На този ден: Избухва Трънското въстание
Трънското въстание, известно още като Шопското въстание и Знеполско-Краищенското въстание, избухва на 30 декември 1877 година, водено от капитан Симо Соколов.
След извършеното през август 1875 година от БРЦК заседание, на което е взето решение за повдигане на всенародно въстание в България, в Белград Симо Соколов, Цеко Петков, Ильо Марков, Тодор Томич и Калчо Пасков основават Привременен революционен комитет, който да провежда и управлява въстанието в западните български краища. Те се срещнали с члена на БРЦК Димитър Ценович при едно негово идване в Белград в делегация да води договаряния със сръбското държавно управление за координиране на дейностите и поддръжка на едно бъдещо въстание в България и се уговорили посредством него да поддържат връзка с БРЦК. През този интервал Соколов посещавал Трънския край, като провеждал срещи и устройвал събрания, на които говорел за нуждата да се готвят за идното общонародно въстание. На път за Сърбия Соколов минавал през Пирот, където се срещал с Пиротския революционен комитет и построил връзки посредством неговите представители Коце Семерджиев.
През януари 1876 година Симо Соколов написа до БРЦК:
„ Сега, който е българин и българско име носи, днеска требе да помогне с што може, на издайници и изроди не требе да обръщаме глави ". През февруари Соколов изпраща ново писмо в което твърди: " Тия дни съм добил индивиди, които су пратени от наш Трън и Пиротско, што съм аз до момента имал договаряния и кажат да су подготвени...Аз съставлявам, без да знаете, сичкото Пиротско и Трънско окръжия ми съпровождат писма, поручки и разнообразни секрети, а вие се неявихте от по какъв начин ви писах. “
Настоятелството на Браилския комитет с писмо от същия месец, адресирано до Цеко Петков, Симо Соколов и Тодор Томич, упълномощава Привременния комитет в Белград да „ съставлява националното дело пред нашите братя сърбите “, на което в отговора си до тях Соколов възкликва:
„ Почитовани братя... Мислим, че в днешното най-сериозно време секи българин ще има чувство към Отечеството си; мислиме, че днеска е баш времето да се съединим и да забравиме персонални каприции и интерес за националното ни положително и йедин на други пружим братската си ръка. Днеска е времето секи българин, който има българска кръв, да жертвуе сичко, па и животът за благото ни Отечество България! "
След освобождението на Плевен от съветските войски, на 14 декември 1877 година, Сърбия афишира война на Турция. Нейните войски завземат Ниш, Пирот, Враня, Лесковац, Прокупле, Куршумлия.
След като сърбите завладяват Пирот, Соколов, който е офицер в сръбската войска, се насочва към Трън, с цел да вдигне въстание. С капитан Соколов, който е офицер от сръбската войска, се движат и няколко черногорци. Пристигат в града на 31 декември. Към края на декември 1877 година въстаниците освобождават региона на Брезник – Трън – Кюстендил. Четата е с към 1000 бойци. Въстаниците са едва въоръжени, на първо място с хладно оръжие.
Соколов се насочва за Кюстендил. Заедно с Тако Пеев и Ильо челник води сражения с османските елементи, до момента в който най-после градът е освободен благодарение на пристигналите съветски отряди. Тако Пеев работи и в региона на Враня, Гиго Масаловички – в Радомир, а Иван Грънчаров – към Босилеград. Неговите чети разгромяват турски отряд в региона на Сурдулица. Действа и след примирието на 3 март 1878 година и стига до Крива паланка.
В записките си Соколов отбелязва:
„ Но аз като видях народът насъскан на пердах и одухотворен, продължих въстанието и продължих напред. Така щото отпътувах Егри Паланка и захванах независимо и безкрайно да се заповядвам там в Македония, Егри Паланка, Пчинска околия и чак до Кратово въстанието се простря и такива има там юнаци, щото се възхищавах. Тия места аз освободих с въстаниците и бях безграничен стопанин, по този начин щото самичък правех договарянията с турците, определях демаркационни лимити, нареждах съдии администрация, свещеници и войската към този момент на първо место и това мое царство безкрайно търпя до юни месец 1878 година
Впоследствие регионът на Западна България от февруари 1878 до юли 1879 година е окупиран от сръбски военни елементи. В района през този интервал се развихря сръбската агитация. По време на сръбската окупация на Трън и опитите на сърбите да анексират този край Симо Соколов е измежду локалните патриоти, които окуражават съгражданите си да отстоят принадлежността си към раждащата се българска страна. Впоследствие Соколов се открива в София, става офицер от Българската войска и е определен за депутат.
Образуван е „ Съюз на руските социалистически републики”
Съю̀зът на съвѐтските социалистѝчески репу̀блики е първата социалистическа страна в света. Съюз на съветските социалистически републики съществува от 1922 до 1991 година в северната част на Евразия. Представлява съюз на 15 обособени руски републики, има мощно централизирано ръководство, еднопартийна система (единствена партия – КПСС) и планова стопанска система.
Образуването на Съветския съюз е последица от Октомврийската гражданска война от 1917 година, когато болшевиките отпред с Владимир Ленин смъкват Временното държавно управление. На мястото на Руската република е основана Руска социалистическа федеративна руска република (по-късно преименувана на Руска руска федеративна социалистическа република) и стартира революция сред революционните „ червени “ и контрареволюционните „ бели “. Червената войска навлиза в територии на някогашната Руска империя и оказва помощ на болшевиките по места да завземат властта посредством формиране на революционни препоръки на служащите и селяните. През 1922 година комунистите съумяват да обединят няколко руски социалистически републики – Руската, Закавказката, Украинската и Беларуската – в обединен Съюз на руските социалистически републики (накратко Съветски съюз).
След гибелта на Ленин през 1924 година настава къс интервал на битка за превъзходство в партията. В средата на 20-те години на XX век отпред застава Йосиф Сталин. Той унищожава политическите си съперници посредством всеобщи арести на военни водачи, членове на комунистическата партия и елементарни жители, които са изпратени в поправителни трудови лагери или са наказани на гибел. Съюз на съветските социалистически републики основава и ползва идеологията марксизъм-ленинизъм. След национализация на частната благосъстоятелност и насилствена колективизация на земята стартира развиването на планова стопанска система. В резултат на това страната минава през интервал на бърза индустриализация и колективизация, постигайки избухлив стопански напредък.
В началото на Втората международна война е подписан пактът Рибентроп-Молотов, който забавя борбата сред Съюз на съветските социалистически републики и Германия. Въпреки това през юни 1941 година германците нахлуват в Съюз на съветските социалистически републики и стартира Великата отечествена война. Съветските жертви по време на Втората международна война съставляват над 20 милиона при общо 60 милиона жертви на спора. Краят на военните дейности на Източния фронт води до унищожаването на Третия райх, разделянето на Германия на две обособени страни и издигането на Съюз на съветските социалистически републики като военна и индустриална суперсила, господстваща над Източна Европа. С края на войната стартира опълчване сред Източния и Западния блок, станало известно като Студената война.
Смъртта на Сталин през 1953 година е последвана от интервал на политическа и икономическа либерализация, прочут като десталинизация и топене при Хрушчов. Страната се развива бързо, като милиони селяни са преместени в индустриалните градове. Съюз на съветските социалистически републики взема преднина в галактическата конкуренция, изпращайки в околоземна орбита първия неестествен сателит „ Спутник-1 “ и първия космонавт Юрий Гагарин. През 1970 година настава малко разведряване на връзките със Съединени американски щати, само че напрежението се възобновява, когато Съветският съюз нахлува в Афганистан през 1979 година Управлението на Леонид Брежнев от 1964 година до 1982 година постоянно е подложено на критика като интервал на застой в Съюз на съветските социалистически републики.
За да го преодолее, в средата на 80-те години на XX век последният руски водач Михаил Горбачов стартира промени и либерализация на стопанската система посредством политика на публичност и перестройка. Целта е да се резервира управителната роля на Комунистическата партия, само че да се преодолее сериозната икономическа и обществена застоялост. Вместо това политиката на Горбачов довежда до края на Студената война и поредност от събития в Централна и Източна Европа през есента на 1989 година, довели до рухването на комунистическите режими в Източна Европа в границите на няколко месеца. Силни националистически и сепаратистки придвижвания се появяват и вътре в Съюз на съветските социалистически републики.
През март 1991 година централната власт организира референдум (бойкотиран от прибалтийските републики, Армения, Грузия и Молдова), на който болшинството гласоподава за запазването на Съюза като обединяване на суверенни страни. Това обаче не става заради последвалите събития през август 1991 година, когато е изработен опит за държавен прелом, а огромна роля в организирането на опозиция на преврата изиграва Борис Елцин. Горбачов се завръща на власт, само че тези събития трайно дестабилизират Съветския съюз и спомагат за възбраната на Комунистическа партия на Съветския съюз, като в последна сметка водят до раздробяване на Съветския съюз. На 25 декември 1991 година Горбачов подава оставка и останалите дванадесет съставни републики стават самостоятелни страни, обединени в районна организация Общност на самостоятелните страни. Руската федерация поема правата и отговорностите на някогашния Съветски съюз и е приета за негов приемник.
Открит е „ Лукойл Нефтохим Бургас “
„ Лукойл Нефтохим Бургас “ АД е комерсиално сдружение със седалище в Бургас, България. Това е най-голямата петролна рафинерия в Югоизточна Европа и най-голямото промишлено дружество в България.
Притежавана от съветския нефтен колос „ Лукойл “ (и ръководена посредством дъщерното му сдружение „ Лукойл България “), рафинерията е с максимален принос измежду частно притежаваните предприятия към приходите на държавния бюджет в страната.
Компанията е водещият производител и снабдител на течни горива, нефтохимикали и полимери за България и района и измежду водещите компании в своята област в Европа[5]. Компанията създава 9% от брутния вътрешен артикул на България.
С оборот от 6,875 милиарда лева през 2008 година тя е най-голямата компания в България по този индикатор и заема 32-ро място в Централна Европа.
След извършеното през август 1875 година от БРЦК заседание, на което е взето решение за повдигане на всенародно въстание в България, в Белград Симо Соколов, Цеко Петков, Ильо Марков, Тодор Томич и Калчо Пасков основават Привременен революционен комитет, който да провежда и управлява въстанието в западните български краища. Те се срещнали с члена на БРЦК Димитър Ценович при едно негово идване в Белград в делегация да води договаряния със сръбското държавно управление за координиране на дейностите и поддръжка на едно бъдещо въстание в България и се уговорили посредством него да поддържат връзка с БРЦК. През този интервал Соколов посещавал Трънския край, като провеждал срещи и устройвал събрания, на които говорел за нуждата да се готвят за идното общонародно въстание. На път за Сърбия Соколов минавал през Пирот, където се срещал с Пиротския революционен комитет и построил връзки посредством неговите представители Коце Семерджиев.
През януари 1876 година Симо Соколов написа до БРЦК:
„ Сега, който е българин и българско име носи, днеска требе да помогне с што може, на издайници и изроди не требе да обръщаме глави ". През февруари Соколов изпраща ново писмо в което твърди: " Тия дни съм добил индивиди, които су пратени от наш Трън и Пиротско, што съм аз до момента имал договаряния и кажат да су подготвени...Аз съставлявам, без да знаете, сичкото Пиротско и Трънско окръжия ми съпровождат писма, поручки и разнообразни секрети, а вие се неявихте от по какъв начин ви писах. “
Настоятелството на Браилския комитет с писмо от същия месец, адресирано до Цеко Петков, Симо Соколов и Тодор Томич, упълномощава Привременния комитет в Белград да „ съставлява националното дело пред нашите братя сърбите “, на което в отговора си до тях Соколов възкликва:
„ Почитовани братя... Мислим, че в днешното най-сериозно време секи българин ще има чувство към Отечеството си; мислиме, че днеска е баш времето да се съединим и да забравиме персонални каприции и интерес за националното ни положително и йедин на други пружим братската си ръка. Днеска е времето секи българин, който има българска кръв, да жертвуе сичко, па и животът за благото ни Отечество България! "
След освобождението на Плевен от съветските войски, на 14 декември 1877 година, Сърбия афишира война на Турция. Нейните войски завземат Ниш, Пирот, Враня, Лесковац, Прокупле, Куршумлия.
След като сърбите завладяват Пирот, Соколов, който е офицер в сръбската войска, се насочва към Трън, с цел да вдигне въстание. С капитан Соколов, който е офицер от сръбската войска, се движат и няколко черногорци. Пристигат в града на 31 декември. Към края на декември 1877 година въстаниците освобождават региона на Брезник – Трън – Кюстендил. Четата е с към 1000 бойци. Въстаниците са едва въоръжени, на първо място с хладно оръжие.
Соколов се насочва за Кюстендил. Заедно с Тако Пеев и Ильо челник води сражения с османските елементи, до момента в който най-после градът е освободен благодарение на пристигналите съветски отряди. Тако Пеев работи и в региона на Враня, Гиго Масаловички – в Радомир, а Иван Грънчаров – към Босилеград. Неговите чети разгромяват турски отряд в региона на Сурдулица. Действа и след примирието на 3 март 1878 година и стига до Крива паланка.
В записките си Соколов отбелязва:
„ Но аз като видях народът насъскан на пердах и одухотворен, продължих въстанието и продължих напред. Така щото отпътувах Егри Паланка и захванах независимо и безкрайно да се заповядвам там в Македония, Егри Паланка, Пчинска околия и чак до Кратово въстанието се простря и такива има там юнаци, щото се възхищавах. Тия места аз освободих с въстаниците и бях безграничен стопанин, по този начин щото самичък правех договарянията с турците, определях демаркационни лимити, нареждах съдии администрация, свещеници и войската към този момент на първо место и това мое царство безкрайно търпя до юни месец 1878 година
Впоследствие регионът на Западна България от февруари 1878 до юли 1879 година е окупиран от сръбски военни елементи. В района през този интервал се развихря сръбската агитация. По време на сръбската окупация на Трън и опитите на сърбите да анексират този край Симо Соколов е измежду локалните патриоти, които окуражават съгражданите си да отстоят принадлежността си към раждащата се българска страна. Впоследствие Соколов се открива в София, става офицер от Българската войска и е определен за депутат.
Образуван е „ Съюз на руските социалистически републики”
Съю̀зът на съвѐтските социалистѝчески репу̀блики е първата социалистическа страна в света. Съюз на съветските социалистически републики съществува от 1922 до 1991 година в северната част на Евразия. Представлява съюз на 15 обособени руски републики, има мощно централизирано ръководство, еднопартийна система (единствена партия – КПСС) и планова стопанска система.
Образуването на Съветския съюз е последица от Октомврийската гражданска война от 1917 година, когато болшевиките отпред с Владимир Ленин смъкват Временното държавно управление. На мястото на Руската република е основана Руска социалистическа федеративна руска република (по-късно преименувана на Руска руска федеративна социалистическа република) и стартира революция сред революционните „ червени “ и контрареволюционните „ бели “. Червената войска навлиза в територии на някогашната Руска империя и оказва помощ на болшевиките по места да завземат властта посредством формиране на революционни препоръки на служащите и селяните. През 1922 година комунистите съумяват да обединят няколко руски социалистически републики – Руската, Закавказката, Украинската и Беларуската – в обединен Съюз на руските социалистически републики (накратко Съветски съюз).
След гибелта на Ленин през 1924 година настава къс интервал на битка за превъзходство в партията. В средата на 20-те години на XX век отпред застава Йосиф Сталин. Той унищожава политическите си съперници посредством всеобщи арести на военни водачи, членове на комунистическата партия и елементарни жители, които са изпратени в поправителни трудови лагери или са наказани на гибел. Съюз на съветските социалистически републики основава и ползва идеологията марксизъм-ленинизъм. След национализация на частната благосъстоятелност и насилствена колективизация на земята стартира развиването на планова стопанска система. В резултат на това страната минава през интервал на бърза индустриализация и колективизация, постигайки избухлив стопански напредък.
В началото на Втората международна война е подписан пактът Рибентроп-Молотов, който забавя борбата сред Съюз на съветските социалистически републики и Германия. Въпреки това през юни 1941 година германците нахлуват в Съюз на съветските социалистически републики и стартира Великата отечествена война. Съветските жертви по време на Втората международна война съставляват над 20 милиона при общо 60 милиона жертви на спора. Краят на военните дейности на Източния фронт води до унищожаването на Третия райх, разделянето на Германия на две обособени страни и издигането на Съюз на съветските социалистически републики като военна и индустриална суперсила, господстваща над Източна Европа. С края на войната стартира опълчване сред Източния и Западния блок, станало известно като Студената война.
Смъртта на Сталин през 1953 година е последвана от интервал на политическа и икономическа либерализация, прочут като десталинизация и топене при Хрушчов. Страната се развива бързо, като милиони селяни са преместени в индустриалните градове. Съюз на съветските социалистически републики взема преднина в галактическата конкуренция, изпращайки в околоземна орбита първия неестествен сателит „ Спутник-1 “ и първия космонавт Юрий Гагарин. През 1970 година настава малко разведряване на връзките със Съединени американски щати, само че напрежението се възобновява, когато Съветският съюз нахлува в Афганистан през 1979 година Управлението на Леонид Брежнев от 1964 година до 1982 година постоянно е подложено на критика като интервал на застой в Съюз на съветските социалистически републики.
За да го преодолее, в средата на 80-те години на XX век последният руски водач Михаил Горбачов стартира промени и либерализация на стопанската система посредством политика на публичност и перестройка. Целта е да се резервира управителната роля на Комунистическата партия, само че да се преодолее сериозната икономическа и обществена застоялост. Вместо това политиката на Горбачов довежда до края на Студената война и поредност от събития в Централна и Източна Европа през есента на 1989 година, довели до рухването на комунистическите режими в Източна Европа в границите на няколко месеца. Силни националистически и сепаратистки придвижвания се появяват и вътре в Съюз на съветските социалистически републики.
През март 1991 година централната власт организира референдум (бойкотиран от прибалтийските републики, Армения, Грузия и Молдова), на който болшинството гласоподава за запазването на Съюза като обединяване на суверенни страни. Това обаче не става заради последвалите събития през август 1991 година, когато е изработен опит за държавен прелом, а огромна роля в организирането на опозиция на преврата изиграва Борис Елцин. Горбачов се завръща на власт, само че тези събития трайно дестабилизират Съветския съюз и спомагат за възбраната на Комунистическа партия на Съветския съюз, като в последна сметка водят до раздробяване на Съветския съюз. На 25 декември 1991 година Горбачов подава оставка и останалите дванадесет съставни републики стават самостоятелни страни, обединени в районна организация Общност на самостоятелните страни. Руската федерация поема правата и отговорностите на някогашния Съветски съюз и е приета за негов приемник.
Открит е „ Лукойл Нефтохим Бургас “
„ Лукойл Нефтохим Бургас “ АД е комерсиално сдружение със седалище в Бургас, България. Това е най-голямата петролна рафинерия в Югоизточна Европа и най-голямото промишлено дружество в България.
Притежавана от съветския нефтен колос „ Лукойл “ (и ръководена посредством дъщерното му сдружение „ Лукойл България “), рафинерията е с максимален принос измежду частно притежаваните предприятия към приходите на държавния бюджет в страната.
Компанията е водещият производител и снабдител на течни горива, нефтохимикали и полимери за България и района и измежду водещите компании в своята област в Европа[5]. Компанията създава 9% от брутния вътрешен артикул на България.
С оборот от 6,875 милиарда лева през 2008 година тя е най-голямата компания в България по този индикатор и заема 32-ро място в Централна Европа.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ