурителни отговорности, регистрира Велкова.
През декември МФ очаква и първата вноска по проекта за възобновяване в размер на 2.6 милиарда лева
В разходната част ще има спестовност от 1 милиарда лева поради неосъществени финансови разноски. Вместо плануваните 8.4 милиарда лева ще бъдат усвоени 6.7 милиарда лева Към момента са разходвани само 2.6 милиарда лева, само че разплащанията занапред предстоят след летните месеци на строителни работи.
Компенсациите за ел силата на небитовите потребители нямат отношение към бюджета, тъй като се финансират от вноски от държавните производители на ток. До момента са изплатени 3.7 милиарда лева
По програмата за подслоняване на украински бежанци направените разноски са 540 млн. лева, от които 176 млн. са от европейски стратегии, а останалата част - от държавния бюджет.
От планувания 10.3 милиарда лева нов дълг тази година, страната е поела 7 милиарда лева " Този дълг е нужен да не се изпадне в ликвидна рецесия през ноември и декември, когато се чака по-високи разплащания за финансови разноски и прехрана на министерствата, уточни Велкова.
Тя уточни, че на начислена основа (с всички задължения поети за разплащане, които може да се трансферират за догодина), дефицитът през 2022 година всъщност ще бъде 5.4%. В Европейски Съюз статистиката за бюджета се води точно на начислена основа и тази година измежду страните, които са в еврозоната, по-голям недостиг от нас ще имат единствено Латвия - със 7%, Франция - с 6.5% и Малта - с 5.8%.
За координиране ще предложим законопроекта, който е създаден при настоящите политики от тази година, без други промени, уточни финансовия министър Росица Велкова.
Този бюджет не дава отговор на условието на Закона за обществените финанси, тъй като е с 6.6% недостиг, по тази причина МФ е разработило и вид с 3%, само че той е съпроводен от обилни промени в разходните политики. Третият вид запазвал избрани разпореждания в бюджетите на страната, Национален осигурителен институт и здравната каса, само че не стана ясно тъкмо какви са разликите в него.
Бюджетът на служебното държавно управление е разчетен при 173.862 милиарда лева размер на брутния вътрешен артикул следващата година, което значи 1.6% стопански напредък по отношение на тази година. Велкова изясни, че МФ е осреднило прогнозите на 14 институции, измежду които Българска народна банка, Българска академия на науките, Уникредит Булбанк Европейска комисия, МВФ, СБ и рейтингови организации, които варират от 0.1% до 3.8%. Само преди няколко дни Българска народна банка ревизира лятната си прогноза за икономическия напредък следващата година, като предвижда едвам 0.1% повишаване, т.е. застой в стопанската система.
МФ е заложило в новия бюджет средногодишна инфлация от 6.4%, още веднъж по-оптимистична от прогнозата на Българска народна банка за 7.4%.
В законопроекта на служебния кабинет не се планува растеж на минималната работна заплата от 1 януари, нито растеж на бюджетните заплати. Остават в действие обаче всички нараствания, направени през тази година - преди и след актуализацията.
В данъчните приходи са планувани единствено по-ниските ставки Данък добавена стойност на парно и природен газ (9%), самун и брашно (0%), както и по-ниските акцизи за някои горива, защото е планирано те да работят до 1 юли. Отпада понижението на Данък добавена стойност за ресторантьорските и фитнес услуги, бебешки храни и книги, въведени по време на ковид-пандемията.
Предвидено е едно нарастване на пенсиите от 1 юли с швейцарското предписание. А също по този начин растеж на финансовите разноски поради неосъществените планове тази година, както и поради националното съфинансиране по европрограмите следващата година. Предвижда се и растеж на парите за защита до постигане на 1.85% от Брутният вътрешен продукт.
Приходите в бюджета през 2023 година са заложени с растеж от 5.9 милиарда лева, от които 3.1 милиарда лева повече са данъчните приходи. Разходите обаче са с 11 милиарда лева повече от тази година.
Дефицитът както и идни заплащания по външния дълг ще бъдат покрити с нов дълг от 16 милиарда лева
ДО КРАЯ НА 2022 Г.
МФ чака да приключим тази година с недостиг непосредствен до планираните 4.1% от Брутният вътрешен продукт, макар че в края на септември бюджетът е с остатък от 989 млн. лева
Очаква се преизпълнение на приходите с 250 млн. лева, главно поради постъпленията от налога върху приходите и осигурителните вноски вследствие на нараснали заплати в обществения и частния бранш. " Събираемостта на данъчните и осигурителните отговорности е нараснала, макар нагрегнатата приходна част след актуализацията на бюджета, митническата събираемост също. Намаляват и непогасените данъчни и осигурителни отговорности, регистрира Велкова.
През декември МФ очаква и първата вноска по проекта за възобновяване в размер на 2.6 милиарда лева
В разходната част ще има спестовност от 1 милиарда лева поради неосъществени финансови разноски. Вместо плануваните 8.4 милиарда лева ще бъдат усвоени 6.7 милиарда лева Към момента са разходвани само 2.6 милиарда лева, само че разплащанията занапред предстоят след летните месеци на строителни работи.
Компенсациите за ел силата на небитовите потребители нямат отношение към бюджета, тъй като се финансират от вноски от държавните производители на ток. До момента са изплатени 3.7 милиарда лева
По програмата за подслоняване на украински бежанци направените разноски са 540 млн. лева, от които 176 млн. са от европейски стратегии, а останалата част - от държавния бюджет.
От планувания 10.3 милиарда лева нов дълг тази година, страната е поела 7 милиарда лева " Този дълг е нужен да не се изпадне в ликвидна рецесия през ноември и декември, когато се чака по-високи разплащания за финансови разноски и прехрана на министерствата, уточни Велкова.
Тя уточни, че на начислена основа (с всички задължения поети за разплащане, които може да се трансферират за догодина), дефицитът през 2022 година всъщност ще бъде 5.4%. В Европейски Съюз статистиката за бюджета се води точно на начислена основа и тази година измежду страните, които са в еврозоната, по-голям недостиг от нас ще имат единствено Латвия - със 7%, Франция - с 6.5% и Малта - с 5.8%.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ