Тревожността става все по-голям проблем за съвременното общество. Тя абсорбира

" Тревожността става все по-голям проблем за актуалното общество . Тя всмуква няколко съществени въпроса, които стоят пред всеки един от нас. Първа е тематиката за идентичността - всеки си задава въпроса " Кой съм аз ". Втора е тематиката за депресията – в тревогата има доста неустановеност и горест. Темата за контрола – добре е, че желаеме да направляваме нашето всекидневие, само че би трябвало да се научим от време на време да пускаме този надзор. Ние не можем да направляваме нашето бъдеще . Трябва да се научим да се радваме на случайността ".

Това показа пред БНР доктор Огнян Димов, създател на " Тревожността - аргументи, смисъл, разрешаване ".

В книгата той потегля от детството, минава през младостта и стига до зрялата възраст :

" В тревогата се разиграва спор – страхът от занемаряване. Всичко зависи от това по какъв начин се е стекъл животът на индивида, по какъв начин той е отиграл първичното делене с майката, със семейството; до каква степен може да разчита на автономността си и на възприятието си за отговорност; по какъв начин в пубертета е направил интимната среща с другия - до каква степен съм предан в любовта, до каква степен мога да се оправям със страховете си, че обичайки другия, аз съм подвластен от него. И се стига до несигурността, когато към този момент станеш родител ".

В предаването " Хоризонт за вас " психологът уточни, че в натрупванията от предишното се крие отговорът на въпроса – от кое място е тръгнал даден проблем :

" Подсъзнанието е фуга, в него няма време. Там всичките ни страхове и тревога се свързват и травматичните интервали, през които прекосяваме, звучат в синхрон. Когато се научим да разпознаваме кое положение и кой боязън от какво идват, се научаваме да живеем по-лесно. Тревожността съществува, само че би трябвало да внимаваме от кое място стартира нездравият ѝ миг – това е въпрос на себепознаване. Защото тревогата може да бъде изобретателно положение ".

Темата за тревогата придобива особена новост през днешния ден, във време на подозрения, на персонални драми от загуба на близки хора и липса на явен отговор на всяко равнище за аргументите за протичащото се в света. Тревожността, отключена в сегашното, без значение от мотивите, се свързва с аргументите за тревожни положения при всеки от нас, които идват от към този момент претърпяното, само че не задоволително осмислено и осъзнато наше детство. Отключените тревожни положения всмукват всички забележими и невидими травматични прекарвания, през които човек е минал и носи будни в душата си. Същевременно тревогата се свързва с опита на актуалния човек да построи своя ценностна система като опция за самозапазване, дарба да реализира професионално задоволство и съзнание за действително самочувствие.

Д-р Огнян Димов приключва с отличие СУ " Св. Климент Охридски ", след което през 1999 година пази докторска степен по философия и логика на психиката. В началото на века се насочва към Франция, с цел да учи и практикува специалността, която смята за свое предопределение – психоанализата. До 2010 година прави втори докторат по логика на психиката, философия и теология в един от най-големите проучвателен центрове по хуманитаристика в света, след което приключва и специфична докторска степен по психоанализа в Париж. Работил е в една от централните парижки клиники като клиничен психолог и психоаналитик. Член е на Европейската асоциация по психоанализа. От 12 години ползва своите богати знания в България, а през 2020 година излезе и първата му книга: " Агресията в фамилията - Пътища за превъзмогване “.

Интервюто с доктор Огнян Димов можете да чуете в звуковия файл. 
По обявата работи: Лозина Владимирова