Три важни новини през изминалата седмица отново фокусираха вниманието върху

...
Три важни новини през изминалата седмица отново фокусираха вниманието върху
Коментари Харесай

Михаил Екимджиев: Имитирайки разследване, прокуратурата се саморазправя с набелязани жертви

Три значими вести през миналата седмица още веднъж концентрираха вниманието върху прокуратурата.Европейският парламент отхвърли да смъкна имунитета на българския евродепутат Елена Йончева с претекст, че настояването, отправено от българската прокуратура, е явно политически стимулирано, а зад видимо законната процедура прозира fumus persecutionis (преследване зад димна завеса). Другояче казано, липсват безапелационни юридически причини, само че са явни политическите цели. - един от потърпевшите от схемата, разкрита в следствието " Осемте джуджета " на Антикорупционния фонд. Златанов се оплаква от брутална процесуална насила, осъществена посредством потребление на видимо законни процесуални средства от прокуратурата, само че с користна цел - присвояване на бизнеса му, отвод на институциите да проверяват и др.Междувременно стана известно, че ", където се загатва, че някогашният министър председател Борисов е сплотяващото звено сред всички лица, забъркани в скица, която наподобява много на интернационално пране на пари на стойност 5 млн. евро. Покрай тази информация се разбра, че българската прокуратура за разлика от испанската, години наред на практика е бездействала по този проблем, като досъдебно произвеждане е формирано чак през 2020 година, а първите индикации за казуса са от 2018 година, дори и по-рано.В изявление за " Капитал " юрист Михаил Екимджиев, който съставлява и Йончева, и Златанов пред Съда в Страсбург, съобщи, че стартирането на техните тъжби по бързата писта значи, че Европейски съд по правата на човека е оценил сериозността на правозащитните проблеми, визирани в тях и потребността от неотложна интервенция. Важната тематика по тези каузи е обвързвана с данните за корист с пълномощия от прокуратурата, която посредством официално законен углавен развой преследва противозаконни цели - политическа вендета, дискредитиране на съперници и присвояване на бизнеси, споделя още Екимджиев.За " Капитал " той заяви, че сега адвокатската фирма му приготвя тъжба до Страсбург с аналогични недоволства и от предприемача Веселин Денков и Ивайла Бакалова. Това се случва единствено три месеца откакто Европейски съд по правата на човека откри сходна корист с пълномощия от Висшия правосъден съвет и от Върховния административен съд (ВАС) по делото на арбитър Мирослава Тодорова.Така разкритата от институциите в Страсбург и в Брюксел корист с власт, преследваща паралегални цели, се обрисува като систематичен правозащитен проблем за България. Адвокат Екимджиев, по какъв начин ще коментирате последното развиване към въпросите с Елена Йончева, " Осемте джуджета " и " Барселонагейт ".
Тези каузи са емблема за методите и действителните цели на прокуратурата, прикривани зад показни арести и пропагандно раздухвани следствия. Паралелната им поява в медиите през предходната седмица е мотив за забавни съпоставения и заключения.

От една страна, виждаме по какъв начин в делата против Йончева и Явор Златанов ( " Осемте джуджета), прокуратурата работи като безпощадна, съвършено смазана машина за политическа вендета - при Йончева, и за бизнес абордаж при Златанов. От друга страна, към този момент има ясна картина по какъв начин тя целеустремено е бавила и замъглявала следствието за къщата в Барселона, разпъвайки чадър над някогашния министър председател Борисов. След публикуването на испанския отчет, видяхме Борисов в централата на ГЕРБ - самичък и тъмен като късния Макбет - да се кълне, че няма къща в Барселона, нещо, което в никакъв случай никой не е твърдял. Самотата и неадекватността на тази изява ми дават съображение да имам вяра на испанската полиция, съгласно която всички влакна в аферата водят към някогашния министър председател.

Казусът Елена Йончева
Реклама
Важно е да се подчертае, че следствието против Елена Йончев е почнало неотложно, в деня (31 август 2018 г.), в който прокуратурата получава сигнал от трима деятели на ГЕРБ - Делян Добрев, Тома Биков и Антон Тодоров. По същото време журналистическо следствие на Йончева осветява аферата " Кумгейт ", уличаваща Делян Добрев и негови близки в злоупотреби. В сигнала на тримата гербаджии се твърди, че Йончева е забъркана в пране на пари, осъществено посредством голям брой интернационалните банкови транзакции в дълъг интервал от време и в съучастничество с няколко лица.

Въпреки изказванията в сигнала за комплицирана незаконна скица, прокуратурата не разпорежда нормалната в такива случаи предварителна инспекция, а неотложно образува досъдебно произвеждане. Този извънредно динамичен метод демонстрира, че прокурорите доста бързат. Причината за това прозира в идващите им дейности. Само за два месеца, с персоналното подпомагане на основния прокурор Сотир Цацаров, проверяващите " откриват " задоволително доказателства за виновността на Йончева, а Цацаров желае от Народното събрание снемане на депутатския й имунитет. След месец Йончева към този момент е обвинена, което по-късно е съображение да бъде пожелан и имунитетът й като евродепутат.

Случаят Явор Златанов ( " Осемте джуджета " )

По подобен метод, безусловно за часове се развива въпросът на Явор Златанов, откакто татко му Илия Златанов се обръща към някогашния следовател Петьо Еврото, с цел да получи подпомагане от прокуратурата. Преди това, в продължение на две години прокуратурата е пренебрегнала всички сигнали на Илия Златанов, само че пък се задейства стремително, безусловно на идващия ден, откакто той се среща с Петьо Еврото и подписва запис на заповед за близо три млн. лв.. Още същия ден Специализираната прокуратура образува досъдебно произвеждане против Явор Златанов, който е задържан. Иззети са големи парични суми и полезности, раздадени след това от наблюдаващите прокурори на подставени лица.
Реклама
Барселонагейт

Как обаче работи прокуратурата, когато главният обвинен по проблема " Барселонагейт " е някогашният министър председател Бойко Борисов? Още през 2018 година съдружие БОЕЦ сезира със случая КПКОНПИ, което е обществено оповестено. През май 2019 година и Елена Йончева подава до прокуратурата три сигнала с данни за пране на пари, осъществено посредством нелогични банкови прехвърляния сред компании и лица, довели до придобиване без ясно съображение на къщата в Барселона и на фешън бутик, употребени от млада дама, близка до Борисов.

Въпреки че информацията придобива гласност, а Йончева дава голям брой изявленията и изказвания по тематиката, прокуратурата оглушително мълчи. Сдружение БОЕЦ също я сезира през февруари 2020 година, след обява в испанското издание El Periodico.

Досъдебно произвеждане е формирано едвам две години след сезирането на КПКОНПИ от БОЕЦ, откакто абсурдът гръмва и в Испания. До момента няма изясненост какво тъкмо е правено по досъдебното произвеждане в България. Според представителя на Специализираната прокуратура първата Европейска заповед за следствие (ЕЗР), с която е поискано подпомагане от испанските управляващи, е направена на 5 октомври 2021 година, повече от година след началото на досъдебното произвеждане, втората - през декември предходната година, а трета е изпратена до Кипър едвам преди няколко дни. Не е ясно за какво ЕЗР са изпращани поединично, през обилни времеви шпации, макар че данни за банкови транзакции през Кипър и към Испания се съдържат още в първите сигнали.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Пазари 2 Свят 3 Свят 1 Свят 2 Промишленост 3 Свят 1 Свят 2 Промишленост Реклама
Прокуратурата стартира да имитира следствие едвам откакто на 16 април 2021 година Борисов подава оставка и е назначен първият длъжностен кабинет - поради разрастващия се интернационален скандал и засиления напън за следствие на аферата.

Равносметката е явна. Елена Йончева е упрекната два месеца след сигнала на Делян Добрев, а Явор Златанов е задържан дни откакто татко му заплаща на " верния човек ". По проблема " Барселонагейт " обаче, в който всички следи водят към Бойко Борисов, над три години няма нито упрекнати, нито задържани, а " профилирани " прокурори се вайкат по малките екрани, че документите от Испания били на испански и че не били подписани
Звучи като патова обстановка.
Затлачването идва от това, че българската прокуратура очевидно се пробва да придърпа у нас следствието по " Барселонагейт " без обаче да има планове да изобличи незаконната скица.

Записът на гласа на Борисов
Бюлетин Легал Компас
Научавайте най-важното от правния свят и правосъдната система всяка седмица на мейла си
Вашият email Записване
Реклама
Бих направил и паралел с друго следствие, където още веднъж основни герои са Бойко Борисов и Елена Йончева. Това е въпросът с аудиозапис, публикуван на 12 юни 2020 година, в който глас, сходен на гласа на Борисов, насочва закани за институционална кавга към разнообразни лица, измежду които и Йончева - " един нема да пощадя от наш`те ", само че да изгори и Елена Йончева.

Въпреки че записът изрично демонстрира корист с власт, макар че Христо Иванов подава сигнал в прокуратурата, настоявайки за следствие, досъдебно произвеждане не е формирано. Вместо това, в комична инспекция по член 145 от Закон за съдебната власт прокуратурата разпорежда правене на " експертна информация ", състояща се в чуване на записа от специалист, който да разгадае точния му смисъл.

Прокуратурата обаче отхвърля да проверява чий е гласът от записа. За сметка на това, Йончева сама се снабдява с експертиза от реномирана лаборатория в Съединени американски щати, доказваща, че гласът е на Борисов.
Общото в жалбите на Елена Йончева и на Явор Златанов, които Европейски съд по правата на човека ще гледа с приоритет, е злоупотребата с власт от прокуратурата. В основата и на двете каузи е недоволство за нарушаване на член 18 от Конвенцията - потребление на законни пълномощия за противозаконни цели.
Бих нарекъл член 18 от Конвенцията за правата на индивида и главните свободи " нуклеарна алтернатива " на Европейски съд по правата на човека. Подписвайки Конвенцията страните членки се задължават да постановат единствено допустимите от нея ограничавания на главните права и свободи. Конкретно - когато се води следствие, то би трябвало да цели откриване на закононарушения и наказване на причинителите, а не посредством фиктивни наказателни процеси да се преследват незаконни цели, било то политическа вендета, съсипване на репутацията на съперници, присвояване на бизнеси.

Заради правилото за взаимното доверие сред страните членки, единствено в изключителни и фрапиращи случаи, Съдът в Страсбург е подготвен да уличи някоя страна, че вместо да преследва нарушителите, посредством официално законни процедури постанова политически репресии и присвоява благосъстоятелност. Колко мъчно Европейски съд по правата на човека може да бъде уверен да приложи член 18 проличава от отхвърли му да почете такива недоволства на Юлия Тимошенко против Украйна и на Михаил Ходорковски против Русия, макар бруталната разпра на управляващите с тях.

Преди три месеца излезе първото решение против България, в което Европейски съд по правата на човека призна нарушаване на член 18 - по делото на арбитър Мирослава Тодорова, която потвърди в Страсбург, че дисциплинарните й санкции, наложени от Висш съдебен съвет и доказани от Върховен административен съд, са целели професионалното й дискредитиране поради рецензиите й към ръководството на правосъдната система.

В случаите с Елена Йончева и Явор Златанов страната, посредством официално законна процесуална принуда, мами жителите си и европейските институции, че проверява закононарушения, а в действителност разчиства сметки с политически съперници и заграбва благосъстоятелност.

Освен делата на Йончева и Златанов, приготвяме тъжба с сходни недоволства и от името на предприемача Веселин Денков и Ивайла Бакалова - поради сходни прокурорски издевателства.
Каква е вероятността?
Фактът, че Европейски съд по правата на човека даде темпорален приоритет на делата на Елена Йончева и Явор Златанов, демонстрира, че той е оценил сериозността на правозащитните проблеми и потребността от неотложна интервенция.

В същата тенденция е и решението на Европейския парламент (ЕП) от 15 февруари, с което беше отхвърлено настояването на Иван Гешев за снемане на депутатския имунитет на Йончева. Изследвайки обстоятелствата и подтекста на обвиняванията против Йончева, Екологичен потенциал заключава, че сме изправени пред типичен случай на fumus persecutionis - официално законно следствие, което, като димна завеса, прикрива същинските незаконни цели на проверяващите.

Фактът, че Екологичен потенциал прозря същинските цели зад токсичния пушек на следствията в България е срамна присъда за превзетата от бандити прокуратура.

Това мнение, както и целта, даден от Европейски съд по правата на човека на жалбите Йончева и Златанов, сочат, че България евентуално ще се окаже измежду най-осъжданите страни по член 18 от Конвенцията. Скандалното и най-опасно е, че в тази ситуация злоупотребата с власт е от правосъдни органи, които са призвани да бранят правата ни.

След устойчивото ни водачество по корупция и беднотия, това е ново, впечатляващо допълнение към визитката на България.
Защо Европарламентът отхвърли да смъкна имунитета на Елена ЙончеваВ решението си от 15 февруари, с което отхвърли да смъкна имунитета на Елена Йончева, Европейският парламент приема (с 418 гласа против 264 и 11 въздържали се), че в тази ситуация на Йончева може да се допусна съществуването на fumus persecutionis (преследване зад димна завеса), т.е. е гонене скрито зад видимо законна процедура. Белезите, по които Екологичен потенциал съди за това, са: досъдебното произвеждане против Йончева е формирано на 31 август 2018 година, до момента в който хипотетичното закононарушение, за което е упрекната, е почнало през 2010 година, а сходно закъснение не е обосновано по безапелационен начин; следствието е почнало сигнал от политически съперници на Йончева, в миг, когато нейната политическа ангажираност е известна, в това число и това, че като и като народен представител от Народното събрание, тя е повдигнала въпроса за неналичието на следствие на корупцията по високите етажи на властта; на 28 септември 2021 година Европейският съд по правата на индивида одобри допустимостта на подадената от Елена Йончева тъжба против България по отношение на това наказателно гонене по недоволства за нарушена хипотеза за невиновност, липса на ефикасни правни средства за отбрана и липса на законна цел за ограничение на правата; измежду документите, предоставени на Европейски съд по правата на човека, е прибавен записът на телефонен диалог във връзка на следствието против Йончева, както и експертния отчет, съгласно който един от гласовете е на някогашния български приемиер Бойко Борисов; Всички тези условия са доста съществени и непротиворечиво сочат на подозрение за вероятно желание да се навреди на политическата активност на Елена Йончева. Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Мирела Веселинова
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР