Тръшкането при децата - как да се справим?
Тръшканията се демонстрират под друга форма и с друга периодичност и дълготрайност при децата. Могат да включват рев, викове, рухване, ритване и всякаква форма на нервност. Това слага родителя в доста сложна обстановка, само че не и без излаз. Най-доброто, което можем да създадем, с цел да ви бъдем потребни, е да се допитаме до експерт. Днес ще си поговорим с психолога Евелина Чанева.
Евелина Чанева е психолог, експерт по ранно детско развиване и сертифициран биофийдбек терапевт, майка на две деца. Има ползи и опит във възрастовата, педагогическа и обществена логика на психиката. Работи сполучливо с деца и съветва и поддържа родителите им по въпроси за развиването, прочувствена просветеност и поведенчески особености.
Защо най-често детето стартира да се ?
С тантрумите (или тръшкането) се сблъскваме в началото към втората година на детето ни. Това е интервал на интензивно развиване, само че все пак то към момента не е готово да разпознава и декларира желанията и страстите си по метода, по който родителите чакат. Освен това, децата откриват света и своите благоприятни условия и граници в него, което също е динамичен и прочувствен развой. Много постоянно има разминаване сред това, което детето желае да направи самò и това, което в действителност може. Обикновено зад такива гневни прояви стоят незадоволени потребности като апетит, физическа отмалялост или психическо претоварване, търсене на непосредственост и поддръжка и така нататък
Как да открием повода?
Две-тригодишните деца имат построен дневен режим. Това елементарно може да Ви ориентира дали детето е гладно или му се спи. В тези обстановки е ясно, че детето няма да се успокои, преди да получи нужното му.
В други обстановки, децата " търсят " границите на опциите си: могат да се тръшкат за избрана (неподходяща) дреха или играчка. Когато се тръшка по-голямо дете, нормално аргументите са други и, надлежно, реакцията на родителите би трябвало да е друга. Ако детето Ви е забелязало, че шумът Ви нервира или не желаете " да Ви излага пред хората ", то е заучило несъмнено държание, благодарение на което получава това, което (си мисли, че) желае. В основата на сходно държание е друга потребност – потребността от внимание, от свързване с родителя. Такова държание е индикация, че детето е несигурно и залага на тактики, които ще му донесат (за кратко) възприятие на равнопоставеност с родителя. В дълготраен проект, обаче, това не носи на детето повече убеденост, дори назад – то става все по-неуверено, тъй като няма запаси да се саморегулира. Тези обстановки са опция да създадете правила, които да оказват помощ на детето да се ориетира в фамилната подчиненост, да схване обществени правила и да схваща смисъла на " би трябвало ". Ако съумеете да създадете правила, подобаващи за възрастта на детето и потребностите на фамилията си и има неизменност и единение в спазването им, това доста оказва помощ на детето да се усеща предпазено, умерено и решително.
Как да се оправим, когато детето се тръшка?
Когато дребното Ви дете (2-3 години) се тръшка, то е в рецесия и има потребност от спокоен възрастен, който да му покаже, че е до него и ще преминат през тази рецесия дружно. Отговорността за регулирането на мощната страст е на възрастния, тъй като той към този момент има тези умения. С персоналния си образец родителят демонстрира на детето си по какъв начин да излезе от такава рецесия, по тази причина е извънредно значимо да разберем, че детето не желае да ни унижи или ядоса, а просто среща мощни страсти, с които не може да се оправи самò. Просто бъдете до детето си и изчакайте да премине рецесията. После може да поговорите за възприятията.
Водете се от мисълта, че това е естествена част от развиването и даже потребна, тъй като тя развива у детето умения, които ще са му извънредно потребни на всеки стадий и във всяка сфера от живота.
Какво да НЕ вършим в тази обстановка?
Най-важното (и може би най-трудното) е да не се обиждате и да не се ядосвате на държанието на детето си.
Не заплашвайте детето си, че ще го " оставите " щом се държи неприятно. Това ще го накара да се почувства завалено и неприето от най-важните за него хора.
Не унижавайте, не обиждайте и не удряйте детето си – това разрушaва връзката ви и по този начин няма да бъдете престиж, само че, за жалост, ще бъдете образец за такова държание.
Децата постоянно изпадат в гневни прояви, сърдят се и се тръшкат. Възможно ли е родителят да остане спокоен постоянно, до момента в който детето изпада в нервност?
Независимо, че възрастните имаме повече умения да се оправяме с страстите си, не значи, че постоянно сме спокойни. Имаме набор от страсти и вярното им различаване и изложение е част от това да развием прочувствена просветеност у децата си. Ако съм гладна и изнервена, приказвам " през зъби " на детето си, вярвайки, че се усмихвам и наподобявам спокойна, аз адресирам спорни сигнали на детето. Смятам, че е по-добре да му покажа, че по този начин наподобявам, когато съм нервна и по този метод детето ще види по какъв начин наподобява това възприятие в профил. Това ще му помогне да разпознае, когато то се усеща по този начин.
Разбира се, постоянно се опитваме да останем спокойни, само че, когато не съумяваме, не е причина да изпитваме виновност. Обикновено след възприятието на виновност, родителите се пробват да компенсират прочувствената си реакция (най-често с материално подкрепление) и това още веднъж обърква детето.
" Не обръщайте внимание ” - верен или погрешен съвет?
Малките деца имат потребност да бъдат център на Вашето внимание, да знаят, че Вие сте там, постоянно, когато имат потребност от Вас, да се усещат предпазени и подкрепени. Според наблюденията от моята процедура, деца, които са привикнали да откликват на потребностите им, когато ги декларират, са по-самостоятелни от децата, на които им се предлага всичко наготово. Искам да подчертавам на намирането на баланс сред внимание (подкрепа) и издигане на детето на фундамент. Деца, които " се къпят " във вниманието на родителите си, постоянно са тъкмо тези, които посредством някакво държание търсят още повече внимание, тъй като не са наясно с позицията си в фамилията и потребностите си.
Информирайте детето малко и ясно, че някакво държание е нежелателно и повече не му обръщайте внимание. Когато детето разбере, че му се постанова да употребява друга тактика, с цел да получи мечтаното, ще откри различен метод да изрази потребността си.
Начинът, по който детето отстоява себе си, би трябвало ли да бъде поправен?
Децата в яслена възраст занапред се учат да декларират желанията си и тъй като речникът им към момента е безпаричен, се постанова да научат нови обществени тактики. Това са умения, които се развиват най-добре в група. Именно тъй като това държание е обвързвано с други деца и хора, е значимо да бъде контролирано с правила. Те са нужни, с цел да може детето да се научи да декларира и отстоява желанията си по метод, които не вреди и не ощетява другите. При съществуване на добър образец и неизменност, децата елементарно намират подобаващия метод. Ако методът, по който детето отстоява себе си ощетява другите, то държанието би трябвало да бъде поправено. Това става последователно и изискава самообладание и поддръжка от страна на родителите и учителите.
Да приказваме със спокоен глас или да повишим звук?
За мен най-подходящият и работещ звук при връзка с деца е спокоен, оправдателен, само че безапелационен звук. Това е тонът, който демонстрира на детето, че няма място за " спорене " ; тонът, който демонстрира кой е възрастният и кой – детето. В композиция с усмивка, тонът е доброжелателен, само че въпреки всичко осведомителен – родителят осведоми детето за идното събитие. Целта е детето да знае какво следва и да знае, че има кой да го поддържа.
Да дадем пояснение за какво не може нещо да се случи или да изберем различен метод?
Зависи от възрастта на детето. Желанията на двегодишните деца са импулсивни и методът, по който ги декларират е прочувствен и главният им блян е да получат " нещото " незабавно. В тези обстановки обясненията са непотребни, тъй като съзнанието на децата не е готово да разбере комплицирани причинно-следствени връзки и не може да координира прекарванията си с тези на другите хора. Намирайки се в обстановка на мощна страст, децата не чуват обясненията.
При децата сред 7-ата и 11-ата година разбиранията се трансформират и се търси тъждество, което може да се изрази с правилото: " Прави на другите това, което искаш и те да вършат на теб. " Те са в етап на моралната взаимност и чакат шерване, отдаване на това, което си получил, почитание към другия. Този стадий на развиване разрешава и даже изисква пояснения по тематиките за уместно държание.
Да забраним едно, само че да дадем нещо друго в подмяна? Грешен или верен метод?
Аз намирам тази тактика за работеща и също я употребявам. За мен основно е да се откри баланс в връзките сред родител и дете по този начин, че възприятията и желанията и на двете страни да се почитат. Ако детето изиска домакински любим единствено, тъй като е чуло друго дете в детската градина да се хвали, а не тъй като в действителност желае, ще откажа. Но в подмяна няма да му купя плючено интерактивно кученце, а ще му купя нещо, което знам, че в действителност желае, харесва и ще употребява, като не е наложително да се придържам към първичното предпочитание. Домашен любим ще има, когато има нужните умения и отговорност, а освен предпочитание.
Колко е неверно да дадем мечтаното на детето (това, за което се тръшка)?
Ако детето Ви изиска банан тъкмо преди вечеря, му кажете, че може, само че чак откакто си изяде вечерята. Така не Ви се постанова да откажете или да се оплитате в договаряния.
Ако детето Ви се тръшка за нещо, което не желаете да му давате, недейте. Ако въпреки всичко възнаградите такова нежелано държание, давайки на детето си, това, което е поискало, Вие го оставяте с усещането, че това е допустим метод да реализира желанията си. Така е по-вероятно то да го запомни и идващия път, когато му откажете, да прибегне до същата тактика.
Тръшкането тип операция ли е?
Тръшкането (тантрумът) е метод детето " да изпусне парата " – дребното дете реагира остро на всевъзможен дискомфорт и страстта " излиза " под формата на държание. Това е рецесия, тъй като детето не може да се оправи самò и има потребност от цялото внимание и поддръжка на възрастния наложително. Малкото дете не схваща, че родителят може да прави сега нещо друго или да му е мъчно да се отзове мигновено. Именно тъй като не схваща, дребното дете не манипулира родителите си.
Ако приказваме за тръшкане при по-големите деца, които са излезли от рецесията на втората година и към този момент имат по-голям набор от тактики да заявят желанията си и схващат, само че не одобряват обясненията на родителите си, бихме могли да кажем, че се пробват да манипулират. Тези деца демонстрират такова държание по-често пред по-голяма " аудитория ", в сравнение с у дома.
Възможно ли е детето да се превъзбуди и това да го провокира да се тръшка?
Както към този момент споделих, тантрумите са прочувствени прояви, породени от някаква незадоволена нужда и в този смисъл превъзбудата е тъкмо това – прекомерна психическа или физическа отмалялост. Сигурно Ви се е случвало да видите плачещи деца на потегляне от детски рожден ден – това е образец за резултата на свръхстимулацията и превъзбудата.
Ясен отговор " не ” или залъгване?
Смятам, че разпоредбите и очертаването на персоналните граници е едно от главните неща, които оказват помощ на фамилиите с дребни деца. Спазването им оказва помощ всеки член от фамилията да се усеща важен и спокоен. В този ред на мисли, явен отговор " не " е по-добре от залъгване.
Когато, обаче, детето е в рецесия, разсейването е тактика, която можете да употребявате, с цел да му помогнете да излезе от нея.
Вашият съвет: Тръшкането е естествена част от развиването на детето. Приемете това предизвикателство, осъзнавайки Вашата забележителна роля да помогнете на детето си да се научи да се оправя с страстите си. Гледайки по какъв начин се справяте Вие с страстите си, Вашето дете се учи. Бъдете добър образец!
Евелина Чанева е психолог, експерт по ранно детско развиване и сертифициран биофийдбек терапевт, майка на две деца. Има ползи и опит във възрастовата, педагогическа и обществена логика на психиката. Работи сполучливо с деца и съветва и поддържа родителите им по въпроси за развиването, прочувствена просветеност и поведенчески особености.
Защо най-често детето стартира да се ?
С тантрумите (или тръшкането) се сблъскваме в началото към втората година на детето ни. Това е интервал на интензивно развиване, само че все пак то към момента не е готово да разпознава и декларира желанията и страстите си по метода, по който родителите чакат. Освен това, децата откриват света и своите благоприятни условия и граници в него, което също е динамичен и прочувствен развой. Много постоянно има разминаване сред това, което детето желае да направи самò и това, което в действителност може. Обикновено зад такива гневни прояви стоят незадоволени потребности като апетит, физическа отмалялост или психическо претоварване, търсене на непосредственост и поддръжка и така нататък
Как да открием повода?
Две-тригодишните деца имат построен дневен режим. Това елементарно може да Ви ориентира дали детето е гладно или му се спи. В тези обстановки е ясно, че детето няма да се успокои, преди да получи нужното му.
В други обстановки, децата " търсят " границите на опциите си: могат да се тръшкат за избрана (неподходяща) дреха или играчка. Когато се тръшка по-голямо дете, нормално аргументите са други и, надлежно, реакцията на родителите би трябвало да е друга. Ако детето Ви е забелязало, че шумът Ви нервира или не желаете " да Ви излага пред хората ", то е заучило несъмнено държание, благодарение на което получава това, което (си мисли, че) желае. В основата на сходно държание е друга потребност – потребността от внимание, от свързване с родителя. Такова държание е индикация, че детето е несигурно и залага на тактики, които ще му донесат (за кратко) възприятие на равнопоставеност с родителя. В дълготраен проект, обаче, това не носи на детето повече убеденост, дори назад – то става все по-неуверено, тъй като няма запаси да се саморегулира. Тези обстановки са опция да създадете правила, които да оказват помощ на детето да се ориетира в фамилната подчиненост, да схване обществени правила и да схваща смисъла на " би трябвало ". Ако съумеете да създадете правила, подобаващи за възрастта на детето и потребностите на фамилията си и има неизменност и единение в спазването им, това доста оказва помощ на детето да се усеща предпазено, умерено и решително.
Как да се оправим, когато детето се тръшка?
Когато дребното Ви дете (2-3 години) се тръшка, то е в рецесия и има потребност от спокоен възрастен, който да му покаже, че е до него и ще преминат през тази рецесия дружно. Отговорността за регулирането на мощната страст е на възрастния, тъй като той към този момент има тези умения. С персоналния си образец родителят демонстрира на детето си по какъв начин да излезе от такава рецесия, по тази причина е извънредно значимо да разберем, че детето не желае да ни унижи или ядоса, а просто среща мощни страсти, с които не може да се оправи самò. Просто бъдете до детето си и изчакайте да премине рецесията. После може да поговорите за възприятията.
Водете се от мисълта, че това е естествена част от развиването и даже потребна, тъй като тя развива у детето умения, които ще са му извънредно потребни на всеки стадий и във всяка сфера от живота.
Какво да НЕ вършим в тази обстановка?
Най-важното (и може би най-трудното) е да не се обиждате и да не се ядосвате на държанието на детето си.
Не заплашвайте детето си, че ще го " оставите " щом се държи неприятно. Това ще го накара да се почувства завалено и неприето от най-важните за него хора.
Не унижавайте, не обиждайте и не удряйте детето си – това разрушaва връзката ви и по този начин няма да бъдете престиж, само че, за жалост, ще бъдете образец за такова държание.
Децата постоянно изпадат в гневни прояви, сърдят се и се тръшкат. Възможно ли е родителят да остане спокоен постоянно, до момента в който детето изпада в нервност?
Независимо, че възрастните имаме повече умения да се оправяме с страстите си, не значи, че постоянно сме спокойни. Имаме набор от страсти и вярното им различаване и изложение е част от това да развием прочувствена просветеност у децата си. Ако съм гладна и изнервена, приказвам " през зъби " на детето си, вярвайки, че се усмихвам и наподобявам спокойна, аз адресирам спорни сигнали на детето. Смятам, че е по-добре да му покажа, че по този начин наподобявам, когато съм нервна и по този метод детето ще види по какъв начин наподобява това възприятие в профил. Това ще му помогне да разпознае, когато то се усеща по този начин.
Разбира се, постоянно се опитваме да останем спокойни, само че, когато не съумяваме, не е причина да изпитваме виновност. Обикновено след възприятието на виновност, родителите се пробват да компенсират прочувствената си реакция (най-често с материално подкрепление) и това още веднъж обърква детето.
" Не обръщайте внимание ” - верен или погрешен съвет?
Малките деца имат потребност да бъдат център на Вашето внимание, да знаят, че Вие сте там, постоянно, когато имат потребност от Вас, да се усещат предпазени и подкрепени. Според наблюденията от моята процедура, деца, които са привикнали да откликват на потребностите им, когато ги декларират, са по-самостоятелни от децата, на които им се предлага всичко наготово. Искам да подчертавам на намирането на баланс сред внимание (подкрепа) и издигане на детето на фундамент. Деца, които " се къпят " във вниманието на родителите си, постоянно са тъкмо тези, които посредством някакво държание търсят още повече внимание, тъй като не са наясно с позицията си в фамилията и потребностите си.
Информирайте детето малко и ясно, че някакво държание е нежелателно и повече не му обръщайте внимание. Когато детето разбере, че му се постанова да употребява друга тактика, с цел да получи мечтаното, ще откри различен метод да изрази потребността си.
Начинът, по който детето отстоява себе си, би трябвало ли да бъде поправен?
Децата в яслена възраст занапред се учат да декларират желанията си и тъй като речникът им към момента е безпаричен, се постанова да научат нови обществени тактики. Това са умения, които се развиват най-добре в група. Именно тъй като това държание е обвързвано с други деца и хора, е значимо да бъде контролирано с правила. Те са нужни, с цел да може детето да се научи да декларира и отстоява желанията си по метод, които не вреди и не ощетява другите. При съществуване на добър образец и неизменност, децата елементарно намират подобаващия метод. Ако методът, по който детето отстоява себе си ощетява другите, то държанието би трябвало да бъде поправено. Това става последователно и изискава самообладание и поддръжка от страна на родителите и учителите.
Да приказваме със спокоен глас или да повишим звук?
За мен най-подходящият и работещ звук при връзка с деца е спокоен, оправдателен, само че безапелационен звук. Това е тонът, който демонстрира на детето, че няма място за " спорене " ; тонът, който демонстрира кой е възрастният и кой – детето. В композиция с усмивка, тонът е доброжелателен, само че въпреки всичко осведомителен – родителят осведоми детето за идното събитие. Целта е детето да знае какво следва и да знае, че има кой да го поддържа.
Да дадем пояснение за какво не може нещо да се случи или да изберем различен метод?
Зависи от възрастта на детето. Желанията на двегодишните деца са импулсивни и методът, по който ги декларират е прочувствен и главният им блян е да получат " нещото " незабавно. В тези обстановки обясненията са непотребни, тъй като съзнанието на децата не е готово да разбере комплицирани причинно-следствени връзки и не може да координира прекарванията си с тези на другите хора. Намирайки се в обстановка на мощна страст, децата не чуват обясненията.
При децата сред 7-ата и 11-ата година разбиранията се трансформират и се търси тъждество, което може да се изрази с правилото: " Прави на другите това, което искаш и те да вършат на теб. " Те са в етап на моралната взаимност и чакат шерване, отдаване на това, което си получил, почитание към другия. Този стадий на развиване разрешава и даже изисква пояснения по тематиките за уместно държание.
Да забраним едно, само че да дадем нещо друго в подмяна? Грешен или верен метод?
Аз намирам тази тактика за работеща и също я употребявам. За мен основно е да се откри баланс в връзките сред родител и дете по този начин, че възприятията и желанията и на двете страни да се почитат. Ако детето изиска домакински любим единствено, тъй като е чуло друго дете в детската градина да се хвали, а не тъй като в действителност желае, ще откажа. Но в подмяна няма да му купя плючено интерактивно кученце, а ще му купя нещо, което знам, че в действителност желае, харесва и ще употребява, като не е наложително да се придържам към първичното предпочитание. Домашен любим ще има, когато има нужните умения и отговорност, а освен предпочитание.
Колко е неверно да дадем мечтаното на детето (това, за което се тръшка)?
Ако детето Ви изиска банан тъкмо преди вечеря, му кажете, че може, само че чак откакто си изяде вечерята. Така не Ви се постанова да откажете или да се оплитате в договаряния.
Ако детето Ви се тръшка за нещо, което не желаете да му давате, недейте. Ако въпреки всичко възнаградите такова нежелано държание, давайки на детето си, това, което е поискало, Вие го оставяте с усещането, че това е допустим метод да реализира желанията си. Така е по-вероятно то да го запомни и идващия път, когато му откажете, да прибегне до същата тактика.
Тръшкането тип операция ли е?
Тръшкането (тантрумът) е метод детето " да изпусне парата " – дребното дете реагира остро на всевъзможен дискомфорт и страстта " излиза " под формата на държание. Това е рецесия, тъй като детето не може да се оправи самò и има потребност от цялото внимание и поддръжка на възрастния наложително. Малкото дете не схваща, че родителят може да прави сега нещо друго или да му е мъчно да се отзове мигновено. Именно тъй като не схваща, дребното дете не манипулира родителите си.
Ако приказваме за тръшкане при по-големите деца, които са излезли от рецесията на втората година и към този момент имат по-голям набор от тактики да заявят желанията си и схващат, само че не одобряват обясненията на родителите си, бихме могли да кажем, че се пробват да манипулират. Тези деца демонстрират такова държание по-често пред по-голяма " аудитория ", в сравнение с у дома.
Възможно ли е детето да се превъзбуди и това да го провокира да се тръшка?
Както към този момент споделих, тантрумите са прочувствени прояви, породени от някаква незадоволена нужда и в този смисъл превъзбудата е тъкмо това – прекомерна психическа или физическа отмалялост. Сигурно Ви се е случвало да видите плачещи деца на потегляне от детски рожден ден – това е образец за резултата на свръхстимулацията и превъзбудата.
Ясен отговор " не ” или залъгване?
Смятам, че разпоредбите и очертаването на персоналните граници е едно от главните неща, които оказват помощ на фамилиите с дребни деца. Спазването им оказва помощ всеки член от фамилията да се усеща важен и спокоен. В този ред на мисли, явен отговор " не " е по-добре от залъгване.
Когато, обаче, детето е в рецесия, разсейването е тактика, която можете да употребявате, с цел да му помогнете да излезе от нея.
Вашият съвет: Тръшкането е естествена част от развиването на детето. Приемете това предизвикателство, осъзнавайки Вашата забележителна роля да помогнете на детето си да се научи да се оправя с страстите си. Гледайки по какъв начин се справяте Вие с страстите си, Вашето дете се учи. Бъдете добър образец!
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ