Бодишейминг? Не, мерси!
Този текст е предизвикан от желанието на доста дами да трансформират външния си тип поради непознатите показа и упования.
Трябва да призная, мислех си, че ще имам някаква теза или (не дай Боже, да си допускам толкова) съвет или решение за някои проблеми и ще пиша за това. Сега, откакто направих опит да се задълбоча в тематиката, считам, че единствената подобаваща форма за говорене по нея е шерването. Най-трудната форма. Поне в случай че се стремиш да си почтен. Така че, това е текст, с който желая да приказвам за проблемите, а не за техните решения.
Бодишейминг е британски израз (body-shaming) и значи да засрамваш някого поради тялото му. В англоезичните речници за съвременни думи след обяснението написа или че да практикуваш бодишейминг не е окей, или че очевидно е изцяло задоволително в обществото ни.Медиите не ни споделят непосредствено какви би трябвало да сме. Просто ни демонстрират кои са използваните модели в обществото.Предполагам, че обществото ни е задоволително свободно да разреши сами да избираме метода, по който да се държим с другите. Това, за което желая да приказвам, е по какъв начин ние одобряваме отношението на другите. И по-специално отношението към външния ни тип и телата ни.
В началото мислех, че ще пиша за публичните настройки, медиите и това изключително дзен положение, което „ елементарните дами “ би трябвало да реализираме при всеки допир с филм, списание или разглеждане на интернет уеб сайтове. Състоянието, когато виждаме съвършени дами и знаем, че тяхната работа е да са красиви, те имат достъп до грижи за външния тип, които не познаваме, сигурно фотосите им са обработени с компютърни стратегии, с цел да наподобяват добре и по тази причина е целесъобразно просто да не мислим за техния съвършен външен тип. Още по-малко пък за това, че мъжете ни също гледат тези дами. Между другото, в случай че решим, да се задълбочим в тази тематика, ще забележим, че бодишеймингът е двупосочен. Снимките на известни дами без грим или с целулит са международен шлагер. А какъв брой пъти сте чували за някоя звезда от нашия дребен хоризонт, в който всички се познаваме: „ О, онлайн в случай че знаеш, какъв брой е грозна! “, „ Отблизо наподобява извънредно “ и други сходни?
Медиите са чисти... Те ни дават това, което „ желаеме “. Те не ни споделят намерено: „ Трябва да сте слаби, да нямате пъпки и каквото и да сте постигнали в този живот, в случай че сте с кофти прическа, значи сте доста зле. “ Медиите просто ни заливат с облици на съвършени дами (или постоянно, в тази ситуация с българските медии – дами, които толкоз желаят да са съвършени по някакъв чудноват, особен стандарт, че наподобяват като ненадейно излезли на ярко след дълъг престой в стриптийз бар). Медиите не ни споделят непосредствено какви би трябвало да сме. Просто ни демонстрират кои са използваните модели в обществото.
Много дами помним по какъв начин в тийнейджърските си години, когато се търсим и дефинираме, сме били грубо сериозни към себе си и сме се страхували от пълноценно обществено другарство точно тъй като не сме отговаряли на някакви „ стандарти “ за хубост. Това в огромна степен е определило настоящето ни държание и отношение към живота и към себе си.
Едва ли решението на този проблем би могло да пристигна от влизането в борба с медийните облици. Най-малкото тъй като една такава борба не е нищо повече от бодишейминг в чист тип. При мен решението пристигна от фамилията ми, само че при много девойки в действителност фамилията задълбочава казуса.
Винаги е по-безопасно да преглеждаме публичното значение на дадена тематика. Но съгласно мен постоянно е и по-безполезно. Затова се пробвах да вляза в персоналните прекарвания на разнообразни дами и да схвана до каква степен непознатите показа и условия към външния ни тип ни дефинират. Също и по какъв начин ни свързват и разделят. Оказа се, че сходно шерване е мъчно. Някои от дамите, с които приказвах, показаха мнението си, разнообразни наблюдения и бяха явно разчувствани от тематиката, само че по този начин и не споделиха нищо персонално за себе си. Други ми описаха своите истории, за което съм доста признателна, защото ще е от изключителна изгода за практиката ми.
И по тази причина по-важната и по-лична тематика се оказва бодишейминг от околните. Когато околните ни „ знаят “ по какъв начин би трябвало да изглеждаме. Съвети, рецензии, престорено състрадание за казуса или никаква приемливост към опитите ни за смяна. От персонален опит мога да кажа, че обстановка, когато изяждам две части торта на рожден ден и тази, в която отхвърлям торта, само че всички виждат и разясняват, е еднообразно стресираща. Когато по някаква причина сме разнообразни и най-близките ни хора като че ли ни осветяват с прожектор. Всичко това е противоположното на „ схващане “. Когато всеки се усеща свободен да изкаже мнението си по нещо толкоз персонално като личното ни тяло. Тогава започваме да гледаме тялото си през непознатите очи, губим връзка със себе си и дълго носим следствията.
Когато околните ни не са удовлетворени от външния ни тип. Изразяването на незадоволеност към външния ни тип последователно я насажда в самите нас. Възприемането на непознати критерии и на непознати стандарти, които не можем да достигнем, ни отдалечава от най-важното, което имаме в живота си – самите себе си. Категорично считам, че всеки, който има предпочитание да засрами някого поради тялото му, в действителност има потребност да реши лични проблеми. Така че, поемайки непознато неодобрение за външния си тип, вредим на двама души – на себе си и на недоволния, който неправилно подхожда към проблемите си.
Когато мъжете ни не са удовлетворени от външния ни тип. „ Всяко семейство е нещастно по своему “ и аз не бих могла да изброя всички обстановки, на които съм била очевидец или които са ми разказали. Единственото, което мога да споделя от персоналните си и професионални наблюдения (и което от време на време просто желая да татуирам в съзнанието на някои жени) е, че в случай че един мъж не е удовлетворен от външния ни тип в този миг, то той в никакъв случай няма да е същински удовлетворен и любящ. Телата са си наши, а не на сътрудниците ни.Не ми се желае това да бъде възприемано като манифест на дамите, които не се грижат за външния си тип. Защото това е безусловно противоположно на моите разбирания. Иска ми се просто да помислим до каква степен имаме право да дефинираме по какъв начин наподобяват другите и дали да позволяваме те да ни дефинират.
Може да се приказва още доста. Могат да се преглеждат съответни обстановки. Много проблеми могат да бъдат решени. Темата за бодишейминга няма да спре да ме вълнува, до момента в който съществува. С наслаждение бих коментирала всичко, което желаете да кажете и бих помогнала с каквото мога като уелнес инструктор!
Надя Светославова
Надя е извървяла целия спорен път към постигането на мечтаната фигура. Това я въодушевява да стартира процедура на уелнес инструктор и да оказва помощ на други хора с проблеми в областта на здравословния метод на живот. Методът й на работа не е обвързван просто с изчисление на калории, а с определяне на самостоятелните потребности на всеки и взаимно построяваме на персонален път към по-добър живот. Разполага с богат боеприпас техники за справяне със напрежението и мотивиращи техники, приспособява хранителни и спортни режими към съответните потребности на всеки. Работи самостоятелно и с групи. Можете да следите публикациите й в нейния профил в Linkedin или да се свържете непосредствено с нея на имейл .
Трябва да призная, мислех си, че ще имам някаква теза или (не дай Боже, да си допускам толкова) съвет или решение за някои проблеми и ще пиша за това. Сега, откакто направих опит да се задълбоча в тематиката, считам, че единствената подобаваща форма за говорене по нея е шерването. Най-трудната форма. Поне в случай че се стремиш да си почтен. Така че, това е текст, с който желая да приказвам за проблемите, а не за техните решения.
Бодишейминг е британски израз (body-shaming) и значи да засрамваш някого поради тялото му. В англоезичните речници за съвременни думи след обяснението написа или че да практикуваш бодишейминг не е окей, или че очевидно е изцяло задоволително в обществото ни.Медиите не ни споделят непосредствено какви би трябвало да сме. Просто ни демонстрират кои са използваните модели в обществото.Предполагам, че обществото ни е задоволително свободно да разреши сами да избираме метода, по който да се държим с другите. Това, за което желая да приказвам, е по какъв начин ние одобряваме отношението на другите. И по-специално отношението към външния ни тип и телата ни.
В началото мислех, че ще пиша за публичните настройки, медиите и това изключително дзен положение, което „ елементарните дами “ би трябвало да реализираме при всеки допир с филм, списание или разглеждане на интернет уеб сайтове. Състоянието, когато виждаме съвършени дами и знаем, че тяхната работа е да са красиви, те имат достъп до грижи за външния тип, които не познаваме, сигурно фотосите им са обработени с компютърни стратегии, с цел да наподобяват добре и по тази причина е целесъобразно просто да не мислим за техния съвършен външен тип. Още по-малко пък за това, че мъжете ни също гледат тези дами. Между другото, в случай че решим, да се задълбочим в тази тематика, ще забележим, че бодишеймингът е двупосочен. Снимките на известни дами без грим или с целулит са международен шлагер. А какъв брой пъти сте чували за някоя звезда от нашия дребен хоризонт, в който всички се познаваме: „ О, онлайн в случай че знаеш, какъв брой е грозна! “, „ Отблизо наподобява извънредно “ и други сходни?
Медиите са чисти... Те ни дават това, което „ желаеме “. Те не ни споделят намерено: „ Трябва да сте слаби, да нямате пъпки и каквото и да сте постигнали в този живот, в случай че сте с кофти прическа, значи сте доста зле. “ Медиите просто ни заливат с облици на съвършени дами (или постоянно, в тази ситуация с българските медии – дами, които толкоз желаят да са съвършени по някакъв чудноват, особен стандарт, че наподобяват като ненадейно излезли на ярко след дълъг престой в стриптийз бар). Медиите не ни споделят непосредствено какви би трябвало да сме. Просто ни демонстрират кои са използваните модели в обществото.
Много дами помним по какъв начин в тийнейджърските си години, когато се търсим и дефинираме, сме били грубо сериозни към себе си и сме се страхували от пълноценно обществено другарство точно тъй като не сме отговаряли на някакви „ стандарти “ за хубост. Това в огромна степен е определило настоящето ни държание и отношение към живота и към себе си.
Едва ли решението на този проблем би могло да пристигна от влизането в борба с медийните облици. Най-малкото тъй като една такава борба не е нищо повече от бодишейминг в чист тип. При мен решението пристигна от фамилията ми, само че при много девойки в действителност фамилията задълбочава казуса.
Винаги е по-безопасно да преглеждаме публичното значение на дадена тематика. Но съгласно мен постоянно е и по-безполезно. Затова се пробвах да вляза в персоналните прекарвания на разнообразни дами и да схвана до каква степен непознатите показа и условия към външния ни тип ни дефинират. Също и по какъв начин ни свързват и разделят. Оказа се, че сходно шерване е мъчно. Някои от дамите, с които приказвах, показаха мнението си, разнообразни наблюдения и бяха явно разчувствани от тематиката, само че по този начин и не споделиха нищо персонално за себе си. Други ми описаха своите истории, за което съм доста признателна, защото ще е от изключителна изгода за практиката ми.
И по тази причина по-важната и по-лична тематика се оказва бодишейминг от околните. Когато околните ни „ знаят “ по какъв начин би трябвало да изглеждаме. Съвети, рецензии, престорено състрадание за казуса или никаква приемливост към опитите ни за смяна. От персонален опит мога да кажа, че обстановка, когато изяждам две части торта на рожден ден и тази, в която отхвърлям торта, само че всички виждат и разясняват, е еднообразно стресираща. Когато по някаква причина сме разнообразни и най-близките ни хора като че ли ни осветяват с прожектор. Всичко това е противоположното на „ схващане “. Когато всеки се усеща свободен да изкаже мнението си по нещо толкоз персонално като личното ни тяло. Тогава започваме да гледаме тялото си през непознатите очи, губим връзка със себе си и дълго носим следствията.
Когато околните ни не са удовлетворени от външния ни тип. Изразяването на незадоволеност към външния ни тип последователно я насажда в самите нас. Възприемането на непознати критерии и на непознати стандарти, които не можем да достигнем, ни отдалечава от най-важното, което имаме в живота си – самите себе си. Категорично считам, че всеки, който има предпочитание да засрами някого поради тялото му, в действителност има потребност да реши лични проблеми. Така че, поемайки непознато неодобрение за външния си тип, вредим на двама души – на себе си и на недоволния, който неправилно подхожда към проблемите си.
Когато мъжете ни не са удовлетворени от външния ни тип. „ Всяко семейство е нещастно по своему “ и аз не бих могла да изброя всички обстановки, на които съм била очевидец или които са ми разказали. Единственото, което мога да споделя от персоналните си и професионални наблюдения (и което от време на време просто желая да татуирам в съзнанието на някои жени) е, че в случай че един мъж не е удовлетворен от външния ни тип в този миг, то той в никакъв случай няма да е същински удовлетворен и любящ. Телата са си наши, а не на сътрудниците ни.Не ми се желае това да бъде възприемано като манифест на дамите, които не се грижат за външния си тип. Защото това е безусловно противоположно на моите разбирания. Иска ми се просто да помислим до каква степен имаме право да дефинираме по какъв начин наподобяват другите и дали да позволяваме те да ни дефинират.
Може да се приказва още доста. Могат да се преглеждат съответни обстановки. Много проблеми могат да бъдат решени. Темата за бодишейминга няма да спре да ме вълнува, до момента в който съществува. С наслаждение бих коментирала всичко, което желаете да кажете и бих помогнала с каквото мога като уелнес инструктор!
Надя Светославова
Надя е извървяла целия спорен път към постигането на мечтаната фигура. Това я въодушевява да стартира процедура на уелнес инструктор и да оказва помощ на други хора с проблеми в областта на здравословния метод на живот. Методът й на работа не е обвързван просто с изчисление на калории, а с определяне на самостоятелните потребности на всеки и взаимно построяваме на персонален път към по-добър живот. Разполага с богат боеприпас техники за справяне със напрежението и мотивиращи техники, приспособява хранителни и спортни режими към съответните потребности на всеки. Работи самостоятелно и с групи. Можете да следите публикациите й в нейния профил в Linkedin или да се свържете непосредствено с нея на имейл .
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ