Противотанковите кучета от Втората световна война
Този тип оръжие е употребен за първи път от Съветския съюз. След решение на държавното управление през 1924 година да се позволи на кучетата да вземат участие в армията, в Москва е основана школа за образование на новите бойци. За задачата военните са наемали хора като полицаи-дресьори на кучета, ловци, циркови дресьори и учени. Открити са още 12 учебни заведения за образование на кучета и четириногата армията на алената войска става сериозна.
Руснаците обаче срещат няколко казуса. За да пусне бомбата, кучето трябвал да дръпне колан със зъби. Това се оказа прекомерно комплицирано и постоянно кучето просто се прибирало при стопанина си без да пусне бомбата. Второ, отдалечените ръководства са били прекомерно скъпи по това време, с цел да се направи по едно за всяко куче, тъй че се употребява второто най-хубаво (но в действителност по никакъв начин не добро) решение – таймери. Така обаче в случай че кучето се върне при стопанина си дружно с бомбата… Но даже в случай че бомбата е била пусната при танка – в случай че танкът се движи и таймерът не е надъхан тъкмо както би трябвало, бомбата просто ще избухне без да нанесе вреди на съперника.
И като че ли убиването на животинката не беше задоволително, самото образование също не е тъкмо „ разходка в парка “. Кучетата първо са оставяни да гладуват, а по-късно храната им се оставя под подготвителен танк, което, несъмнено, е за да се научат да търсят храната под танковете. След известно време към дресировките им са добавени и бойни звуци, с цел да свикнат с тях и да не се плашат, когато пристигна време за самоубийствените им задачи.
Военен церемониал на Червения площад, Москва, 1938
Противотанковите кучета стартират службата си по-сериозно през 1941 година, когато немските сили напредваха по руските земи. Група от 30 кучета вършат бойния дебют на новите сили, който се оказва в действителност впечатляващо несполучлив – кучетата са толкоз неефективни, че руските военни бяха упрекнати, че просто са ги жертвали. Част от казуса беше, че доста от кучетата отхвърлиха да се пъхат под танковете на бойното полето – и напълно разбираемо не желаеха да се завират под някакъв голям железен „ звяр “, който наподобява се опитваше да ги изяде. Някои от тях пък просто бяха застрелвани, което някак си не се беше случвало на тренировки. Храната може единствено да стимулира животно до един момент…
Когато кучетата пък бяха убивани преди да съумеят да стигнат до вражеските танкове, те по-късно бяха прибрани от немски бойци, които изследват оръжието и евентуално можеха да го копират. Германците обаче не са се възползвали… Дори един покорен немски боец споделя, че са намерили цялата система за неефективна. И бяха прави. Германците надлежно взимат и специфични ограничения да се защитят против кучетата, правейки тяхната жертва напълно безполезна.
Въпреки цялата нелепост, знае се, че противотанковите кучета са поразили няколко танка (и то от правилните), в това число в борбата при Курск, в която са унищожени 12 танка от група (глутница?) от 16 военни кучета. Това евентуално беше едно от най-успешните противотанкови кучешки интервенции в историята. По-късно руснаците оповестяват, че към 300 танка общо са били унищожени от кучетата им, само че мнозина, напълно естествено и даже наложително, слагат под въпрос този брой, който напълно елементарно и даже доста евентуално е публикуван от руското държавно управление, което желае да оправдае програмата и убийството на толкоз доста кучета за толкоз оскъдни резултати.
…
Докато комунистите са може би най-известните с противотанкови кучета, те са били обучавани и в други страни, в това число Япония и Съединени американски щати. В малко по-днешни времена, кучета с бомби, привързани към тях, са употребявани през 2007 година, когато бунтовниците се пробваха да ги употребяват по време на войната в Ирак. Има единствено един документиран случай на такава бомба, която фактически е взривена. Този акт възбужда и митинги измежду мюсюлманите, които имат вяра, че животните би трябвало да се убиват единствено за храна.
