Почина едно от златните момчета на италианския футбол
Трагични вести от Италия.. Това разстройва света на футбола, както в Италия, по този начин и по света. И сплотява италианците в скръбтта им, написа „ Гадзетта делло спорт “. На 64-годишна възраст умря героят на Мондиал 1982 Паоло Роси, надвит от непреодолимо зло. Момчето на Италия, която победи Бразилия на Зико, Аржентина на Марадона, Полша на Бониек и на финала Германия на Румениге. Италия на Дзоф и Беардзот. Главният воин беше Паблито, който излезе от пандиза след обвинявания за футболни залагания и след неприятен старт на Мондиала, излетя, а дружно с него и Италия на Коловати и младия Бергоми, на Тардели, и на Джентиле, прикован към късите панталони на Диего, Антоньони и фантастичния Бруно Конти.
КАКВА ГОДИНА, 1982..
През това лято на 1982 година цяла Италия излезе на улицата, с цел да чества, до момента в който президентът Пертини отлетя за Мадрид за финала, ликувайки на трибуните паралелно с краля на Испания. Паоло Роси беше централен нападател, който живееше за задачата. Той експлодира във Виченца, реалокира се в Перуджа и по-късно в Ювентус за най-хубавите си години. В националния тим той беше признакът на Италия на Беардзот и в края на това магическо преживяване завоюва Златната топка. Три гола за Бразилия, два за Полша, един за Германия на финала и по този начин Италия завоюва третата си международна купа. След Ювентус отпътува за Милано, преди да приключи кариерата си във Верона. Заедно с Баджо и Виери той държи голов връх на Световни шампионати с 9 гола, той е първият състезател, по-късно сравняван с Роналдо, който печели Световната купа, купата на голмайстор и Златната в еднагодина. С Ювентус завоюва две трофеи в шампионата, една Купа на купите, Суперкупа на Уефа и Шампионска купа с Виченца в шампионата от Серия Б, в който беше най-резултатен. След кариерата си на футболист той става футболен анализатор на „ Медиасен “ и РАИ.
Паоло Роси оставя брачна половинка Федерика и три деца: София Елена, Мария Витория и Алесандро.
КАКВА ГОДИНА, 1982..
През това лято на 1982 година цяла Италия излезе на улицата, с цел да чества, до момента в който президентът Пертини отлетя за Мадрид за финала, ликувайки на трибуните паралелно с краля на Испания. Паоло Роси беше централен нападател, който живееше за задачата. Той експлодира във Виченца, реалокира се в Перуджа и по-късно в Ювентус за най-хубавите си години. В националния тим той беше признакът на Италия на Беардзот и в края на това магическо преживяване завоюва Златната топка. Три гола за Бразилия, два за Полша, един за Германия на финала и по този начин Италия завоюва третата си международна купа. След Ювентус отпътува за Милано, преди да приключи кариерата си във Верона. Заедно с Баджо и Виери той държи голов връх на Световни шампионати с 9 гола, той е първият състезател, по-късно сравняван с Роналдо, който печели Световната купа, купата на голмайстор и Златната в еднагодина. С Ювентус завоюва две трофеи в шампионата, една Купа на купите, Суперкупа на Уефа и Шампионска купа с Виченца в шампионата от Серия Б, в който беше най-резултатен. След кариерата си на футболист той става футболен анализатор на „ Медиасен “ и РАИ.
Паоло Роси оставя брачна половинка Федерика и три деца: София Елена, Мария Витория и Алесандро.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ