Живот с Мадона, разказът на едно момче
Този текст е написан особено за Момичетата от града от нашия другар – киноманът и пътешественикът Здравко Григоров.
Заедно сме към този момент 30 години или през целия ми умишлен живот. От момента, в който влязох в книжарницата на кооперативния пазар в „ Люлин ” и си купих „ Като дева ” – онази плоча с грозната обложка , която неизвестно по какъв начин някой беше селектирал да краси единствения албум на Мадона, публикуван от „ Балкантон ”. А плочата си я купих единствено поради фотографията, тъй като в действителност у дома нямаше грамофон.
После бяха ежедневните разходки до площад „ Славейков ” и ровенето из стотиците списания на една от сергиите, с цел да си диря плакати и странички с Мадона . Безкрайните отрязъци се складираха в едни папки, някои се купуваха по два пъти, с цел да украсят дневника на кралицата, а за всеки случай да ги има и в класьорите. Всичко това струваше едни пари, които идваха от пропуснатите уроци по математика. Двойката се претърпява, само че моментът, в който виждаш автентичен брой на „ Bravo ” с афиш на Мадона, само че не си го купуваш, тъй като в този ден нямаш урок по математика, затова нямаш пари, не може да се преживее.
Друг наложителен признак бяха касетките от „ Унисон ” със фотоси и текстове на всички песни . Помня разочарованието от „ Bedtime Stories ” – с елементарна обложка, която даже не беше същата като истинската. Не знам за какво бяха решили да издадат албума с визия от плаката на „ В легло с Мадона ”.
„ Заклетите почитатели постоянно имат шанс... ”
Филма го гледах два пъти поредно в киното на „ Позитано ” 20. И си бях самичък в салона. Между двете прожекции попитах касиерката дали може да ми даде плаката, който беше залепен на витрината. Разбрахме се да мина на идващия ден и постерът скоро висеше на стената у дома. И до ден сегашен един пълен топ „ скъпи ” плакати са забити зад дрешника. Сред тях е един „ мегаоригинален ” от ЦУМ с кадър от „ Vogue ”, който струваше 70 лв.. Седмици наред ходех да си го виждам и да проследявам дали някой не го е купил, до момента в който аз настойчиво спестявах.
В неделя ходех до битака, тъй като оттова си купувах видеокасети с филмите на Мадона . Първо нямахме видео, но аз си ги купувах, тъй като знаех, че все в миналото нашите ще купят след непрестанното мрънкане, че „ към този момент всички имат, единствено ние не ”. И скъпото устройство се появи, а по-късно безкрайното гледане на „ Кое е това момиче? ” (дублиран на немски с втори дублаж на български от един мъжки глас) и „ Тяхната лична лига ” – двата обичани кино лентата по това време. После от обичания „ Унисон ” се доставих и с концертни видеокасети, като „ Blond Ambition Tour ” се пускаше наложително на всяка квартална тийн колекция, а когато се събирахме без наставнически контрол, си пускахме „ Girlie Show ”.
С Мадона е обвързвано и първото ми излизане в чужбина , което се случи много късно. През 2006 година една дребна компания се отправихме към Хановер, с цел да забележим иконата онлайн и нейния „ Confessions Tour ”. И защото билетите бяха скъпи, просто си купихме някакви, които се оказаха много надалеч и много настрана. Не знам от кое място открих храброст да се изправя против един нацупен германец и да му заявя, че ходя на терена, макар че мястото ми не е там. След дълъг спор и диалог с шефа на защитата въпреки всичко ме пуснаха долу – „ върлите почитатели постоянно имат шанс ”. Добре, че стана по този начин, тъй като другояче нямаше по какъв начин да си донеса в София един от златните балони, които полетяха в края на шоуто. А неописуемото неспокойствие, което изпитах по време на този концерт, се повтаря всякога, когато я видя онлайн.
Едно такова... радваш се, плаче ти се, задушаваш се, хем е покрай теб, хем имаш подобен почит от нея, че предпочиташ да не ти е толкоз земна.
Мадона е част и от първото събитие, което с Ангел организирахме под шапката на „ Позор ” – Madonna Night в Дом на киното във връзка албума й „ Hard Candy ”. Каква по-голяма наслада от това да събереш на едно място почитателите, да гледате клипове на огромен екран и да си говорите цяла вечер за това какъв брой е велика тази жена и да схванеш какъв брой животи е трансформирала?
А скоро след вечерта пристигна и моментът, в който и Ангел видя иконата онлайн. Преживя много тежко осемте часа очакване под жаркото слънце на Ница, с цел да сме по-близо до сцената. А година по-късно „ Sticky and Sweet Tour ” мина и през София и тогава към този момент бяхме на една ръка разстояние от Нея. Още като оповестиха датата, се стартира с пропагандата, че „ няма по какъв начин да не отидете на концерта ”. И в един миг се оказа, че
Заедно сме към този момент 30 години или през целия ми умишлен живот. От момента, в който влязох в книжарницата на кооперативния пазар в „ Люлин ” и си купих „ Като дева ” – онази плоча с грозната обложка , която неизвестно по какъв начин някой беше селектирал да краси единствения албум на Мадона, публикуван от „ Балкантон ”. А плочата си я купих единствено поради фотографията, тъй като в действителност у дома нямаше грамофон.
После бяха ежедневните разходки до площад „ Славейков ” и ровенето из стотиците списания на една от сергиите, с цел да си диря плакати и странички с Мадона . Безкрайните отрязъци се складираха в едни папки, някои се купуваха по два пъти, с цел да украсят дневника на кралицата, а за всеки случай да ги има и в класьорите. Всичко това струваше едни пари, които идваха от пропуснатите уроци по математика. Двойката се претърпява, само че моментът, в който виждаш автентичен брой на „ Bravo ” с афиш на Мадона, само че не си го купуваш, тъй като в този ден нямаш урок по математика, затова нямаш пари, не може да се преживее.
Друг наложителен признак бяха касетките от „ Унисон ” със фотоси и текстове на всички песни . Помня разочарованието от „ Bedtime Stories ” – с елементарна обложка, която даже не беше същата като истинската. Не знам за какво бяха решили да издадат албума с визия от плаката на „ В легло с Мадона ”.
„ Заклетите почитатели постоянно имат шанс... ”
Филма го гледах два пъти поредно в киното на „ Позитано ” 20. И си бях самичък в салона. Между двете прожекции попитах касиерката дали може да ми даде плаката, който беше залепен на витрината. Разбрахме се да мина на идващия ден и постерът скоро висеше на стената у дома. И до ден сегашен един пълен топ „ скъпи ” плакати са забити зад дрешника. Сред тях е един „ мегаоригинален ” от ЦУМ с кадър от „ Vogue ”, който струваше 70 лв.. Седмици наред ходех да си го виждам и да проследявам дали някой не го е купил, до момента в който аз настойчиво спестявах.
В неделя ходех до битака, тъй като оттова си купувах видеокасети с филмите на Мадона . Първо нямахме видео, но аз си ги купувах, тъй като знаех, че все в миналото нашите ще купят след непрестанното мрънкане, че „ към този момент всички имат, единствено ние не ”. И скъпото устройство се появи, а по-късно безкрайното гледане на „ Кое е това момиче? ” (дублиран на немски с втори дублаж на български от един мъжки глас) и „ Тяхната лична лига ” – двата обичани кино лентата по това време. После от обичания „ Унисон ” се доставих и с концертни видеокасети, като „ Blond Ambition Tour ” се пускаше наложително на всяка квартална тийн колекция, а когато се събирахме без наставнически контрол, си пускахме „ Girlie Show ”.
С Мадона е обвързвано и първото ми излизане в чужбина , което се случи много късно. През 2006 година една дребна компания се отправихме към Хановер, с цел да забележим иконата онлайн и нейния „ Confessions Tour ”. И защото билетите бяха скъпи, просто си купихме някакви, които се оказаха много надалеч и много настрана. Не знам от кое място открих храброст да се изправя против един нацупен германец и да му заявя, че ходя на терена, макар че мястото ми не е там. След дълъг спор и диалог с шефа на защитата въпреки всичко ме пуснаха долу – „ върлите почитатели постоянно имат шанс ”. Добре, че стана по този начин, тъй като другояче нямаше по какъв начин да си донеса в София един от златните балони, които полетяха в края на шоуто. А неописуемото неспокойствие, което изпитах по време на този концерт, се повтаря всякога, когато я видя онлайн.
Едно такова... радваш се, плаче ти се, задушаваш се, хем е покрай теб, хем имаш подобен почит от нея, че предпочиташ да не ти е толкоз земна.
Мадона е част и от първото събитие, което с Ангел организирахме под шапката на „ Позор ” – Madonna Night в Дом на киното във връзка албума й „ Hard Candy ”. Каква по-голяма наслада от това да събереш на едно място почитателите, да гледате клипове на огромен екран и да си говорите цяла вечер за това какъв брой е велика тази жена и да схванеш какъв брой животи е трансформирала?
А скоро след вечерта пристигна и моментът, в който и Ангел видя иконата онлайн. Преживя много тежко осемте часа очакване под жаркото слънце на Ница, с цел да сме по-близо до сцената. А година по-късно „ Sticky and Sweet Tour ” мина и през София и тогава към този момент бяхме на една ръка разстояние от Нея. Още като оповестиха датата, се стартира с пропагандата, че „ няма по какъв начин да не отидете на концерта ”. И в един миг се оказа, че
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ