Фалитите на американските банки не заплашват българските. Ето защо
Три дни от срутва на Silicon Valey Bank и последвалото затваряне на Signature Bank бяха нужни, с цел да стигнем до разумното терзание какво се случва и при нас в България. Финансовите публицисти носим изключително задължение. Винаги, когато стане нещо по-голямо, към нас се обръщат родственици и другари с въпроси от сорта: това ще ни засегне ли, да обърнем ли спестяванията си от левове в евро, или от евро в долари? Жилищата ще продължат ли да нарастват, до каква степен ще стигне покачването на лихвите? И въпреки да не сме оракули с кристална топка и не всеки път да можем да отговорм, този път може да се каже със сиурност – банковата рецесия, назряваща в Съединени американски щати, не крие директна опасност за България и българската банкова система.
15 години след срутва на Lehman Brothers българската банкова система е много по-стабилна, по-слабо подвластна от интернационалната среда и по-малко уязвима. Как се стигна дотук?
След като в неделя, 14 септември 2008 година бе решено, че Lehman Brothers няма да се избавя, понеделникът бе изключително тягостен за българските банки. Към този миг те са трансмисия за преотдаване на западни спестявания, набрани през влогове в банките майки на родни клиенти, които заплащат по-високи лихви. Практически цяла Източна Европа заема от спестяванията на богатия Запад.
Веднъж в полет от Брюксел към София шефът на една от водещите банки ми описа по какъв начин в петък, 12 септември 2008 година, поискали да получат двойно по-голям запас за кредитиране у нас, а единствено три дни по-късно, тъкмо след банкрута на Lehman, от централата им съобщили, че скоро ликвидност не би трябвало да чакат. Страхът източноевропейските банки да не бъдат изоставени от банковите групи майки покачва лихвените проценти и съвсем замразява кредитирането през есента на 2008 година Така се стига до „ Виенската самодейност “, при която групите удостоверяват уговорките към дъщерните си банки. А точно, че няма да ги изоставят.
Последвалата криза и задълбочаването ѝ в меланхолия у нас трансформират радикално нещата. В продъжение на пет години българите се тормозят да харчат и по тази причина натруват съществени спестявания в банковата система. Процесът продължва през цялото второ десетилетие на този век и към към 2020 г. банковата ни система към този момент е мощно ликвидна с запас, притеглен от спестяванията на лични клиенти, а не от вътрешно групово кредитиране от банките майки.
Минималните наложителни запаси, които Българска национална банка изисква от банките да поддържат, се равняват на 10% от активите им, което е 10 пъти по-високо условие спрямо настоящото в еврозоната. Нещо повече, сега в Българска народна банка частните банки държат и свръхрезерви, което прави 17 милиарда лв. заделен запас в Българска народна банка (11 милиарда наложителни запаси и 6 милиарда свръхрезерви).
Ликвидността на банковата ни система – парите в брой, високоликвидните скъпи бумаги и други ликвидни активи, като отношение са двойно по-високи в българската банкова система спрямо тези в еврозоната.
Всичко това значи, че контракциите на интернационалната финансова система заплашват нашата в надалеч по-малка степен, в сравнение с преди 15 години.
Добра вест е, че за миналото десетилетие и половина, българските банки резервираха и профила си, ориентиран основно към комерсиално, ипотечно и потребителско кредитиране. Ако родна банка е вложила във финтех компания, най-вероятно го е направила не за да извлече облага, а да усвои и внедри създадените технологии в личната си процедура. Инвестициите във високорискови активи, също както в първото десетилетие на века, се оказаха пропусната опция за родните банки. Пропусната опция, само че и пропуснат риск. Сега, когато всички се питат каква част от стартъпите, финансирани с дълг, ще устоят на високите лихви и какъв брой ще изгубят банките в Съединени американски щати и еврозоната от такива инвестиции, българските банки, като цяло още веднъж странят от загубите.
И въпреки всичко – би трябвало ли нещо да ни тормози
България е отворена стопанска система и то дребна. Поради това е мощно завсима от световните стопански процеси. Тъй като голяма част от производството ни се изнася, в случай че търсенето в еврозоната се свие, ние ще пострадаме. А това е мощно евентуално тъй като вместо да наложат изправителни ограничения незабавно, откакто пожара на международната финансова рецесия угасна, от 2010 и по този начин до 2021 година, държавните управления на Съединени американски щати и страните от еврозоната постановяваха на Федералния запас и на Европейската централна банка да печатат евтини пари.
Вместо да се провокират оздравителни промени, каквито ние преживяхме след 1997 година, западните държавни управления продължиха да живеят на заем. Вместо неефективните бизнеси да отпаднат, те продължиха да съществуват, покривайки загубите си с на ниска цена заем. И да изникват още и още съмнителни бизнес модели. Когато капиталов фонд, финансиран със заеми, изкупи дял в даден стартъп, той незабавно получава пазарна оценка, само че още не е потвърдил способността си да печели.
Но пристигна време, в което централните банки не можеха да бягат от главната си отговорност – да поддържат ценова непоклатимост. И когато започнаха да подвигат лихвите, с цел да лимитират инфлацията, първите изревали се оказаха SVB и Signature Bank.
Днес държавният дълг на Съединени американски щати е 129% от Брутният вътрешен продукт, което е два пъти повече спрямо 2008 година Общият дълг на еврозоната е 98%, или на половина повече от 2008-а. И двете стойности от дълго време са надминали одобрявания за здравословен предел от 60%, което значи, че и Съединени американски щати, и еврозоната или ще посрещнат новата рецесия надалеч по-слабо готови и ще я преживеят надалеч по-тежко, или ще намерят метод да пренапишат финансовата доктрина. Най-вероятно ни чака нова инфлационна вълна, последвана от световна криза и меланхолия.
От всичко за нас следва рискът да намалее търсенето на българска нидустриална продукция, да намалее притокът на задгранични туристи. До някаква степен и у нас да бъдат загубени работни места.
Чак тогава ще можем да чакаме по-сериозно нарастване на неприятните заеми. И в случай че държавниците ни не създадат някоя нелепост, можем да очакваме проблемите в България да се проявят със забавяне, само че ще ги посрещнем с надалеч по-сигурна банкова система от тази преди 15 години.
