В ЮАР пак прокарват апартейд, този път черен
Тръмп предложи на белите да потърсят избавление в Съединени американски щати. 49 души го направиха тази седмица
34 години откакто през 1991 година тогавашният бял президент Фредерик де Клерк разгласи в Народното събрание на ЮАР формалния завършек на апартейда, дискриминирането в Южна Африка по цвят на кожата още веднъж се завърна като държавна политика. Този път обаче това е черен расизъм против бялото население. За него не се написа, тъй като огромните медии следват либерал-глобалисткия давоски конспект. А там е указано, че расизмът може да е единствено и само на бели против черни.
През януари 2025 година сегашният президент на ЮАР, черният Сирил Рамафоса, подписа Закон за конфискацията, който разрешава на държавното управление да лишава в интерес на страната собствеността на бялото население. Текстът не планува никаква отплата. Затова пък събитията, при които властта може да си присвоява парцели на бели, са по този начин разплуто написани, че дават големи компетенции за разпра.
Властите даже и не крият, че задачата им е тъкмо такава. Правителството на Африканския народен конгрес - партията на черните, която не е пускала властта, откогато я завзе през 1994 година, съобщи, че „ законът цели да поправя историческите несправедливости от ерата на апартейда “. Появата на това ново расистко законодателство обаче съответства със завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом. Случващото се в ЮАР не убягна от погледа му и той го назова „ нарушаване правата на бялото население “. Американският президент заплаши и че ще обмисли възможни наказания против ЮАР.
Нещо повече - господин Тръмп прикани всички африканери (както са наричани белите в Южна Африка) да имигрират в Съединени американски щати, където даде обещание да им даде леговище. Според него по този метод ще се даде образец на либерал-глобалистите (той ги назова „ откачените леви “) по какъв начин миграцията може да е изцяло легална и законна. Първата група от 49 бели южноафрикански мигранти дойде в Съединени американски щати на 12 май. При посрещането им американските управляващи ги приветстваха като „ жертви на расовата дискриминация и принуждение в ЮАР “.
Групата от 49 южноафрикански бежанци преди малко е кацнала на интернационалното летище „ Дълес “ във Вирджиния, 12 май 2025 г.
Появата им в Съединени американски щати провокира остри реакции както в Южна Африка, по този начин и измежду цялото либерал-глобалистко приятелство по света. Президентът Сирил Рамафоса назова белите мигранти „ страхливци, които бягат от страната, вместо да се изправят пред провокациите на трансформацията и расовата правдивост “. В самите Съединени щати Епископалната черква разгласи, че поради 49-мата приключва присъединяване си в програмата за презаселване на бежанци, тъй като „ американското държавно управление приоритизира бели мигранти пред други групи в потребност “. Либерал-глобалисткото издание „ Бизнес инсайдър “ пък назова администрацията на Тръмп „ лицемерна “, тъй като предоставила леговище на цели 49 бели, до момента в който в същото време ограничавала приема на бежанци от други райони.
След като стартира да вкарва расисткото законодателство, президентът на ЮАР Сирил Рамафоса назова бягащите от него бели африканери „ страхливци “.
Проблемите на бялото население в ЮАР надалеч не стартират и не свършват с въпросния януарски закон. Той просто беше върхът от цяла поредност расистки инициативи, подхванати в последните години от Африканския народен конгрес. Сред тях е и занижената сигурност в районите, където живеят бели. Практически незабавно откакто завзе цялата власт, Африканският народен конгрес отдръпна полицията от тези места, с което се даде зелена светлина на черните нарушители да работят.
Последният бял президент на ЮАР Фредерик де Клерк и първият черен Нелсън Мандела афишират края на апартейда, Претория, 1991 г.
Още в първите 12 месеца по-късно в ЮАР бяха убити 74 бели фермери. Отделно над 100 други бяха ранени или изнасилени от черни. Бройката, с леки съмнения, остава устойчива до през днешния ден. Всяка година десетки бели фермери биват заклани или убити от черни. Но не е нужно да си тъкмо фермер, с цел да бъдеш очистен. На всеки 100 000 души в ЮАР годишно се убиват по 150 бели поданици. Оцелелите сътвориха в тяхна памет няколко мемориала. Най-известният е Мемориалът на белия кръст. Той е формиран от 3000 кръста, всеки от тях носещ името на погубен бял южноафриканец.
Политическата сцена в ЮАР също способства за новия апартейд. Лидери на партии на чернокожи като „ Първо черните, първо страната “ отпред с Андиле Мнгситама притеглят почитатели с непрекъснати апели за принуждение против белите. „ За всеки един негър, погубен от таксиметровата промишленост, ще убием петима бели ", съобщи наскоро Мнгситама. Друг изтъкнат политик, Джулиъс Малема, водач на парламентарната партия „ Икономически бойци за независимост “, бе измежду най-горещите последователи за експроприацията на земите на белите и бурно приветства приемането на закона през януари.
ЮАР, която либерал-глобалисткият свят в предишното обичаше да дава за образец на расово общуване сред бели и черни, през днешния ден се плъзга към бездната. В това отношение тази страна следва същите стъпки, които доведоха в миналото процъфтяващата Южна Родезия до клоаката, в която се е трансформирало днешно Зимбабве.
Властта в някогашната английска колония Родезия, в миналото обитаема от забележителна бяла общественост, бе поета от черното болшинство. След като прекръсти страната си на Зимбабве, наместо с надграждане на стопанската система, то се зае със саморазпррава с белите. Убийствата станаха ежедневие. Белите избягаха от Зимбабве. Новият черен президент Робърт Мугабе единствено за три години конфискува всички парцели на бели, унищожи процъфтяващото селско стопанство, източи фабриките и ги закри.
Сто трилиона зимбабвийски $ беше една от последните банкноти, отпечатани в в миналото процъфтяващата Южна Родезия, провалена от расисткия жар за възмездие. След това страната мина напълно на американски долари.
Икономиката се срина до такива мащаби, че през 2008 година инфлацията се повиши на цели 231 милиона % годишно. Това трансформира националната валута зимбабвийски $ в купища нищо не струващи хартийки. Държавата към този момент не бе в положение да финансира печатането на нови купюри банкноти. През 2009 година, без да е желано публично позволение от Федералния запас, и без да е въвеждан с държавен акт, Зимбабве стартира да употребява американския $ и изцяло заряза личната си парична единица.
Днес Зимбабве страда от корупция, беднотия и е измежду най- огромните снабдители на черни мигранти в Европа. На избрани места в Париж да вземем за пример е по-вероятно да се срещне зимбабвийски мигрант, в сравнение с радикален французин.. Страната е драматичен образец по какъв начин търсената от черните „ революционна правдивост “, съпроводена с расистки жар, води до цялостен разпад.
34 години откакто през 1991 година тогавашният бял президент Фредерик де Клерк разгласи в Народното събрание на ЮАР формалния завършек на апартейда, дискриминирането в Южна Африка по цвят на кожата още веднъж се завърна като държавна политика. Този път обаче това е черен расизъм против бялото население. За него не се написа, тъй като огромните медии следват либерал-глобалисткия давоски конспект. А там е указано, че расизмът може да е единствено и само на бели против черни.
През януари 2025 година сегашният президент на ЮАР, черният Сирил Рамафоса, подписа Закон за конфискацията, който разрешава на държавното управление да лишава в интерес на страната собствеността на бялото население. Текстът не планува никаква отплата. Затова пък събитията, при които властта може да си присвоява парцели на бели, са по този начин разплуто написани, че дават големи компетенции за разпра.
Властите даже и не крият, че задачата им е тъкмо такава. Правителството на Африканския народен конгрес - партията на черните, която не е пускала властта, откогато я завзе през 1994 година, съобщи, че „ законът цели да поправя историческите несправедливости от ерата на апартейда “. Появата на това ново расистко законодателство обаче съответства със завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом. Случващото се в ЮАР не убягна от погледа му и той го назова „ нарушаване правата на бялото население “. Американският президент заплаши и че ще обмисли възможни наказания против ЮАР.
Нещо повече - господин Тръмп прикани всички африканери (както са наричани белите в Южна Африка) да имигрират в Съединени американски щати, където даде обещание да им даде леговище. Според него по този метод ще се даде образец на либерал-глобалистите (той ги назова „ откачените леви “) по какъв начин миграцията може да е изцяло легална и законна. Първата група от 49 бели южноафрикански мигранти дойде в Съединени американски щати на 12 май. При посрещането им американските управляващи ги приветстваха като „ жертви на расовата дискриминация и принуждение в ЮАР “.
Групата от 49 южноафрикански бежанци преди малко е кацнала на интернационалното летище „ Дълес “ във Вирджиния, 12 май 2025 г. Появата им в Съединени американски щати провокира остри реакции както в Южна Африка, по този начин и измежду цялото либерал-глобалистко приятелство по света. Президентът Сирил Рамафоса назова белите мигранти „ страхливци, които бягат от страната, вместо да се изправят пред провокациите на трансформацията и расовата правдивост “. В самите Съединени щати Епископалната черква разгласи, че поради 49-мата приключва присъединяване си в програмата за презаселване на бежанци, тъй като „ американското държавно управление приоритизира бели мигранти пред други групи в потребност “. Либерал-глобалисткото издание „ Бизнес инсайдър “ пък назова администрацията на Тръмп „ лицемерна “, тъй като предоставила леговище на цели 49 бели, до момента в който в същото време ограничавала приема на бежанци от други райони.
След като стартира да вкарва расисткото законодателство, президентът на ЮАР Сирил Рамафоса назова бягащите от него бели африканери „ страхливци “. Проблемите на бялото население в ЮАР надалеч не стартират и не свършват с въпросния януарски закон. Той просто беше върхът от цяла поредност расистки инициативи, подхванати в последните години от Африканския народен конгрес. Сред тях е и занижената сигурност в районите, където живеят бели. Практически незабавно откакто завзе цялата власт, Африканският народен конгрес отдръпна полицията от тези места, с което се даде зелена светлина на черните нарушители да работят.
Последният бял президент на ЮАР Фредерик де Клерк и първият черен Нелсън Мандела афишират края на апартейда, Претория, 1991 г. Още в първите 12 месеца по-късно в ЮАР бяха убити 74 бели фермери. Отделно над 100 други бяха ранени или изнасилени от черни. Бройката, с леки съмнения, остава устойчива до през днешния ден. Всяка година десетки бели фермери биват заклани или убити от черни. Но не е нужно да си тъкмо фермер, с цел да бъдеш очистен. На всеки 100 000 души в ЮАР годишно се убиват по 150 бели поданици. Оцелелите сътвориха в тяхна памет няколко мемориала. Най-известният е Мемориалът на белия кръст. Той е формиран от 3000 кръста, всеки от тях носещ името на погубен бял южноафриканец.
Политическата сцена в ЮАР също способства за новия апартейд. Лидери на партии на чернокожи като „ Първо черните, първо страната “ отпред с Андиле Мнгситама притеглят почитатели с непрекъснати апели за принуждение против белите. „ За всеки един негър, погубен от таксиметровата промишленост, ще убием петима бели ", съобщи наскоро Мнгситама. Друг изтъкнат политик, Джулиъс Малема, водач на парламентарната партия „ Икономически бойци за независимост “, бе измежду най-горещите последователи за експроприацията на земите на белите и бурно приветства приемането на закона през януари.
ЮАР, която либерал-глобалисткият свят в предишното обичаше да дава за образец на расово общуване сред бели и черни, през днешния ден се плъзга към бездната. В това отношение тази страна следва същите стъпки, които доведоха в миналото процъфтяващата Южна Родезия до клоаката, в която се е трансформирало днешно Зимбабве.
Властта в някогашната английска колония Родезия, в миналото обитаема от забележителна бяла общественост, бе поета от черното болшинство. След като прекръсти страната си на Зимбабве, наместо с надграждане на стопанската система, то се зае със саморазпррава с белите. Убийствата станаха ежедневие. Белите избягаха от Зимбабве. Новият черен президент Робърт Мугабе единствено за три години конфискува всички парцели на бели, унищожи процъфтяващото селско стопанство, източи фабриките и ги закри.
Сто трилиона зимбабвийски $ беше една от последните банкноти, отпечатани в в миналото процъфтяващата Южна Родезия, провалена от расисткия жар за възмездие. След това страната мина напълно на американски долари. Икономиката се срина до такива мащаби, че през 2008 година инфлацията се повиши на цели 231 милиона % годишно. Това трансформира националната валута зимбабвийски $ в купища нищо не струващи хартийки. Държавата към този момент не бе в положение да финансира печатането на нови купюри банкноти. През 2009 година, без да е желано публично позволение от Федералния запас, и без да е въвеждан с държавен акт, Зимбабве стартира да употребява американския $ и изцяло заряза личната си парична единица.
Днес Зимбабве страда от корупция, беднотия и е измежду най- огромните снабдители на черни мигранти в Европа. На избрани места в Париж да вземем за пример е по-вероятно да се срещне зимбабвийски мигрант, в сравнение с радикален французин.. Страната е драматичен образец по какъв начин търсената от черните „ революционна правдивост “, съпроводена с расистки жар, води до цялостен разпад.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ