На 99 най-възрастната олимпийска шампионка гледа към бъдещето
Три месеца след 99-ия си рожден ден Агнеш Келети към момента е предизвикателство даже за 9-годишните със своята неизчерпаема сила и възторг. Унгарката с еврейски генезис е по едно и също време най-възрастната жива олимпийска шампионка и оживяла от холокоста.
Въпреки че е спечелила общо 10 олимпийски медала, в това число пет златни - на игрите в Хелзинки `52 и Мелбърн `56, Келети не обича да подчертава върху своите спортни триумфи. Затворена в своя апартамент в Будапеща, тя живее в мемоари за предългия си живот, изпълнен с завършения и страхотни достижения, само че и с злощастие и покруса.
Родена на 9 януари 1921 година като Агнеш Клайн, тя претърпява холокоста с помощта на подправена идентичност, осигурила ѝ работа като домашна прислужница в Будапеща. Семейството ѝ обаче е опустошено - майка ѝ и сестра ѝ също оцеляват, само че татко ѝ и нейните чичовци са изпратени в Аушвиц, където се трансформират в част от 550-те хиляди маджарски евреи, избити в нацистките лагери на гибелта.
" Миналото? Нека да приказваме за бъдещето
- споделя Келети. - Това е нещото, което би трябвало да е красиво. Миналото си е минало, само че към момента има бъдеще. "
Дори олимпийските мемоари на Агнеш не са фокусирани върху нейните триумфи (сред еврейските спортисти единствено американските плувци Марк Шпиц и Дара Торес са спечелили повече олимпийски медали), а по-скоро върху опциите за пътешестване, които е получила с помощта на спортната си кариера.
" Не медалите са значими, а опитът, който идва с тях - метафизичен проучва Келети, до момента в който демонстрира някои от деветте медала, които към момента има (десетият бил възложен преди години на публицист за негов план и повече в никакъв случай не се върнал при собственичката си). - Обичах гимнастиката, тъй като ми даваше опция да пътувам гратис. "
Дори качването на почетната стълбичка за церемониите по награждаване на са ѝ били по сърце: " Не желаех да се демонстрирам. Просто обичах да играя гимнастика. "
След като печели злато на земя и бронз на смесена успоредка, както и сребро и бронз в отборната конкуренция на игрите в Хелзинки, Агнеш Келети извоюва още три самостоятелни (на греда, земя и смесена успоредка) и една отборна олимпийски трофеи в Мелбърн и прибавя две вицешампионски оценки (в самостоятелния многобой и във второто отборно състезание). Тя евентуално е щяла да завоюва още повече медали, в случай че травма не ѝ попречва да взе участие на първата олимпиада след Втората международна война - в Лондон `48.
Днес
не гледа спорт по малкия екран, даже олимпийските игри,
тъй като " не са доста забавни, избирам да катеря планини ".
Дните на деен алпинист може и към този момент да са зад тила ѝ, само че тя наподобява най-щастлива, когато има опция да се разхожда по улиците на Будапеща. Тя се завръща в родния си град преди няколко години, откакто десетилетия наред живее в Израел. Все още обича и пътуванията из Европа, като последно е посетила Барселона през предходната година.
Келети, която стартира да се занимава с гимнастика на 4 години и печели своите олимпийски медали на невероятната за този спорт възраст от 31 и 35, също по този начин била и надарена челистка. След като се реалокира в Израел през 1957 година, тя за дълги години се отдава на треньорска активност.
" Обичам децата и също по този начин обичам да им преподавам ", споделя тя. Запитана за най-важното нещо, което децата би трябвало да научат, тя дава отговор без никакво планиране: " Радостта от живота. "
Келети, чийто инфекциозен смях наподобява постоянно подготвен да избликне, има обичана задявка за тези, които чакат да срещнат нежна, изнемощяла бабичка, караща своята стотна година. Тя протяга своята длан за здрависване, твърди се, че захватът ѝ е добър, и внезапно издърпва нищо неподозиращата " жертва " към себе си с изненадваща мощност.
" Силна съм - споделя тя през лек смях след своя трик. - И малко глуповата. "
Тя престава да прави цялостен шпагат на пода не доста от дълго време, само че към момента извършва упражнението изправена, до момента в който държи на разположение своя наследник Рафаел. Ако към момента има една тематика, по която тя има изрично мнение, това е подлагането на гимнастиците на напрежение и изтощаващи извършения от най-ранна възраст.
" Това не е хубаво - безапелационна е Келети. - Тежките гимнастически извършения повреждат развиването им. Те не трябва да стартират прекомерно рано. Да не приказваме, че това, което преди всичко би трябвало да бъде развивано при децата, са техните мозъци, а не телата им. "
Какво е правила тя, с цел да тренира мозъка си?:
" Учех езици и опознавах света. "
Агнеш Келети е притежател на дълъг лист от влиятелни награди в Унгария и Израел. Тя е един от 12-те " Спортисти на нацията " на Унгария, а през 2017 година е удостоена с най-високото държавно отличие в Израел в областта на културата и спорта - " Перас Иисраел ".
Но както и във връзка с нейните олимпийски медали, тя не наподобява впечатлена от полученото самопризнание от най-високо равнище.
" Изпъквала съм? - пита тя съвсем недоверчиво. - Просто правех каквото мога. Това е всичко. "
Въпреки че е спечелила общо 10 олимпийски медала, в това число пет златни - на игрите в Хелзинки `52 и Мелбърн `56, Келети не обича да подчертава върху своите спортни триумфи. Затворена в своя апартамент в Будапеща, тя живее в мемоари за предългия си живот, изпълнен с завършения и страхотни достижения, само че и с злощастие и покруса.
Родена на 9 януари 1921 година като Агнеш Клайн, тя претърпява холокоста с помощта на подправена идентичност, осигурила ѝ работа като домашна прислужница в Будапеща. Семейството ѝ обаче е опустошено - майка ѝ и сестра ѝ също оцеляват, само че татко ѝ и нейните чичовци са изпратени в Аушвиц, където се трансформират в част от 550-те хиляди маджарски евреи, избити в нацистките лагери на гибелта.
" Миналото? Нека да приказваме за бъдещето
- споделя Келети. - Това е нещото, което би трябвало да е красиво. Миналото си е минало, само че към момента има бъдеще. "
Дори олимпийските мемоари на Агнеш не са фокусирани върху нейните триумфи (сред еврейските спортисти единствено американските плувци Марк Шпиц и Дара Торес са спечелили повече олимпийски медали), а по-скоро върху опциите за пътешестване, които е получила с помощта на спортната си кариера.
" Не медалите са значими, а опитът, който идва с тях - метафизичен проучва Келети, до момента в който демонстрира някои от деветте медала, които към момента има (десетият бил възложен преди години на публицист за негов план и повече в никакъв случай не се върнал при собственичката си). - Обичах гимнастиката, тъй като ми даваше опция да пътувам гратис. "
Дори качването на почетната стълбичка за церемониите по награждаване на са ѝ били по сърце: " Не желаех да се демонстрирам. Просто обичах да играя гимнастика. "
След като печели злато на земя и бронз на смесена успоредка, както и сребро и бронз в отборната конкуренция на игрите в Хелзинки, Агнеш Келети извоюва още три самостоятелни (на греда, земя и смесена успоредка) и една отборна олимпийски трофеи в Мелбърн и прибавя две вицешампионски оценки (в самостоятелния многобой и във второто отборно състезание). Тя евентуално е щяла да завоюва още повече медали, в случай че травма не ѝ попречва да взе участие на първата олимпиада след Втората международна война - в Лондон `48.
Днес
не гледа спорт по малкия екран, даже олимпийските игри,
тъй като " не са доста забавни, избирам да катеря планини ".
Дните на деен алпинист може и към този момент да са зад тила ѝ, само че тя наподобява най-щастлива, когато има опция да се разхожда по улиците на Будапеща. Тя се завръща в родния си град преди няколко години, откакто десетилетия наред живее в Израел. Все още обича и пътуванията из Европа, като последно е посетила Барселона през предходната година.
Келети, която стартира да се занимава с гимнастика на 4 години и печели своите олимпийски медали на невероятната за този спорт възраст от 31 и 35, също по този начин била и надарена челистка. След като се реалокира в Израел през 1957 година, тя за дълги години се отдава на треньорска активност.
" Обичам децата и също по този начин обичам да им преподавам ", споделя тя. Запитана за най-важното нещо, което децата би трябвало да научат, тя дава отговор без никакво планиране: " Радостта от живота. "
Келети, чийто инфекциозен смях наподобява постоянно подготвен да избликне, има обичана задявка за тези, които чакат да срещнат нежна, изнемощяла бабичка, караща своята стотна година. Тя протяга своята длан за здрависване, твърди се, че захватът ѝ е добър, и внезапно издърпва нищо неподозиращата " жертва " към себе си с изненадваща мощност.
" Силна съм - споделя тя през лек смях след своя трик. - И малко глуповата. "
Тя престава да прави цялостен шпагат на пода не доста от дълго време, само че към момента извършва упражнението изправена, до момента в който държи на разположение своя наследник Рафаел. Ако към момента има една тематика, по която тя има изрично мнение, това е подлагането на гимнастиците на напрежение и изтощаващи извършения от най-ранна възраст.
" Това не е хубаво - безапелационна е Келети. - Тежките гимнастически извършения повреждат развиването им. Те не трябва да стартират прекомерно рано. Да не приказваме, че това, което преди всичко би трябвало да бъде развивано при децата, са техните мозъци, а не телата им. "
Какво е правила тя, с цел да тренира мозъка си?:
" Учех езици и опознавах света. "
Агнеш Келети е притежател на дълъг лист от влиятелни награди в Унгария и Израел. Тя е един от 12-те " Спортисти на нацията " на Унгария, а през 2017 година е удостоена с най-високото държавно отличие в Израел в областта на културата и спорта - " Перас Иисраел ".
Но както и във връзка с нейните олимпийски медали, тя не наподобява впечатлена от полученото самопризнание от най-високо равнище.
" Изпъквала съм? - пита тя съвсем недоверчиво. - Просто правех каквото мога. Това е всичко. "
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ