Св. преподобни Евтимий Велики
Този популярен подвижник от юдейската планинска пустиня се родил през 377 година в град Мелитин (Армения) до река Ефрат.
Син на родители, които дълго време нямали деца, той още при раждането си бил отдаден на Бога. За образованието му се погрижил един църковнослужител и локалният свещеник, който го ръкоположил за духовник и го сложил надзирател на градските манастири.
Иноческото житие допаднало на преподобни Евтимий и при едно поклонение в Йерусалим той се настанил в известната тогава Фаранска лавра. Тук се свързва със своя възпитаник, преп. Теоклист, с който се отдръпва да живее от 411 година в източната част на Юдейската пустиня в един каменист планински проход до Йерихонския път, на 10 километра от Йерусалим. За жилище им служила една пещера в долината Дабор.
Но мълвата за техните подвизи скоро събрала към убежището им доста фарански монаси и други благочестиви люде, които жадували за плодородното управление на преподобни Евтимий. Скоро в пещерата се появила черква, а в близост зародило монашеско общежитие, на което св. Евтимий станал свещеник. Това било основата на бъдещия фамозен Теоктистов манастир, който през 420 година се популяризирал с едно огромно знамение на преподобни Евтимий Велики.
Един ден братята на тази обител били уплашени от появяването на огромна група въоръжени бедуини. Но вместо разбойнически предводител пред тях се явил един насълзен татко. Шейхът Аспевет пристигнал да моли св. Евтимий да излекува сина му Теревон. Нещастният юноша страдал от неизлечима болест. Половината му тяло било сухо. Безпомощни останали напъните освен на най-изкусните лекари, само че и на други фамозни персийски мъдреци и вълшебници.
Терзан от мъчителната и продължителна болест, младият Теревон един път си мислел, лежешком на страдалния си одър: " Ще настъпи ли в миналото облекчение и на моите премеждия? Послужиха ли за нещо лековете на всички гръцки и персийски мъдреци? Струват ли нещо баснословията на нашите влъхви? Къде е силата на нашите богове? Никой и нищо не ще ми помогне, в случай че не ми изпрати Своята помощ същинския Бог! Боже велики и страшни, Който си сътворил небето и земята, смили се над душата ми и ме избави от заболяването! "
Изтощен от своята телесна и душевна тъга, бедният Теревон потопен в напрегнат сън и имал необичайно привидение. Към него пристъпил човек с дълга прошарена брада и в монашеско облекло, който го разпитал за неговата болест.
- Ще се обърнеш ли към Бога, в случай че Той те излекува?
- Ще се обърна! – отвърнал обнадежеденият момък.
- Аз съм Евтимий и пребивавам в Юдейската пустиня сред Йерусалим и Йерихон. Дойди при мене и Бог ще те изцели посредством мене!
Като разбрали повода за идването на бедуините, монасите повикали своя свещеник и преподобни Евтимий изслушал описа на шейха Аспевет. Великият дъртак се доближил до болния Теревон, помолил се за него, осенил го със светия кръст и младежът незабавно излекуван и почнал да популяризира Бога. Изумените араби се хвърлили в нозете на Божия ласкател и го помолили да ги кръсти, като изповядали вярата си в християнския Бог. Св. Евтимий просветил простите им души с истините на вярата и като се убедил в искреността на тяхното превръщане, покръстил цялото им племе. Получил името Петър, Аспевет станал техен свещеник и деятел, а неговият брат се постригал в монашество и подарил цялото си благосъстояние, което преп. Евтимий използвал за манастирските градежи и за помощи на бедните.
Излекуването на Теревон и покръстването на бедуините толкоз популяризирало неговата обител, че св. Евтимий не могъл да живее повече тук. Бог му разкрил да не възпира заселването на търсещите избавление и по тази причина великият подвижник оставил за свещеник преподобни Теоктист, а самия той, съпроводен от ученика си Дометиан, се отдръпнал в пустинята Рува при Мъртвото море и устроил дребна църквица върху руините на Гиркановата цитадела Марда. Любимият възпитаник на св. Евтимий св. Сава Освещени преустроил това място в крепостен манастир в 492 година.
В 423 година Евтимий се уединил в пустинята Зиф и се настанил в същата тъмна пещера, в която в миналото Давид се скрил от Саул. Жителите на Аристобула, на осем километра южно от Хеврон, измъкнали отшелника от пещерата и му построили черква с манастир, в който той обърнал мнозина манихеи.
Преподобни Евтимий Велики и отсам избягал и заел една пещера на три благи от Теоктистовия манастир, който към този момент се бил трансформирал в една разширена Евтимиева гора. Оттук Евтимий развил голяма душеспасителна активност, вследствие на която била открита за бедуините специфична епархия отпред със упоменатия еп. Петър.
С старание св. Евтимий съдействал за внедряване решенията на ІІІ Вселенски събор в Ефес от 431 година срещу Нестория (вж. несторианство) и на ІV Вселенски събор в Халкидон от 451 година срещу Евтихий. Той обърнал към православието брачната половинка на Теодосий ІІ императрица Евдокия, която поддържала монофизитството.
Деветдесет и шест годишният преп. Евтимий Велики предузнал гибелта си преди началото на Великия пост. На братята, които се събрали да го изпратят по обичая за пустинята, той споделил: " Няма да излизам в пустинята. Ще прекарам с вас първата седмица, а в събота измежду нощ ще си отпътува от вас. " Той починал на 20 януари 473 година.
Неговият финален съвет към иноците бил:
- Преди всичко имайте обич между тях, тъй като каквото е солта за храната, това е любовта за добродетелта: добродетелта се узнава посредством обич и примирение. Внимавайте, пазете в непорочност вашите тела и души! Пазете устава на светата Църква! Помагайте на страдащите! Ако падне в прелъщение някой от братята, наставлявайте го, подкрепяйте го! Вратите на манастира да бъдат отворени за небогати и странници! Всичко, що имате, делете с тях, и Господ няма да ви остави със Своята благосклонност!
При разкопките на неговата знамените лавра в 1929 година била разкрита неговата надгробна черква.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Син на родители, които дълго време нямали деца, той още при раждането си бил отдаден на Бога. За образованието му се погрижил един църковнослужител и локалният свещеник, който го ръкоположил за духовник и го сложил надзирател на градските манастири.
Иноческото житие допаднало на преподобни Евтимий и при едно поклонение в Йерусалим той се настанил в известната тогава Фаранска лавра. Тук се свързва със своя възпитаник, преп. Теоклист, с който се отдръпва да живее от 411 година в източната част на Юдейската пустиня в един каменист планински проход до Йерихонския път, на 10 километра от Йерусалим. За жилище им служила една пещера в долината Дабор.
Но мълвата за техните подвизи скоро събрала към убежището им доста фарански монаси и други благочестиви люде, които жадували за плодородното управление на преподобни Евтимий. Скоро в пещерата се появила черква, а в близост зародило монашеско общежитие, на което св. Евтимий станал свещеник. Това било основата на бъдещия фамозен Теоктистов манастир, който през 420 година се популяризирал с едно огромно знамение на преподобни Евтимий Велики.
Един ден братята на тази обител били уплашени от появяването на огромна група въоръжени бедуини. Но вместо разбойнически предводител пред тях се явил един насълзен татко. Шейхът Аспевет пристигнал да моли св. Евтимий да излекува сина му Теревон. Нещастният юноша страдал от неизлечима болест. Половината му тяло било сухо. Безпомощни останали напъните освен на най-изкусните лекари, само че и на други фамозни персийски мъдреци и вълшебници.
Терзан от мъчителната и продължителна болест, младият Теревон един път си мислел, лежешком на страдалния си одър: " Ще настъпи ли в миналото облекчение и на моите премеждия? Послужиха ли за нещо лековете на всички гръцки и персийски мъдреци? Струват ли нещо баснословията на нашите влъхви? Къде е силата на нашите богове? Никой и нищо не ще ми помогне, в случай че не ми изпрати Своята помощ същинския Бог! Боже велики и страшни, Който си сътворил небето и земята, смили се над душата ми и ме избави от заболяването! "
Изтощен от своята телесна и душевна тъга, бедният Теревон потопен в напрегнат сън и имал необичайно привидение. Към него пристъпил човек с дълга прошарена брада и в монашеско облекло, който го разпитал за неговата болест.
- Ще се обърнеш ли към Бога, в случай че Той те излекува?
- Ще се обърна! – отвърнал обнадежеденият момък.
- Аз съм Евтимий и пребивавам в Юдейската пустиня сред Йерусалим и Йерихон. Дойди при мене и Бог ще те изцели посредством мене!
Като разбрали повода за идването на бедуините, монасите повикали своя свещеник и преподобни Евтимий изслушал описа на шейха Аспевет. Великият дъртак се доближил до болния Теревон, помолил се за него, осенил го със светия кръст и младежът незабавно излекуван и почнал да популяризира Бога. Изумените араби се хвърлили в нозете на Божия ласкател и го помолили да ги кръсти, като изповядали вярата си в християнския Бог. Св. Евтимий просветил простите им души с истините на вярата и като се убедил в искреността на тяхното превръщане, покръстил цялото им племе. Получил името Петър, Аспевет станал техен свещеник и деятел, а неговият брат се постригал в монашество и подарил цялото си благосъстояние, което преп. Евтимий използвал за манастирските градежи и за помощи на бедните.
Излекуването на Теревон и покръстването на бедуините толкоз популяризирало неговата обител, че св. Евтимий не могъл да живее повече тук. Бог му разкрил да не възпира заселването на търсещите избавление и по тази причина великият подвижник оставил за свещеник преподобни Теоктист, а самия той, съпроводен от ученика си Дометиан, се отдръпнал в пустинята Рува при Мъртвото море и устроил дребна църквица върху руините на Гиркановата цитадела Марда. Любимият възпитаник на св. Евтимий св. Сава Освещени преустроил това място в крепостен манастир в 492 година.
В 423 година Евтимий се уединил в пустинята Зиф и се настанил в същата тъмна пещера, в която в миналото Давид се скрил от Саул. Жителите на Аристобула, на осем километра южно от Хеврон, измъкнали отшелника от пещерата и му построили черква с манастир, в който той обърнал мнозина манихеи.
Преподобни Евтимий Велики и отсам избягал и заел една пещера на три благи от Теоктистовия манастир, който към този момент се бил трансформирал в една разширена Евтимиева гора. Оттук Евтимий развил голяма душеспасителна активност, вследствие на която била открита за бедуините специфична епархия отпред със упоменатия еп. Петър.
С старание св. Евтимий съдействал за внедряване решенията на ІІІ Вселенски събор в Ефес от 431 година срещу Нестория (вж. несторианство) и на ІV Вселенски събор в Халкидон от 451 година срещу Евтихий. Той обърнал към православието брачната половинка на Теодосий ІІ императрица Евдокия, която поддържала монофизитството.
Деветдесет и шест годишният преп. Евтимий Велики предузнал гибелта си преди началото на Великия пост. На братята, които се събрали да го изпратят по обичая за пустинята, той споделил: " Няма да излизам в пустинята. Ще прекарам с вас първата седмица, а в събота измежду нощ ще си отпътува от вас. " Той починал на 20 януари 473 година.
Неговият финален съвет към иноците бил:
- Преди всичко имайте обич между тях, тъй като каквото е солта за храната, това е любовта за добродетелта: добродетелта се узнава посредством обич и примирение. Внимавайте, пазете в непорочност вашите тела и души! Пазете устава на светата Църква! Помагайте на страдащите! Ако падне в прелъщение някой от братята, наставлявайте го, подкрепяйте го! Вратите на манастира да бъдат отворени за небогати и странници! Всичко, що имате, делете с тях, и Господ няма да ви остави със Своята благосклонност!
При разкопките на неговата знамените лавра в 1929 година била разкрита неговата надгробна черква.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ