От So Independent: 52 пъти вторник / 52 Tuesdays
Транссексуалните не съществуват в нашето общество. Или – с цел да сме точни – в нашето общество не могат да съществуват никакви разнообразни от „ естественото ” човеци. Убедих се в това напълно неотдавна, когато синът ми изясни, че по логика на психиката просто са прескочили някои елементи от урока за половата еднаквост. Ясно кои.
Това частично изяснява огромния интерес към кино лентата „ 52 пъти вторник ” – в залата съвсем нямаше свободни места. От друга страна, филмът е необикновен, с доста награди, тъй че целесъобразно събира толкоз аудитория.Това е историята на две дами. Едната е при започване на женския си път – 16-годишната Били, красиво и прочувствено момиче с богата фикция, отгледано с обич и схващане от майка си.
Другата е в края на женския си път – майката на Били, симпатична, уравновесена, умна лесбийка, която желае да смени пола си и да стане мъж. Докато трае трансформацията на майката от Джейн към Джеймс, Били би трябвало да живее с татко си. Двете с майка й се виждат за няколко часа в седмицата, всеки вторник. За тези 52 вторника всяка изминава дълъг път, сама. Били открива секса, другарството като доверие и непосредственост с други хора, разнообразни от майка й, която до тогава е била единствената й другарка. Джейн/Джеймс се изправя пред проблемите на дългия път, който е поел/а, търсейки помощ от сходните на него/нея, минава през рецесии, интервенции и нова обич, без да откри метод да ги показа с щерка си. Накрая двамата/двете ще схванат за следващ път, че имат единствено един дом, и той е общ.
Филмът е леко муден и комплициран тук-там, прескачането във времето от време на време наподобява неубедително, а някои от сцените са прекомерно мелодраматични, само че това се компенсира от чудесните артисти. За доста от тях това е пръв актьорски опит, като изпълнителката за ролята на Джейн/Джеймс в началото е била наета единствено като съветник, само че по-късно е поканена и да я изиграе.
Емоционално и неизмеримо странствуване в света на хора, за които рядко се приказва – задоволителна причина да извиним на кино лентата дребните недостатъци.
Това частично изяснява огромния интерес към кино лентата „ 52 пъти вторник ” – в залата съвсем нямаше свободни места. От друга страна, филмът е необикновен, с доста награди, тъй че целесъобразно събира толкоз аудитория.Това е историята на две дами. Едната е при започване на женския си път – 16-годишната Били, красиво и прочувствено момиче с богата фикция, отгледано с обич и схващане от майка си.
Другата е в края на женския си път – майката на Били, симпатична, уравновесена, умна лесбийка, която желае да смени пола си и да стане мъж. Докато трае трансформацията на майката от Джейн към Джеймс, Били би трябвало да живее с татко си. Двете с майка й се виждат за няколко часа в седмицата, всеки вторник. За тези 52 вторника всяка изминава дълъг път, сама. Били открива секса, другарството като доверие и непосредственост с други хора, разнообразни от майка й, която до тогава е била единствената й другарка. Джейн/Джеймс се изправя пред проблемите на дългия път, който е поел/а, търсейки помощ от сходните на него/нея, минава през рецесии, интервенции и нова обич, без да откри метод да ги показа с щерка си. Накрая двамата/двете ще схванат за следващ път, че имат единствено един дом, и той е общ.
Филмът е леко муден и комплициран тук-там, прескачането във времето от време на време наподобява неубедително, а някои от сцените са прекомерно мелодраматични, само че това се компенсира от чудесните артисти. За доста от тях това е пръв актьорски опит, като изпълнителката за ролята на Джейн/Джеймс в началото е била наета единствено като съветник, само че по-късно е поканена и да я изиграе.
Емоционално и неизмеримо странствуване в света на хора, за които рядко се приказва – задоволителна причина да извиним на кино лентата дребните недостатъци.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ