Този Великден няма да е като другите, но дори извънредни

Този Великден няма да е като другите, само че даже изключителни условия като ковид не са в положение да анулират изключителни събития в живота на хората като ознаменуването на Възкресението Христово. В живота на хората ли споделих...? Именно тук е уловката. В способността да интегрираш в нещо толкоз рутинно и предметно овеществено като делника на елементарния човек с нещо толкоз извънредно и надскачащо онтологичната рамка като концепцията за богочовека.

Затова всеки носи своя Исус в сърцето си, то е неговата персонална черква, съсъд на душата му.

Именно в този момент е моментът да позволим на този Исус да приказва, да нарушим насилствената карантина на разговора със своя Спасител. Защото в случай че има нещо, което надскача силата на причините, разликите и сдобрява Исус с неговите другари и врагове, това е безкрайната му добрина, посланието му да бъдем съпричастни към непознатата болежка и да се обичаме като братя. Това е смисълът на неговата Голгота, пътят, посипан с ръбестите камъни на безрезервната мощ да вярваш, да прощаваш, да се жертваш – от обич към индивидите и своя небесен отец.

Всичко останало е атрибут към тайната вечеря, на която всеки от нас ежедневно кани страховете си

От страха, че си самичък на този свят, до страха, че никой не те обича, че животът ти е лишен от смисъл, че си не запомнил какво е да чувстваш и в душата ти е настъпил студ.

Този Великден няма да е като другите и може би това е за хубаво. Ще имаме задоволително време за размисъл, с цел да си дадем сметка, че този ден е популярен, точно тъй като неговата мощ не е в шума, а в тишината, не в блестящите светлини на църквите, а в мъждукащата искра на домашното кандило. Великден не е време за поклоннически туризъм и наричане на свещи с стремежи, а в храма не се разиграва рулетка на шанса.

Великден няма стена във Facebook, на която да публикуваме фотоси с яйца и  козунаци,

както и мъдри мисли, които минават като надписи през празния ни живот.

Великден е в думите на старата жена, която стоеше смълчана пред „ Свети Седмочисленици “, спазвайки карантината, питайки дали Бог не ни изпраща тествания, тъй като сме отвърнали взор от него. Великден е в добротата на детските очи, които са утрешните стопани на един по-добър свят. Великден е в смирението на божията майка от домашната икона, която е прегърнала своя наследник, с цялата мощ на болката, че доста скоро ще го загуби.

Великден е всичко и нищо. Ние сме тези, които му придаваме смисъл или го лишаваме от подобен.

 
И какво като храмовете са отворени, в случай че душите са затворени?