Този текст се публикува с любезното съдействие на неговия автор

Този текст се разгласява с общителното подпомагане на неговия създател – 
съветската писателка Светлана Лаврентиева. 
В момента, в който преодолееш гравитационното поле на дивана, ще изпиташ боязън. Романтиката на далечните пътешествия, удивителните завършения и великите победи ще те напусне като върти показалец на слепоочието си... И ти ще останеш очи в очи с живота, в който всички предмети си имат тегло, всички хора си нямат съвест, а ти си безпомощен да промениш каквото и да било. 

Всичко, в което си вярвал, внезапно ще ти замязя на тъп мираж – на кал, на второстепенен фалшификат, на евтина минавка... Яко.
Докато с изцъклени от смут очи ти разглеждаш този друг свят, към теб ще се съберат умните и сполучливите, красивите и популярните, с непотребните милиони и без непотребни сантиметри. Те, изтънчено скачащите по тревните островчетата в блатото, светлоликите бизнес-ангели, ментори и посланици, CEO и CIO, демон ги взел техните непроизносими имена. И ще те гледат с неприкрито учудване, тъй като няма по какъв начин да не се удивят на едно толкоз обезверено създание, което е решило да встъпи в неравна битка с обективната действителност. Ще те дострашее още повече и страхът ще ти стане всекидневната доза, стимулираща активността на надбъбречните жлези. 
Един-два пъти земята ще се продъни под краката ти. Веднъж ще те изяде кит. Той ще те докара във вонящия си стомах до скалистите неприветливи крайбрежия, където водата ще е отровена, хлябът ще е приключил, без да го е имало въобще, хората ще приказват каквото им падне, единствено не истината, а ти ще забравиш в какво си вярвал, ставайки от дивана, тъй като всичко ще се сбъдне с акуратност до на назад...
Отначало страхът ще те накара да побегнеш през глава, по-късно ще те сковава, след това ще полудееш. И чак когато си се отчаял изцяло, ще махнеш с ръка и ще се предадеш. Ок, боязън. Живей. Щом като няма никаква опция да се отърва от теб, хайде да си поделим сферите на въздействие. Аз по дифолт ще се опасявам, а ти помни, че и двамата сме смъртни и скоро ще свършим. 
Една вечер ти ще влезеш в скайп. Ще се срещнеш с един от мощните на деня и ненадейно ще видиш не маската, а лицето на изморения от непрекъснат боязън човек, който ще ти каже: " Аз също се опасявах ". Тръгвайки си от конферентната връзка, ти ще се огледаш, с цел да преброиш медикаментите на бюрото на генералния шеф и ще схванеш, че страхът е всемогъщ. На чаша вино с прелестна жена ще схванеш, че хубостта, славата и силата са платени със боязън. 
Винаги ще се страхуваш, тъй като всяка твоя стъпка е стъпка в незнайното. Придобивайки каквото и да било, готви се да загубиш това, което имаш. Мечтай, само че знай, че най-светлите ти фантазии, ще ти донесат боязън. И знаеш ли какво? Обикни го, единствено той те прави жив. 
Не се опасява този, който не става от дивана. Не се опасява този, който усеща вятъра, само че не умее да предсказва бурята. Не се опасява този, който не е основал нищо, поради което си коства да се страхуваш. Най-нищожните хора са безстрашни и самоуверени, и, Господи, по-добре безконечен боязън, в сравнение с тяхната неизбежна пустош. 
Когато всичко още веднъж се смени, когато земята огъне тил съвсем чупейки костите ти, когато се осъществен всички неприятни сънища, не се спирай. Стани част от твоя боязън и той ще те извади от всеки пъкъл.
Винаги ще те е боязън. И това е най-хубавото, което може да ти се случи. Ако ти е мъчно да повярваш – дай на страха друго име. Винаги ще имаш кетчуп. Или конче...
Съгласи се, това трансформира всичко...