Третите Срещи на младото европейско кино преминаха тихо и незабележимо,

Третите " Срещи на младото европейско кино " минаха безшумно и незабележимо, просто тъй като бяха с доста постна стратегия. На тях обаче (абсолютен пик) съумях най-сетне да видя на тримата режисьори (двама от тях бяха в София) Мари Амашукели-Барсак, Клер Бюргер и Самюел Тайс. В Кан през 2014 година лентата получава " Златна камера ", Un Certain Regard и Ensemble Prize, като има и още седем оценки плюс две номинации за " Сезар " и оценка 6.5 в IMDb. А е сниман единствено с натуршчици като псевдодокументален! Когато клопката е щракнал, вариантите не са доста. Наранени ще има, само че честността, доблестта и достолепието са наложителни, а финалът е един. Анжелик (Анжелик Литценбургер) е 60-годишна танцьорка на стълб (!) в прашен, безстопанствен и несъвършен клуб в незабележимо селце на границата сред Германия и Франция (говори се и на двата езика). Тя е солидна, само че непокътната и стегната брюнетка с орлов профил, будни и хубави очи и екстравагантно и предизвикателно държание. Вкусът ѝ за облекла е призрачен - клинове и сака в зеброво-леопардови принтове. Не е най-умната жена на света и даже е леко простееща, но е обаятелна и впечатляваща. Въпреки че има четири деца от разнообразни мъже - красивият, гиздав и наложил се в Париж фотограф Самюел (един от режисьорите, Самюел Тайс); бледият, неопределен, мрънкащ и постоянно конфронтиращ се с нея и тайно обвиняващ я Марио (Марио Тайс); обилната и сластна млада майка Северин (Северин Литценбургер); отнетата ѝ от обществените служби и изпратена при приемно семейство в Мец пълничка, чипоноса и чаровна Синтия (Синтия Литценбургер), Анжелик продължава да живее в тясна мизерна стаичка над " кабарето ".

Не я виждаме в " професионална акция " и настойчиво се питаме дали и не проституира апропо. Изневиделица нейният набор, някогашният миньор Мишел (Жозеф Бур), набит и крепък дълготраен ръгбист-аматьор с татуировки, необятно плоско лице и отпуснати подпухнали клепачи, ѝ предлага... да се оженят. Колежките (абсурден паноптикум от възраст, раси, мироглед и държание) са сюрпризирани и дават взаимоизключващи се препоръки. Тя заживява с младоженец (който си има кокетна къщурка и положителни и шумни приятели-зевзеци и гуляйджии), само че си ляга облечена като за нощуване в полярно иглу, по тази причина по този начин и не стигат до секс. " Младоженката " е срамежлива, затворена и, той е подготвен да чака до сватбата, търпелив и примирителен. А колкото повече наближава церемонията и децата ѝ го утвърждават, толкоз повече се колебае Анжелик. Присъстваме и на първия скандал, провокиран от неговото собственическо държание, липса на такт и авторитаризъм, а и нейните действия на пияна глава още веднъж в " кабарето " не ни се нравят доста, само че всичко отшумява наред. Неусетно идва денят на сватбата...

През цялото време в нас се прокрадва чувството за идващ неуспех. Тя споделя с някои от децата опасенията си, никой не я взима насериозно, изясняват си го с естествения боязън и хиперболизирани мислени непреодолими трудности. Но тук не става дума към този момент за независимост и неподчинение, за безгрижен дух и дословни брачни окови, а за простичкото " не съм влюбена в теб ", което е безапелационна присъда и дефинитивно. И въпреки всичко когато клопката е щракнал, вариантите не са доста, засегнати ще има, само че честността, доблестта и достолепието са наложителни, а финалът е един.

Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, единствено той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични познания в гореизброените области и освен в тях. За наша наслада Боян има личен блог, публикации от който публикуваме при нас с неговото общително единодушие. Останалите му титанични материали можете да откриете .