Азербайджан-Армения: кой печели от ново влошаване на ситуацията?
Традиционната роля на Русия като поръчител на сигурността в Кавказ устройва надалеч не всички
Конфликтът, който избухна сред Азербайджан и Армения, беше локализиран значително с помощта и въздействието на Русия, сподели съветският президент Владимир Путин на срещата на ШОС в Самарканд на 16 септември. Според него „ последният граничен спор няма нищо общо с Нагорни Карабах, той е в напълно друг район, на границата сред Армения и Азербайджан.
Последните събития демонстрираха, че нито Армения, нито Азербайджан имат предпочитание за огромна ескалация, сподели Илхам Алиев на среща с съветския президент, като му благодари за бързата реакция на ескалацията. Арменският министър председател Никол Пашинян анулира пътуването си до Самарканд под претекст на актуалната изключителна обстановка.
Ситуацията на просторен сектор от доста условната арменско-азербайджанска граница в сектор от няколкостотин километра от Мегри до Верин Шоржа внезапно се изостри в нощта на 12 против 13 септември. Под артилерийски и минометен обстрел бяха по-специално Горис и курортът Джермук. В някои региони азербайджанските елементи се пробваха да се придвижат напред.
Частично се наложи евакуация на цивилното население от граничните селища на областите Гегаркуник, Вайоцдзо и Сюник на Армения. Броят на жертвите и от двете страни надвишава 200 души (135 от арменската страна и 77 от азербайджанската). Възможно е това да не са окончателните данни.
Това е най-голямата ескалация след края на 44-дневната " есенна " война през 2020 година и четиридневната " априлска " война в Нагорни Карабах през 2016 година Баку упреква „ постоянната войска на Армения “ в миниране на територии и настъпателни дейности в посока на районите Лачин и Калбаджар, само че като се има поради настоящото положение на арменската военна организация, сходни изказвания наподобяват пресилени.
Опитът за „ сондиране “ на арменските отбранителни позиции в редица уязвими региони наподобява логически на фона на настояванията на Баку за отваряне на железопътни и шосейни връзки сред „ континенталния “ Азербайджан и Нахичеванската самостоятелна република през територията на Армения (в Мегри и Сизиански браншове, съответно). За Вайоц Дзор и Сюник остава заплахата от удар от Нахичеванския ексклав, където е ситуирана обособена войска, тясно обвързвана с Турция.
Фокусирано върху запазването на властта си, държавното управление на Пашинян не крие изключително фокуса си върху подписването на кротичък контракт с Азербайджан посредством оптимални отстъпки по „ карабахския въпрос “ и освен. Управляващата партия " Граждански контракт " избира да приказва за " граничен спор ", който не е толкоз важен, че да отвлича вниманието от всекидневието, само че тази версия се опровергава от дълбочината на поразяване на цели в Армения и обсега на азербайджанската артилерия.
Дори за частична готовност не може да става дума (по думите на ръководителя на Народното събрание Ален Симонян, това би било стъпка към агресия), а самостоятелните митинги на неорганизирани жители елементарно се стопират. Министърът на защитата Сурен Папикян посъветва тези, които се стремят да охраняват границите на страната на доброволни начала, да подадат молба във военните комисариати по местоживеене.
Въпреки това беше изпратено искане за помощ до ОДКС, чиято реакция (изпращане на наблюдателна задача в Армения) провокира недоволството на сътрудниците на Пашинян, като Ален Симонян или секретаря на Съвета за сигурност Армен Григорян (кадър на Джордж Сорос), който постоянно се среща с помощника на президента на Азербайджан Хикмет Хаджиев, както предишния август в Брюксел.
Илхам Алиев и Никол Пашинян също се срещнаха там в последния ден на лятото с посредничеството на ръководителя на Европейския съвет, обсъждайки вероятен кротичък контракт сред Армения и Азербайджан. „ Преговорите за спокойно съглашение не престават, разискват се и в действителност се надявам, че ще успеем да го използван в близко бъдеще “, удостовери Симонян в ефира на публичната телевизия на Армения.
Действайки от явно по-слаби позиции, Ереван лавира сред Москва, Брюксел и Вашингтон. Така на Източния стопански конгрес във Владивосток Пашинян разгласи интереса на избрани сили към дестабилизиране на Закавказието на фона на потапянето на Москва в украинския спор.
Едва ли е инцидентно съвпадението по време на септемврийските конфликти на арменско-азербайджанската граница и настъплението на въоръжените сили на Украйна в Харковска област с последвалото им нахлуване на съветската граница. „ Азербайджан се усеща много убеден в този геополитически миг и изключително в този момент, по време на украинската контраофанзива… тествайки уговорката на Русия да пази Армения “, индиректно удостоверява тази версия старши теоретичен помощник в Carnegie Europe, британецът Том де Ваал.
Септемврийските конфликти съставляват „ съществено стратегическо главоболие “ за В. Путин, отбелязва Politico със удовлетворение: те споделят, че „ умиротворителните старания на Кремъл се слагат под въпрос и от двете страни “ и Европейският съюз се стреми да запълни вакуума.
Западните стратези не крият желанието си да трансфорат Закавказието в пълностоен „ втори фронт “, предопределен да сътвори спомагателни съществени проблеми на Русия. Пътуване през юли до Кавказ на шефа на Централно разузнавателно управление на САЩ Уилям Бърнс, скорошно посещаване на новия основен консултант по Кавказ в Държавния департамент Филип Рийкър, изявления за „ водещата роля “ на министър Блинкен в напъните за преустановяване на огъня, посещаване на Нанси Пелоси в Ереван по покана на Симонян – всичко това е стимулирано от логиката на опълчването на Запада и „ нападателната “ Русия, принудена да работи в стеснен кулоар от благоприятни условия.
Пряката военна интервенция, загатната от Армен Григорян (и освен от него), би означавала борба сред Русия и Азербайджан и Турция, върху която Москва няма доста действителни лостове за въздействие. В противоположен случай растежът на интензивно подхранваните антируски настроения в Ереван е обезпечен, което е изпълнено с окончателното разрушение на смисления разговор с Москва.
Традиционната роля на Русия като поръчител на районната сигурност в Кавказ устройва надалеч не всички. Тристранното изказване от 10 ноември 2020 година гласи: „ Всички стопански и транспортни връзки в района се деблокират. Република Армения подсигурява сигурността на транспортната връзка сред западните региони на Република Азербайджан и Нахичеванската самостоятелна република за образуване на безпрепятственото придвижване на жители, транспортни средства и артикули в двете направления. Контролът върху транспортните връзки се реализира от Службата за гранична защита на Федералната работа за сигурност на Русия.
След края на „ 44-дневната война “, която радикално промени салдото на силите в района, стартира разполагането на пунктове на граничните сили на ФСБ на Русия по приблизителната линия на административната граница сред Арменската ССР и Азербайджанската ССР, една от които (в Гегаркуник) е обстреляна в нощта на 12 против 13 септември. Съобщава се, че личният състав е бил заставен незабавно да напусне мястото.
Според арменски източници вследствие на директно попадение са развалени постройката за разполагане на съветските граничари и военна техника. И макар че информацията за ранените съветски граничари не е доказана, този епизод провокира съществено безпокойствие. Баку отхвърли да е забъркан в случая, само че в разгорещената обстановка са евентуални нови провокации против съветски военни, по-специално съветските миротворци в Нагорни Карабах.
„ Влиятелността на съветския байрак доста понижа и системата за сигурност на цялото постсъветско пространство в действителност наподобява разрушена “, показва задачите на Запада Лорънс Броерс, прочут в Кавказ, чиновник на Chatham House. „ Свидетели сме на колапса на репутацията на Русия като поръчител за сигурност, както на обективно равнище.. и на субективно равнище, в региона на възприемането на съветските гаранции за сигурност. “
Успехът на тази колониална тактичност, при която пожелателното мислене се показва за действителност, неизбежно ще окаже отрицателно въздействие върху двустранните връзки на Русия с страните от Кавказ и върху опитите за определяне на най-малко сходство на взаимно съгласие в „ триъгълника “ Москва – Анкара – Техеран.
Както означи в изявление за РИА Новости Денис Гончар, шеф на 4-ти отдел на страните от Оперативно-наблюдателно дело на Министерство на външните работи, Брюксел към този момент не крие обстоятелството, че си е сложил за цел да изтласка Русия от Закавказието. Опитите на европейците да се „ вклинят “ в работата на тристранния руско-азербайджанско-арменски преговорен формат се активизираха на фона на антируската санкционна акция на груповия Запад.
Филип Рийкър разгласи обединяването на напъните на Вашингтон и Брюксел в кавказкото направление. Москва твърди, че няма предпочитание да играе геополитически игри с нулева сума, само че рисковата районна динамичност изисква най-внимателно наблюдаване. „ Вторият фронт “ в Закавказието може да придобие доста по-реалистичен тип.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Конфликтът, който избухна сред Азербайджан и Армения, беше локализиран значително с помощта и въздействието на Русия, сподели съветският президент Владимир Путин на срещата на ШОС в Самарканд на 16 септември. Според него „ последният граничен спор няма нищо общо с Нагорни Карабах, той е в напълно друг район, на границата сред Армения и Азербайджан.
Последните събития демонстрираха, че нито Армения, нито Азербайджан имат предпочитание за огромна ескалация, сподели Илхам Алиев на среща с съветския президент, като му благодари за бързата реакция на ескалацията. Арменският министър председател Никол Пашинян анулира пътуването си до Самарканд под претекст на актуалната изключителна обстановка.
Ситуацията на просторен сектор от доста условната арменско-азербайджанска граница в сектор от няколкостотин километра от Мегри до Верин Шоржа внезапно се изостри в нощта на 12 против 13 септември. Под артилерийски и минометен обстрел бяха по-специално Горис и курортът Джермук. В някои региони азербайджанските елементи се пробваха да се придвижат напред.
Частично се наложи евакуация на цивилното население от граничните селища на областите Гегаркуник, Вайоцдзо и Сюник на Армения. Броят на жертвите и от двете страни надвишава 200 души (135 от арменската страна и 77 от азербайджанската). Възможно е това да не са окончателните данни.
Това е най-голямата ескалация след края на 44-дневната " есенна " война през 2020 година и четиридневната " априлска " война в Нагорни Карабах през 2016 година Баку упреква „ постоянната войска на Армения “ в миниране на територии и настъпателни дейности в посока на районите Лачин и Калбаджар, само че като се има поради настоящото положение на арменската военна организация, сходни изказвания наподобяват пресилени.
Опитът за „ сондиране “ на арменските отбранителни позиции в редица уязвими региони наподобява логически на фона на настояванията на Баку за отваряне на железопътни и шосейни връзки сред „ континенталния “ Азербайджан и Нахичеванската самостоятелна република през територията на Армения (в Мегри и Сизиански браншове, съответно). За Вайоц Дзор и Сюник остава заплахата от удар от Нахичеванския ексклав, където е ситуирана обособена войска, тясно обвързвана с Турция.
Фокусирано върху запазването на властта си, държавното управление на Пашинян не крие изключително фокуса си върху подписването на кротичък контракт с Азербайджан посредством оптимални отстъпки по „ карабахския въпрос “ и освен. Управляващата партия " Граждански контракт " избира да приказва за " граничен спор ", който не е толкоз важен, че да отвлича вниманието от всекидневието, само че тази версия се опровергава от дълбочината на поразяване на цели в Армения и обсега на азербайджанската артилерия.
Дори за частична готовност не може да става дума (по думите на ръководителя на Народното събрание Ален Симонян, това би било стъпка към агресия), а самостоятелните митинги на неорганизирани жители елементарно се стопират. Министърът на защитата Сурен Папикян посъветва тези, които се стремят да охраняват границите на страната на доброволни начала, да подадат молба във военните комисариати по местоживеене.
Въпреки това беше изпратено искане за помощ до ОДКС, чиято реакция (изпращане на наблюдателна задача в Армения) провокира недоволството на сътрудниците на Пашинян, като Ален Симонян или секретаря на Съвета за сигурност Армен Григорян (кадър на Джордж Сорос), който постоянно се среща с помощника на президента на Азербайджан Хикмет Хаджиев, както предишния август в Брюксел.
Илхам Алиев и Никол Пашинян също се срещнаха там в последния ден на лятото с посредничеството на ръководителя на Европейския съвет, обсъждайки вероятен кротичък контракт сред Армения и Азербайджан. „ Преговорите за спокойно съглашение не престават, разискват се и в действителност се надявам, че ще успеем да го използван в близко бъдеще “, удостовери Симонян в ефира на публичната телевизия на Армения.
Действайки от явно по-слаби позиции, Ереван лавира сред Москва, Брюксел и Вашингтон. Така на Източния стопански конгрес във Владивосток Пашинян разгласи интереса на избрани сили към дестабилизиране на Закавказието на фона на потапянето на Москва в украинския спор.
Едва ли е инцидентно съвпадението по време на септемврийските конфликти на арменско-азербайджанската граница и настъплението на въоръжените сили на Украйна в Харковска област с последвалото им нахлуване на съветската граница. „ Азербайджан се усеща много убеден в този геополитически миг и изключително в този момент, по време на украинската контраофанзива… тествайки уговорката на Русия да пази Армения “, индиректно удостоверява тази версия старши теоретичен помощник в Carnegie Europe, британецът Том де Ваал.
Септемврийските конфликти съставляват „ съществено стратегическо главоболие “ за В. Путин, отбелязва Politico със удовлетворение: те споделят, че „ умиротворителните старания на Кремъл се слагат под въпрос и от двете страни “ и Европейският съюз се стреми да запълни вакуума.
Западните стратези не крият желанието си да трансфорат Закавказието в пълностоен „ втори фронт “, предопределен да сътвори спомагателни съществени проблеми на Русия. Пътуване през юли до Кавказ на шефа на Централно разузнавателно управление на САЩ Уилям Бърнс, скорошно посещаване на новия основен консултант по Кавказ в Държавния департамент Филип Рийкър, изявления за „ водещата роля “ на министър Блинкен в напъните за преустановяване на огъня, посещаване на Нанси Пелоси в Ереван по покана на Симонян – всичко това е стимулирано от логиката на опълчването на Запада и „ нападателната “ Русия, принудена да работи в стеснен кулоар от благоприятни условия.
Пряката военна интервенция, загатната от Армен Григорян (и освен от него), би означавала борба сред Русия и Азербайджан и Турция, върху която Москва няма доста действителни лостове за въздействие. В противоположен случай растежът на интензивно подхранваните антируски настроения в Ереван е обезпечен, което е изпълнено с окончателното разрушение на смисления разговор с Москва.
Традиционната роля на Русия като поръчител на районната сигурност в Кавказ устройва надалеч не всички. Тристранното изказване от 10 ноември 2020 година гласи: „ Всички стопански и транспортни връзки в района се деблокират. Република Армения подсигурява сигурността на транспортната връзка сред западните региони на Република Азербайджан и Нахичеванската самостоятелна република за образуване на безпрепятственото придвижване на жители, транспортни средства и артикули в двете направления. Контролът върху транспортните връзки се реализира от Службата за гранична защита на Федералната работа за сигурност на Русия.
След края на „ 44-дневната война “, която радикално промени салдото на силите в района, стартира разполагането на пунктове на граничните сили на ФСБ на Русия по приблизителната линия на административната граница сред Арменската ССР и Азербайджанската ССР, една от които (в Гегаркуник) е обстреляна в нощта на 12 против 13 септември. Съобщава се, че личният състав е бил заставен незабавно да напусне мястото.
Според арменски източници вследствие на директно попадение са развалени постройката за разполагане на съветските граничари и военна техника. И макар че информацията за ранените съветски граничари не е доказана, този епизод провокира съществено безпокойствие. Баку отхвърли да е забъркан в случая, само че в разгорещената обстановка са евентуални нови провокации против съветски военни, по-специално съветските миротворци в Нагорни Карабах.
„ Влиятелността на съветския байрак доста понижа и системата за сигурност на цялото постсъветско пространство в действителност наподобява разрушена “, показва задачите на Запада Лорънс Броерс, прочут в Кавказ, чиновник на Chatham House. „ Свидетели сме на колапса на репутацията на Русия като поръчител за сигурност, както на обективно равнище.. и на субективно равнище, в региона на възприемането на съветските гаранции за сигурност. “
Успехът на тази колониална тактичност, при която пожелателното мислене се показва за действителност, неизбежно ще окаже отрицателно въздействие върху двустранните връзки на Русия с страните от Кавказ и върху опитите за определяне на най-малко сходство на взаимно съгласие в „ триъгълника “ Москва – Анкара – Техеран.
Както означи в изявление за РИА Новости Денис Гончар, шеф на 4-ти отдел на страните от Оперативно-наблюдателно дело на Министерство на външните работи, Брюксел към този момент не крие обстоятелството, че си е сложил за цел да изтласка Русия от Закавказието. Опитите на европейците да се „ вклинят “ в работата на тристранния руско-азербайджанско-арменски преговорен формат се активизираха на фона на антируската санкционна акция на груповия Запад.
Филип Рийкър разгласи обединяването на напъните на Вашингтон и Брюксел в кавказкото направление. Москва твърди, че няма предпочитание да играе геополитически игри с нулева сума, само че рисковата районна динамичност изисква най-внимателно наблюдаване. „ Вторият фронт “ в Закавказието може да придобие доста по-реалистичен тип.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ