Високо доверие към личните лекари и ниско – към НЗОК, отчита изследване
Тревога във връзка с модела на финансиране на опазването на здравето. Ниско доверие в Здравната каса. Осезаеми дялове на смущаващи финансови практики в опазването на здравето. Значими дялове на хора, които не са наясно с полагащото се съгласно здравната вноска, както и на пропускащи профилактични прегледи.
Това са част от изводите от особено проучване на „ Галъп интернешънъл болкан “ за Здравния барометър. Изследването е извършено сред 7 и 14 ноември измежду 806 пълнолетни българи посредством директно персонално изявление с таблети.
„ Здравен барометър “ е гражданска самодейност за от време на време наблюдаване, разбор и оценка на положението, развиването, успеваемостта и устойчивостта на системата на опазване на здравето в България. Проектът се реализира от екипа на Центъра за правни начинания, подпомаган от здравни специалисти, адвокати и икономисти.
37,3% от внасящите здравни осигуровки у нас ги намират за високи, при 42,5% определящи ги като естествени и 3,8% – като ниски. Разбираемо, хората с по-високи приходи в по-голяма степен намират размера за естествен.
Резултатите са предстоящи на фона на общите равнища на неодобрение, само че над една трета намиращи вноската за здраве за висока е косвен знак и за недоверието в модела на финансиране у нас, означават социолозите. Това се удостоверява и от заявената подготвеност за заплащане повече: в случай че това ще обезпечи по-добра здравна услуга, единствено 38,3% от работещите са подготвени, като измежду тях доминират главно респонденти с по-високи приходи. Повечето – 50,9%, не засвидетелстват такава подготвеност. Останалите не могат да отговорят.
Знаят ли здравноосигурените в пълнолетна възраст какво им се поставя?
53,0% от тях настояват по този начин, само че има и 37,6% които признават, че не знаят. Прави усещане, че измежду определящите се като осведомени в най-голяма степен се открояват хората в по-активен метод на живот и по-добри вероятности за неговото качество. Само 20,2% пък признават, че не знаят какъв е размерът на здравната осигуровка, която заплащат, като най-голям е този дял измежду най-младите участници в изследването. 71,5% свидетелстват, че знаят този размер. Така размерът се оказва много по-познат от наличието, вършат извод социолозите.
42,1% от обезпечените лица у нас признават, че пропущат профилактични прегледи, които им се поставят. Оказва се, че мъжете в по-голяма степен са склонни да пропущат прегледи за профилактика. Крехко декларативно болшинство от 50,6% въпреки всичко настояват противоположното. Може единствено да се допуска равнището на откровеност, разясняват от социологическата организация.
70,7% от здравноосигурените не заплащат сами профилактични прегледи, против 24,2% които го вършат. 45,5% от наетите лица настояват, че вървят на профилактични прегледи, които работодателят им провежда. 49,9% не го вършат или не разполагат с такава опция.
Мнозинство от 56,2% от обезпечените споделя, че в последните три години да вземем за пример не му се е случвало да потърси контакт непосредствено със експерт, без персонален доктор. И в случай че този индикатор зависи и от здравния статус, то доверието към персоналния доктор зависи и от самия пациентски избор и е голямо на фона на разнообразни познати стойности у нас – 75,2% от обезпечените пациенти в пълнолетна възраст споделят, че имат доверие на персоналния си доктор. За съпоставяне, доверието в Националната здравноосигурителна каса е 29,3%, при съмнение от 53,6%. Потвърждава се правилото в социологията за повече положително отношение към персоналните измерения на въпросите, и повече инерционен песимизъм към публичните.
На въпрос да вземем за пример кое е най-добре: персонални вноски или солидарно обезпечаване, естествените настроения клонят ясно към персоналното – в 60,2% от отговорите на всички респонденти, против 19,6% съгласни със солидарния принцип и 20,2% неуспяващи да дефинират. Прави усещане, че най-възрастните респонденти реагират най-отворено към солидарния модел, разясняват социолозите.
Примерът на персоналното се усеща и в голямото болшинство доверяващи си на персонален контакт и/или връзки при посещаване на доктор (69,6% от осигурените). Тези равнища на търсене на персоналното демонстрират и къде е едно от евентуалните „ тесни места “ в системата – персоналното отношение, означават от организацията.
Обратната страна на персоналното и подвластното от връзки са нерегламентираното и рушветът, разясняват социолозите. 15,7% от всички респонденти в проучването настояват, че в последните няколко години им се е случвало да им изискат подкуп. 19,4% споделят, че им се е наложило да платят в болничното заведение нещо, което намират за ненужно. 9% свидетелстват персонално за процедура в лечебните заведения да се написа нещо, а да се прави друго, т.е. когато се стигне и до искреност от страна на самия пациент, равнищата на искреност взаимно спадат. Посочените няколко дяла са и индиректен знак за равнищата на смущаващи финансови практики по отношение на пациенти в последните няколко години, означават още от „ Галъп интернешънъл болкан “.
Това са част от изводите от особено проучване на „ Галъп интернешънъл болкан “ за Здравния барометър. Изследването е извършено сред 7 и 14 ноември измежду 806 пълнолетни българи посредством директно персонално изявление с таблети.
„ Здравен барометър “ е гражданска самодейност за от време на време наблюдаване, разбор и оценка на положението, развиването, успеваемостта и устойчивостта на системата на опазване на здравето в България. Проектът се реализира от екипа на Центъра за правни начинания, подпомаган от здравни специалисти, адвокати и икономисти.
37,3% от внасящите здравни осигуровки у нас ги намират за високи, при 42,5% определящи ги като естествени и 3,8% – като ниски. Разбираемо, хората с по-високи приходи в по-голяма степен намират размера за естествен.
Резултатите са предстоящи на фона на общите равнища на неодобрение, само че над една трета намиращи вноската за здраве за висока е косвен знак и за недоверието в модела на финансиране у нас, означават социолозите. Това се удостоверява и от заявената подготвеност за заплащане повече: в случай че това ще обезпечи по-добра здравна услуга, единствено 38,3% от работещите са подготвени, като измежду тях доминират главно респонденти с по-високи приходи. Повечето – 50,9%, не засвидетелстват такава подготвеност. Останалите не могат да отговорят.
Знаят ли здравноосигурените в пълнолетна възраст какво им се поставя?
53,0% от тях настояват по този начин, само че има и 37,6% които признават, че не знаят. Прави усещане, че измежду определящите се като осведомени в най-голяма степен се открояват хората в по-активен метод на живот и по-добри вероятности за неговото качество. Само 20,2% пък признават, че не знаят какъв е размерът на здравната осигуровка, която заплащат, като най-голям е този дял измежду най-младите участници в изследването. 71,5% свидетелстват, че знаят този размер. Така размерът се оказва много по-познат от наличието, вършат извод социолозите.
42,1% от обезпечените лица у нас признават, че пропущат профилактични прегледи, които им се поставят. Оказва се, че мъжете в по-голяма степен са склонни да пропущат прегледи за профилактика. Крехко декларативно болшинство от 50,6% въпреки всичко настояват противоположното. Може единствено да се допуска равнището на откровеност, разясняват от социологическата организация.
70,7% от здравноосигурените не заплащат сами профилактични прегледи, против 24,2% които го вършат. 45,5% от наетите лица настояват, че вървят на профилактични прегледи, които работодателят им провежда. 49,9% не го вършат или не разполагат с такава опция.
Мнозинство от 56,2% от обезпечените споделя, че в последните три години да вземем за пример не му се е случвало да потърси контакт непосредствено със експерт, без персонален доктор. И в случай че този индикатор зависи и от здравния статус, то доверието към персоналния доктор зависи и от самия пациентски избор и е голямо на фона на разнообразни познати стойности у нас – 75,2% от обезпечените пациенти в пълнолетна възраст споделят, че имат доверие на персоналния си доктор. За съпоставяне, доверието в Националната здравноосигурителна каса е 29,3%, при съмнение от 53,6%. Потвърждава се правилото в социологията за повече положително отношение към персоналните измерения на въпросите, и повече инерционен песимизъм към публичните.
На въпрос да вземем за пример кое е най-добре: персонални вноски или солидарно обезпечаване, естествените настроения клонят ясно към персоналното – в 60,2% от отговорите на всички респонденти, против 19,6% съгласни със солидарния принцип и 20,2% неуспяващи да дефинират. Прави усещане, че най-възрастните респонденти реагират най-отворено към солидарния модел, разясняват социолозите.
Примерът на персоналното се усеща и в голямото болшинство доверяващи си на персонален контакт и/или връзки при посещаване на доктор (69,6% от осигурените). Тези равнища на търсене на персоналното демонстрират и къде е едно от евентуалните „ тесни места “ в системата – персоналното отношение, означават от организацията.
Обратната страна на персоналното и подвластното от връзки са нерегламентираното и рушветът, разясняват социолозите. 15,7% от всички респонденти в проучването настояват, че в последните няколко години им се е случвало да им изискат подкуп. 19,4% споделят, че им се е наложило да платят в болничното заведение нещо, което намират за ненужно. 9% свидетелстват персонално за процедура в лечебните заведения да се написа нещо, а да се прави друго, т.е. когато се стигне и до искреност от страна на самия пациент, равнищата на искреност взаимно спадат. Посочените няколко дяла са и индиректен знак за равнищата на смущаващи финансови практики по отношение на пациенти в последните няколко години, означават още от „ Галъп интернешънъл болкан “.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ