Баба Рада продава покъщнината, за да изплаща дългове на покойни роднини
trafficnews.bg
Жената е натрупала движимостите си на автобусната спирка на Централна гара в Пловдив, само че незабавно би трябвало да напусне мястото
Полусляпа и трудноподвижна баба продава покъщнината си, с цел да изплаща задължения, насъбрани от починали към този момент родственици, споделя Трафик Нюз.
Стари дамски чанти, необличани рокли, обувки, детски играчки, посуда, бижута и ръчно изплетени терлици, тостер, шах са нахвърляни на спонтанна сергия на автобусната спирка на Централна гара в Пловдив.
Най-ценната стока за 70-годишната Радка Димитрова обаче са книгите, грижливо подредени в няколко кашона. Самата тя е създател на разкази и над 400 стихотворения, които на драго сърце рецитира на всеки, спрял да поприказва с нея.
_%20450x%20600.jpg )
„ Вещите са мои и на внуците. Някои неща са ми оставени от другари, които желаеха да оказват помощ. Продавам ги, защото майка ми и брат ми починаха и ми завещаха задължения. Аз изплатих огромна част от тях, остават ми още 700 лв. ”, изяснява пред TrafficNews пенсионерката.
Тя твърди, че преди време била касиер. С идването на демокрацията почнала личен бизнес и е записана като едноличен търговец. Омъжила се в София, където живяла 25 години. Съпругът й обаче я изоставил поради друга жена и Рада се прибрала в къщата на родителите си в пловдивското село Крумово.
„ Първо умря баща. След това през 2011 година си отиде брат ми, който беше болен от рак. А половин година по-късно - и майка ми Божина. И аз останах сама в къщата ”, споделя дамата. От тогава домът се трансформирал в пустиня. „ Хулигани от селото ми изпочупиха прозорците. Започнаха да хвърлят торби, цялостни с отпадъци, в двора ”, плаче баба Рада. Не търси помощ от сина си, защото той също има здравословни проблеми. Решила, че ще се оправи сама и ще разпродава движимостите си.
Понеже е трудноподвижна, не се прибира вкъщи и непрекъснато е до „ сергията ”. Спи на стол или на някоя от пейките край спирката. Мие се в тоалетната на Централна гара. Казва, че гладна в никакъв случай не е останала, що се касае за храна и медикаменти изкарва. Оплаква се, че краката я болят и подвига кръвно от терзание. Не вижда с лявото око, а зрението на дясното е понижено. „ През март един травестит ме удари в тила. Не знам за какво, не му правех нищо. Стоях си тук, а той пристигна и ме атакува. Оттогава зрението ми още повече понижа. Иначе различен не ме е закачал ”, въздиша дамата.
Баба Рада обаче би трябвало да напусне мястото, защото няма позволение да прави комерсиална активност тук и я грози санкция. Вчера са я посетили инспектори на Второ районно управление (на МВР) на Министерство на вътрешните работи, които са й връчили разпореждаме. „ Просто няма къде да отида ”, подвига плещи пенсионерката.
Жената е натрупала движимостите си на автобусната спирка на Централна гара в Пловдив, само че незабавно би трябвало да напусне мястото
Полусляпа и трудноподвижна баба продава покъщнината си, с цел да изплаща задължения, насъбрани от починали към този момент родственици, споделя Трафик Нюз.
Стари дамски чанти, необличани рокли, обувки, детски играчки, посуда, бижута и ръчно изплетени терлици, тостер, шах са нахвърляни на спонтанна сергия на автобусната спирка на Централна гара в Пловдив.
Най-ценната стока за 70-годишната Радка Димитрова обаче са книгите, грижливо подредени в няколко кашона. Самата тя е създател на разкази и над 400 стихотворения, които на драго сърце рецитира на всеки, спрял да поприказва с нея.
„ Вещите са мои и на внуците. Някои неща са ми оставени от другари, които желаеха да оказват помощ. Продавам ги, защото майка ми и брат ми починаха и ми завещаха задължения. Аз изплатих огромна част от тях, остават ми още 700 лв. ”, изяснява пред TrafficNews пенсионерката.
Тя твърди, че преди време била касиер. С идването на демокрацията почнала личен бизнес и е записана като едноличен търговец. Омъжила се в София, където живяла 25 години. Съпругът й обаче я изоставил поради друга жена и Рада се прибрала в къщата на родителите си в пловдивското село Крумово.
„ Първо умря баща. След това през 2011 година си отиде брат ми, който беше болен от рак. А половин година по-късно - и майка ми Божина. И аз останах сама в къщата ”, споделя дамата. От тогава домът се трансформирал в пустиня. „ Хулигани от селото ми изпочупиха прозорците. Започнаха да хвърлят торби, цялостни с отпадъци, в двора ”, плаче баба Рада. Не търси помощ от сина си, защото той също има здравословни проблеми. Решила, че ще се оправи сама и ще разпродава движимостите си.
Понеже е трудноподвижна, не се прибира вкъщи и непрекъснато е до „ сергията ”. Спи на стол или на някоя от пейките край спирката. Мие се в тоалетната на Централна гара. Казва, че гладна в никакъв случай не е останала, що се касае за храна и медикаменти изкарва. Оплаква се, че краката я болят и подвига кръвно от терзание. Не вижда с лявото око, а зрението на дясното е понижено. „ През март един травестит ме удари в тила. Не знам за какво, не му правех нищо. Стоях си тук, а той пристигна и ме атакува. Оттогава зрението ми още повече понижа. Иначе различен не ме е закачал ”, въздиша дамата.
Баба Рада обаче би трябвало да напусне мястото, защото няма позволение да прави комерсиална активност тук и я грози санкция. Вчера са я посетили инспектори на Второ районно управление (на МВР) на Министерство на вътрешните работи, които са й връчили разпореждаме. „ Просто няма къде да отида ”, подвига плещи пенсионерката.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ