Древните тракийски гробници на България
Тракийските гробници и светилища са единствените съвсем напълно непокътнати представители на монументалната паметна архитектура на античните траки. Основна заслуга за тяхното опазване до наши дни е, че съвсем всички те се намират засипани в надгробни могили. На територията на България има над 60 хиляди такива тракийски могили, от които са проучени едвам към 1000. Аналогични на тракийските могили и гробници се откриват също в Северното Причерноморие, край Кавказ, в Мала Азия и Средна Азия.
Чудотворните икони на България
Красивите дворци на България
Природата на България
Най-голямо концентриране обаче е в България, което демонстрира къде е бил центърът на тази просвета. Тракийската и гръцката просвета се развиват под въздействие на Месопотамия, Персия, Египет и Микена. Паралелно с това обаче следим и една неподражаема автентичност в Древна Тракия, която е присъща само за нашите предци – траките. Във връзка с това би трябвало да отчитаме също и противоположното въздействие от Тракия към близките нации, още повече, че предпотопната просвета и цивилизация в Причерноморието е била тракийска. Тази цивилизация е предхождала по време с няколко хилядолетия зараждащите се по-късно култури в Месопотамия, Египет и Гърция.
Произходът и стадиите в развиването на тракийската гробнична архитектура не са изцяло изяснени. Най-ранните гробници са може би скално-изсечените пространства, огромен брой от които са средоточени в Родопите, Странджа, източна Стара планина и североизточна България, датирани от къснобронзовата ера (втората половина на II хиляди прочие Хр.) до ранножелязната ера (IX-VII в. прочие Хр.). Някои откриватели считат, че тези пространства не са били гробници, а светилища, а други – че са изпълнявали и двете функционалности. Скалните тракийски гробници имат нормално едно помещение, рядко имат преддверие или дромос (коридор). Имат един вход в профил и често – отвор на тавана, който е имал за похлупак преносим камък. Входовете са дребни, ниски, с кръгла форма. За да влезе, човек би трябвало да се наведе или да пълзи. На някои входове се виждат жлебове за затваряне с камък. Скалните гробници имат приблизителна форма на кръстосан конус. Размерите им рядко разрешават повече от един човек да стои изправен във вътрешността. Срещат се изсечени скамейки (или погребални легла) по стените им, както и ниши, за слагане на някакви предмети. Скалните гробници рядко се намират неограбени, защото в множеството случаи са били елементарно налични.
Тракийската гробница в Казанлък, известна като Казанлъшката гробница, е открита през 19 април 1944 година от бойци, копаещи окоп и попаднали на иззидана каменна стена, която разрушили и навлезли в невисок, стеснен кулоар. Две години по-късно гробницата е вградена в специфична защитна сграда, която години по-късно е преустроена и обезпечена с нужните условия за предотвратяване на стенописите. С цел тяхното предпазване, достъпът до нея е мощно стеснен, а за туристите било построено тъкмо копие наоколо до истинската гробница.
Староселската гробница е най-известната част на тракийския паметен комплекс, който се намира наоколо до село Старосел. Това е най-мащабният, към днешна дата, открит тракийски царски комплекс с пантеон. Датира от края на V и началото на ІV век прочие Хр.
Комплексът се състои от шест подмогилни храма, четири от които неповторими, както и няколко царски погребения. Достъпни за туристите са огромният храм на Четиньова могила и храм Хоризонт. Границите на могилата са обградени със стена от гранитни блокове.
Свещарската гробница се намира край село Свещари, Разградско. Тя съставлява царска тракийско-елинистична гробница, датираща от III век прочие Хр. Смята се, че в нея е заровен гетският държател Дромихет. Всичко, открито вътре е направено от скъпи метали и е разграбено още в древността. За благосъстоянията, затворени в гробницата, приказват откритите кости на пет коня, посечени тук, с цел да съпровождат господаря си в отвъдния живот. В гробната камера са открити две каменни кревати, човешки кости и гробни блага.
Голяма Косматка съставлява тракийска могила, намираща се до град Шипка. Там са открити едни от най-величествените и богати тракийски гробници с напълно непокътнат гроб на тракийския цар Севт III, заровен със своя кон. Могилата е построена през V век прочие Хр. и се състои от 3 камери и кулоар с обща дължина 26 м. Намерена е ритуално заровена бронзова глава от статуята на Севт III. Гробницата е част от Долината на тракийските царе, която включва още Казанлъшката гробница, както и гробниците и храмовете, открити в могилите Голяма Арсеналка, Шушманец, Хелвеция, Грифони, Светица и Оструша. Мезешката гробница се намира източно от село Мезек на хълма Мелтепе. Тя е една от най-колосалните тракийски гробници в България. Има куполна форма от микенски вид. Счита се, че датира от интервала III - IV век преди Христа и е непокътната е напълно в истинския си тип. Нейните находки са огромни количества предмети от злато, бронз, желязо, стъкло и керамика. Също са открити белези от шест погребения, като в предверието е имало остатъци от заровена жена. 
Александровската гробница е открита през 2000 година край село Александрово, област Хасково. Гробницата датира от IV век пр.Хр. и е принадлежала на благороден благородник или тракийски цар. Тя е едно от най-значимите открития на археологията в България, като най-запазени от нея са стенописите, които са неповторими по рода си. От 2009 година покрай гробницата е построен Музеят на тракийското изкуство, в който е направено копие на Александровската гробница, което е налично за туристи, за разлика от оригинала. Могилата Шушманец е открита през август 1996 година, покрай град Шипка. В нея се обитава храм, датиран от IV в прочие Хр. Архитектурата му наподобява на безоблачен диск с лъчи.
Уникалният и дизайн и осъществяване я вършат един от най-представителните шедьоври на тракийската архитектура. Некрополния комплекс се състои от необятен кулоар, правоъгълно преддверие с полуцилиндричен свод и кръгла куполна камера, покрити с фина блестяща бяла мазилка. В предверието на храма са открити остатъци на принесени в жертва кучета и коне.
През 2004 година край град Шипка е открита тракийска гробница в могилата Светица. Смята се, че гробницата датира от V век прочие Хр. Предполага се, че заровеният е бил войник, тъй като е заровен с цялото си бойно въоръжение. Сред предметите, открити в гробницата, най-ценни са златен пръстен-печат и златен съд издялан във формата на маска-лице, който извършва функционалността на чаша. Гробницата, част от Долината на тракийските владетели, има вход и е отворена за туристи. Караново е селищна могила, която се намира в село Караново, община Нова Загора. Тя е част от Карановската просвета на Карановската селищна могила в Тракия и е една от най-старите в Европа. Могилата датира от късната медна ера - към 4000 прочие Хр. В нея са открити доста находки като битови предмети, паметни статуи, монети, златни, сребърни и бронзови украшения, керамика. Присъствието наоколо до гроба на аристократа на каляска, потвърждва съществуването на необикновен обред, съпътстващи полагането на античните коли при погребенията на знатните траки. 
Античната куполна гробница край Поморие Кухата могила е най-голямата, разкривана по българските земи. Намира се под земния насип на висока могила и съставлява истинска композиция от типична тракийска гробница и римски пантеон (хероон). Датира от ІІ-ІІІ век след Христа и съгласно учените в кръглата й като ротонда зала с висок свод са се правили религиозни езически обреди.
Внушителна по размери, построена от камък и тухли, с неповторим гъбообразен купол – поморийската гробница е единствена по рода си на Балканския полуостров.
