След фаталния пожар: 9 жени и мъже изпепелени край Червен бряг, косвени жертви гаснат
Трагедията преди 15 година във влака София-Кардам изпепели освен 9 пасажери, само че и душите на техните близки, а след нея една след друга падат и косвени жертви.
Ужасът от този случай в никакъв случай няма да бъде премахнат, а условните присъди на тримата подсъдими по делото постоянно ще карат околните на жертвите и потърпевшите да недоволстват, че няма правдивост, написа „ Телеграф “.
Трагедията
Късно вечерта на 28 февруари 2008 година два от вагоните на влака, който се движи от София за Кардам, избухват в пламъци покрай гара Червен бряг. В спалния вагон пътуват 27 души, а в кушет-вагона – 35. Влакът е спрян и стартира евакуация на пасажерите, само че не всички съумяват да излязат. След загасянето на пламъците са открити овъглените тела на 8 души, само че по-късно са открити и остатъци от още един мъртвец.
Според заключението на пожаро-техническата експертиза причина за огъня е доста превишаване на допустимата температура на отоплението и възпламеняване на леснозапалими субстанции – дезодорант или парфюм. Експертите установяват и голям брой неизправности в електрическата и отоплителната система на влака. Причината за гибелта на 9-имата пасажери в кушет-вагона е отравяне с токсични субстанции. След това телата на жертвите са изгорели до неразбираемост, сочи съдебномедицинската експертиза.
Жертвите са разпознати публично няколко дни след нещастието: студентките Валерия Желева, 20 година, и Антоанета Тодорова, 22 година, корабният инженер Даниел Вичев, 25 година, проф. Рашо Рашев – шеф на Националния археологически музей, Мая Машева, Стоян Ковачев, Калчо Стефанов, Галина Иванова и Елена Халачева.
Обвинението
Първоначално прокуратурата желае 15 година затвор за трима чиновници на БДЖ. Според обвиняването зам.-директорът на „ Пътнически транспорти “ Георги Иванов е издал заповед, в която наредил страничните порти на вагона да се заключват, което е блокирало пасажерите, опитващи се да излязат от горящия трен.
Кондукторът Георги Георгиев е упрекнат в незаконно безучастие – не спрял влака в точния момент, употребил неспособен пожарогасител, работил безредно и не предизвестил пасажерите за пожара. Началник-влакът Иванка Костадинова също е упрекната в безредни дейности.
Делото
През май 2010 година Плевенският областен съд произнася присъди на първа инстанция. Кондукторът получава 12 година затвор, началник-влака – 8 година затвор, а зам.-директорът на „ Пътнически транспорти “ в БДЖ е оневинен. За кондуктора и началник-влака съдът приема, че носят персонална отговорност за дейности при пожар и за поддържането на противопожарните уреди в редовност. Апелативният съд във Велико Търново понижава присъдите – 8,5 година затвор за кондуктора и 5 година затвор за началник-влака.
През 2011 година делото стига до Върховен касационен съд и той го връща за ново разглеждане. Мотивите на висшите магистрати са, че има доста смекчаващи виновността на кондуктора и началник-влака условия и че те са наказани при неизяснена фактическа конюнктура – експертизата по делото не потвърждава дали са можели да реагират за 4 минути при пожар, обхванал целия кушет-вагон. Като неточност обаче е регистрирано оправдаването на зам.-директора на „ Пътнически транспорти “.
Присъдите
През септември 2012 година нов състав на Апелативния във Велико Търново произнася условни санкции за подсъдимите – кондукторът получава 3 година затвор условно с 4 година изпитателен период, началник-влака – 2,5 година затвор условно с 4 година изпитателен период, а зам.-директорът на „ Пътнически транспорти “ – 1 година и 6 месеца затвор условно с 3 година изпитателен период. През 2013 година Върховен касационен съд удостоверява условните присъди, макар митингите на прокуратурата и роднините.
Смърт
През 2014 година умира машинистът на влака Христо Колев, който е избавил десетки пасажери, само че поради вдишания пушек получава тежко белодробно заболяване. Животът на помощник-машиниста Георги Николов се срутва радикално. В момента на нещастието той е на 23 година Пламъците и починалите хора нанасят непоправими увреждания на душeвността му.
Младият мъж изпада в меланхолия, стартира постоянно да получава паникатаки, избира да се усамотява и отхвърля да беседва даже с околните си. Мъжът е освободен от работа и обезверен даже обмисля да постави завършек на живота си.
Писмото
През 2016 година Георги Николов популяризира посредством обществените мрежи в интернет отворено писмо, в което излива цялата си тъга и болежка. „ След трагичния за цялата страна случай на 28 февруари 2008 година аз последователно заболях и през 2010 година станах неработоспособен. Пенсионираха ме с инвалидна пенсия от 140.99 лева
Получих надълбоко и тежко психическо разстройство в резултат на ужаса от претърпяното. Вече три години съм у дома, без за мога да излизам, което продължава и до през днешния ден. Болен и незает се мъча да оставам жив ден за ден, защото болестта ми пречи да си намеря работа и да устоявам фамилията си.
Банката ще ми вземе жилището, в което пребивавам, тъй като не мога да изплащам вноските по ипотеката и фамилията ми ще остане без покрив над главата. Моля ви, положителни хора, помогнете ми да погася ипотечния заем и да оставя след мене нещо на дъщеричката си. Тъй като съм незает, апелирам още, в случай че някой може да помогне да намеря почасова работа, отговаряща на настоящето ми здравословно положение “, написа мъжът.
Удари
Близки на някогашния помощник-машинист описаха, че той е изгубил жилището си, а брачната половинка му го напуснала, като взела със себе си и детето им. Георги е заставен да живее в родния си град Горна Оряховица на квартира, която заплаща с част от мизерната си инвалидна пенсия. С останалата част продължава да живее ден за ден. „ Вече нищо в този живот не ме радва.
Неведнъж съм се питал за какво въобще оцелях в оня огнен пъкъл. По-добре да бях умрял и аз там с другите, вместо да се повличам като куче и да бъда в тежест на родителите и околните си. Не ми се живее “, показа преди време Георги Николов.
Съпругата на умрелия ватман Христо Колев – Мария, сподели, че до неотдавна постоянно се чували с Георги по телефона, само че по-късно той спрял да звъни. „ Георги и брачният партньор ми бяха не просто сътрудници. Георги беше част от нашето семейство. След като Христо умря, като се чувахме с Георги по телефона или се срещнехме на улицата, той постоянно започваше да плаче, тъй като още веднъж се връщаше към онази ужасна покруса “, описа Мария Колева. Тя споделя, че всяко връщане в тези дни й предизвиква голяма болежка.
„ Професията на машинистите е извънредно тежка и виновна. Голяма част от сътрудниците на брачна половинка ми също не доживяха до 60-годишна възраст. За аргументите за случая, който погуби толкоз животи и срина толкоз човешки ориси, не желая да разясня “, сподели още Мария Колева.
Ужасът от този случай в никакъв случай няма да бъде премахнат, а условните присъди на тримата подсъдими по делото постоянно ще карат околните на жертвите и потърпевшите да недоволстват, че няма правдивост, написа „ Телеграф “.
Трагедията
Късно вечерта на 28 февруари 2008 година два от вагоните на влака, който се движи от София за Кардам, избухват в пламъци покрай гара Червен бряг. В спалния вагон пътуват 27 души, а в кушет-вагона – 35. Влакът е спрян и стартира евакуация на пасажерите, само че не всички съумяват да излязат. След загасянето на пламъците са открити овъглените тела на 8 души, само че по-късно са открити и остатъци от още един мъртвец.
Според заключението на пожаро-техническата експертиза причина за огъня е доста превишаване на допустимата температура на отоплението и възпламеняване на леснозапалими субстанции – дезодорант или парфюм. Експертите установяват и голям брой неизправности в електрическата и отоплителната система на влака. Причината за гибелта на 9-имата пасажери в кушет-вагона е отравяне с токсични субстанции. След това телата на жертвите са изгорели до неразбираемост, сочи съдебномедицинската експертиза.
Жертвите са разпознати публично няколко дни след нещастието: студентките Валерия Желева, 20 година, и Антоанета Тодорова, 22 година, корабният инженер Даниел Вичев, 25 година, проф. Рашо Рашев – шеф на Националния археологически музей, Мая Машева, Стоян Ковачев, Калчо Стефанов, Галина Иванова и Елена Халачева.
Обвинението
Първоначално прокуратурата желае 15 година затвор за трима чиновници на БДЖ. Според обвиняването зам.-директорът на „ Пътнически транспорти “ Георги Иванов е издал заповед, в която наредил страничните порти на вагона да се заключват, което е блокирало пасажерите, опитващи се да излязат от горящия трен.
Кондукторът Георги Георгиев е упрекнат в незаконно безучастие – не спрял влака в точния момент, употребил неспособен пожарогасител, работил безредно и не предизвестил пасажерите за пожара. Началник-влакът Иванка Костадинова също е упрекната в безредни дейности.
Делото
През май 2010 година Плевенският областен съд произнася присъди на първа инстанция. Кондукторът получава 12 година затвор, началник-влака – 8 година затвор, а зам.-директорът на „ Пътнически транспорти “ в БДЖ е оневинен. За кондуктора и началник-влака съдът приема, че носят персонална отговорност за дейности при пожар и за поддържането на противопожарните уреди в редовност. Апелативният съд във Велико Търново понижава присъдите – 8,5 година затвор за кондуктора и 5 година затвор за началник-влака.
През 2011 година делото стига до Върховен касационен съд и той го връща за ново разглеждане. Мотивите на висшите магистрати са, че има доста смекчаващи виновността на кондуктора и началник-влака условия и че те са наказани при неизяснена фактическа конюнктура – експертизата по делото не потвърждава дали са можели да реагират за 4 минути при пожар, обхванал целия кушет-вагон. Като неточност обаче е регистрирано оправдаването на зам.-директора на „ Пътнически транспорти “.
Присъдите
През септември 2012 година нов състав на Апелативния във Велико Търново произнася условни санкции за подсъдимите – кондукторът получава 3 година затвор условно с 4 година изпитателен период, началник-влака – 2,5 година затвор условно с 4 година изпитателен период, а зам.-директорът на „ Пътнически транспорти “ – 1 година и 6 месеца затвор условно с 3 година изпитателен период. През 2013 година Върховен касационен съд удостоверява условните присъди, макар митингите на прокуратурата и роднините.
Смърт
През 2014 година умира машинистът на влака Христо Колев, който е избавил десетки пасажери, само че поради вдишания пушек получава тежко белодробно заболяване. Животът на помощник-машиниста Георги Николов се срутва радикално. В момента на нещастието той е на 23 година Пламъците и починалите хора нанасят непоправими увреждания на душeвността му.
Младият мъж изпада в меланхолия, стартира постоянно да получава паникатаки, избира да се усамотява и отхвърля да беседва даже с околните си. Мъжът е освободен от работа и обезверен даже обмисля да постави завършек на живота си.
Писмото
През 2016 година Георги Николов популяризира посредством обществените мрежи в интернет отворено писмо, в което излива цялата си тъга и болежка. „ След трагичния за цялата страна случай на 28 февруари 2008 година аз последователно заболях и през 2010 година станах неработоспособен. Пенсионираха ме с инвалидна пенсия от 140.99 лева
Получих надълбоко и тежко психическо разстройство в резултат на ужаса от претърпяното. Вече три години съм у дома, без за мога да излизам, което продължава и до през днешния ден. Болен и незает се мъча да оставам жив ден за ден, защото болестта ми пречи да си намеря работа и да устоявам фамилията си.
Банката ще ми вземе жилището, в което пребивавам, тъй като не мога да изплащам вноските по ипотеката и фамилията ми ще остане без покрив над главата. Моля ви, положителни хора, помогнете ми да погася ипотечния заем и да оставя след мене нещо на дъщеричката си. Тъй като съм незает, апелирам още, в случай че някой може да помогне да намеря почасова работа, отговаряща на настоящето ми здравословно положение “, написа мъжът.
Удари
Близки на някогашния помощник-машинист описаха, че той е изгубил жилището си, а брачната половинка му го напуснала, като взела със себе си и детето им. Георги е заставен да живее в родния си град Горна Оряховица на квартира, която заплаща с част от мизерната си инвалидна пенсия. С останалата част продължава да живее ден за ден. „ Вече нищо в този живот не ме радва.
Неведнъж съм се питал за какво въобще оцелях в оня огнен пъкъл. По-добре да бях умрял и аз там с другите, вместо да се повличам като куче и да бъда в тежест на родителите и околните си. Не ми се живее “, показа преди време Георги Николов.
Съпругата на умрелия ватман Христо Колев – Мария, сподели, че до неотдавна постоянно се чували с Георги по телефона, само че по-късно той спрял да звъни. „ Георги и брачният партньор ми бяха не просто сътрудници. Георги беше част от нашето семейство. След като Христо умря, като се чувахме с Георги по телефона или се срещнехме на улицата, той постоянно започваше да плаче, тъй като още веднъж се връщаше към онази ужасна покруса “, описа Мария Колева. Тя споделя, че всяко връщане в тези дни й предизвиква голяма болежка.
„ Професията на машинистите е извънредно тежка и виновна. Голяма част от сътрудниците на брачна половинка ми също не доживяха до 60-годишна възраст. За аргументите за случая, който погуби толкоз животи и срина толкоз човешки ориси, не желая да разясня “, сподели още Мария Колева.
Източник: 7dnibulgaria.bg
КОМЕНТАРИ