Как да говорим с децата си за коронавируса?
Този въпрос вълнува и родители, и експерти, съгласно които при значителен брой деца се следи демонстрация на някакъв тип меланхолия поради епидемията, боязън от болестта, подстрекателство, че безусловно са заболели. И това е неизбежно при цялата конюнктура в страната - затварянето у дома, лишаването от всекидневни занимания. Децата са очевидци и участници в напъните за прекъсване на болестта, те виждат и усещат терзанията и объркването у техните родители и изключително у по-възрастните баби и дядовци. Малките освен слушат диалозите на по-големите и въпреки да не претърпяват еднообразно травматично ставащото, въпреки всичко то ги настига по един или различен метод. Как да ги предпазим, с цел да не станат хипохондрици без време?
Труден въпрос без подозрение. Психолозите поучават: да признаем, че сме загрижени, без да се паникьосваме, и да предприемем дейности, които понижават риска от заразяване. Не бива да издаваме своята тревога, с цел да не провокираме стресови обстановки у децата, които стават очевидци на нашата суматоха. Но те би трябвало въпреки всичко да се вслушват в обясненията на родителите за новия вирус, за насилствените ваканции, невъзможността за игри и купони, за кино и нощни заведения. Макар да е мъчно, всяко дете би трябвало да се възпитава и в обществена отговорност. И изключително - на хигиенични привички.
" Тяхното ежедневие е запълнено с други по-важни за тях тематики, само че има и значително дечица, които демонстрират някакви форми на меланхолия или споделят международни конспирации. Това по всяка възможност е повлияно от фамилиите - у дома се разисква освен коронавирусът, само че и тематики, които засягат генерално ориста на планетата. Въобще доста тематики, които са непостижими за душeвността на децата и тяхното към момента незряло схващане... Още повече в обстановка, в която ние действително не знаем какви ще са следствията, както и каква ще е динамичността на това, което ще се случва, претърпяваме неща, които още не са се случили, това не е доста положително ", споделя детският психолог Тони Димчева.
Според Националната асоциация на учебните психолози в Съединени американски щати съветът е родителите да останат спокойни и да вдъхват сигурност; да твърдят децата, че възрастните в тяхното обграждане са там, с цел да се погрижат за тяхната сигурност и здраве. Бъдете разполагаем, поучават още психолозите - значимо е децата да знаят, че има някой, който ги изслушва. Кажете им, че ги обичате и покажете, че отделяте задоволително време за тях. Сред препоръките е и това да се ограничи гледането на телевизия и ровенето в обществените мрежи, всяващи боязън и суматоха. Важно е да се заобикаля гледането или слушането на информация, която може да разстрои децата. Неподходящата за възрастта им информация може да провокира безпокойствие или комплициране измежду тях. Психолозите обръщат внимание и върху поддържането на всекидневните действия - доколкото е допустимо, детето да следва своя нормален режим, защото това може да бъде успокояващо и да подкрепя физическото здраве. Бъдете почтени и точни, отделяйте време за диалози и търсете подобаващите за възрастта пояснения.
Може би точната формула е да бъдем бдителни, без да изпадаме в прекаленост, тъй като всяка прекаленост е суматоха. Но не можем да си позволим да сме и безразлични, виждайки какво се случва към нас, поучава Тони Димчева.
Труден въпрос без подозрение. Психолозите поучават: да признаем, че сме загрижени, без да се паникьосваме, и да предприемем дейности, които понижават риска от заразяване. Не бива да издаваме своята тревога, с цел да не провокираме стресови обстановки у децата, които стават очевидци на нашата суматоха. Но те би трябвало въпреки всичко да се вслушват в обясненията на родителите за новия вирус, за насилствените ваканции, невъзможността за игри и купони, за кино и нощни заведения. Макар да е мъчно, всяко дете би трябвало да се възпитава и в обществена отговорност. И изключително - на хигиенични привички.
" Тяхното ежедневие е запълнено с други по-важни за тях тематики, само че има и значително дечица, които демонстрират някакви форми на меланхолия или споделят международни конспирации. Това по всяка възможност е повлияно от фамилиите - у дома се разисква освен коронавирусът, само че и тематики, които засягат генерално ориста на планетата. Въобще доста тематики, които са непостижими за душeвността на децата и тяхното към момента незряло схващане... Още повече в обстановка, в която ние действително не знаем какви ще са следствията, както и каква ще е динамичността на това, което ще се случва, претърпяваме неща, които още не са се случили, това не е доста положително ", споделя детският психолог Тони Димчева.
Според Националната асоциация на учебните психолози в Съединени американски щати съветът е родителите да останат спокойни и да вдъхват сигурност; да твърдят децата, че възрастните в тяхното обграждане са там, с цел да се погрижат за тяхната сигурност и здраве. Бъдете разполагаем, поучават още психолозите - значимо е децата да знаят, че има някой, който ги изслушва. Кажете им, че ги обичате и покажете, че отделяте задоволително време за тях. Сред препоръките е и това да се ограничи гледането на телевизия и ровенето в обществените мрежи, всяващи боязън и суматоха. Важно е да се заобикаля гледането или слушането на информация, която може да разстрои децата. Неподходящата за възрастта им информация може да провокира безпокойствие или комплициране измежду тях. Психолозите обръщат внимание и върху поддържането на всекидневните действия - доколкото е допустимо, детето да следва своя нормален режим, защото това може да бъде успокояващо и да подкрепя физическото здраве. Бъдете почтени и точни, отделяйте време за диалози и търсете подобаващите за възрастта пояснения.
Може би точната формула е да бъдем бдителни, без да изпадаме в прекаленост, тъй като всяка прекаленост е суматоха. Но не можем да си позволим да сме и безразлични, виждайки какво се случва към нас, поучава Тони Димчева.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ