Лъжите няма да скрият истината
Този текст бе умислен преди две години, само че ми се коства, че в този момент е точното време да бъде написан. Та, преди две години чух госпожа Келбечева по една телевизия да приказва по какъв начин би трябвало да бъде съхранена паметта за 45 години закононарушения при социализма. Но белким паметта на Келбечева съхранява единствено тези 45 години? Много тъпо за осакатената й памет. Всъщност такава нискочела памет имат и Антон Тодоров, Христо Христов, който пък е захласнат от Държавна сигурност, и някои други сходни паметливи. Защо в този момент е точното време за този текст? Защото наближават две значими годишнини. 75 години от 9 септември 1944 година и 75 години от края на Втората международна война. Очаквам в този момент да стартират едни козни, едни фалшификации, едни изопачавания!
Битката за историята и историческата памет е борба за сегашното и за бъдещето. Или както споделя Оруел: " Който владее предишното, владее и бъдещето. Който владее сегашното, владее предишното. " Хората без памет се управляват и манипулират доста по-лесно. Само този, който има памет и цени своята история, историческото и културното си завещание, има бъдеще. Паметта за Аспарух, Крум, Симеон, Паисий, възрожденците, героите от Априлското въстание и Съединението, от Балканските войни. Паметта за Левски, Ботев, Вазов, Гео Милев, Вапцаров, Йосиф Хербст, Димчо Дебелянов, Теодор Траянов, Яворов и доста други е помогнала на българския народ да оцелее, да премине през горнилото на бедите.
Паметта не е единствено да се огледаш в огледалото на предишното си, само че и
метод да си представиш бъдещето
Историята би трябвало да се почита, да се учи, а не да се осъжда, пренаписва, изопачава, фалшифицира. Може ли да има осакатена памет и да има осмисляне на историята? Как ще вървим напред с бели полета. Историята на една страна има своите мрачни и светли страници и те би трябвало да бъдат изучавани, а не фалшифицирани и обругавани. Историята не е нито единствено розова, нито единствено кървава. Паметта е и мост сред предишното, сегашното и бъдещето, тя свързва поколенията, предава им опита си. Паметта е изискване за история, за национална еднаквост. Не може да се прави асортимент на обстоятелства и събития и да се подреждат те по този начин, както се харесва някому или му е належащо, с цел да получи облаги и самопризнание.
Днес някои желаят да няма историческа памет. Особено глобалистите, неолибералите, родоотстъпниците. Преди години имаше война против кирилицата, с цел да бъде сменена с латиница. Години наред се води подмолна и очевидна битка против източното православие. Кланетата в Батак пък били мит! А какъв брой пъти се пробваха да трансформират името на катедралната черква " Св. Александър Невски "? В последните 30 години се води война против всичко, което е било по времето на социализма. За страдание, се фалшифицират и пренаписват и събитията преди 9 септември 1944 година За каква историческа памет приказваме, когато в България се оправдава фашизмът? Отменени бяха присъдите на Народния съд. Няма страна в Европа, където присъдите да са анулирани. И не е правилно, че единствено в България има наказани на гибел и в първите дни е имало разпра.
Така е било във всяка европейска страна
В историческия труд на Тони Джуд " История на Европа след 1945 година " се дават данни за наказаните в другите европейски страни. Не можем тук да споменем всички страни, само че най-малко няколко можем. Осъдените за фашистка активност в Италия са 50 000, в Белгия са издадени 2940 смъртни присъди, във Франция близо 10 000 души са убити в хода на извънсъдебното правораздаване. В други документи са дадени данни какъв брой са подведени под правосъдна отговорност. Във Франция са 90 000 души, в Белгия - 53 000, в Чехословакия - 38 000, в Унгария - 26 000. Има данни за всички европейски страни. Та, да напомним за манипулаторите. В България Народният съд е подвел под отговорност 11 000 души. На гибел са наказани 2618, а са изпълнени 1046 присъди. На пожизнен затвор са наказани 1226 души.
А каква е картината до 9 септември 1944 година? Убитите в интервала 1923-1925 година са 30 000. В интервала 1941-1944 година са убити 9150 партизани и са раздадени 62,870 милиона лв. награди за главите им. Изгорените къщи на участници в Съпротивата са 2139. В пандизите са хвърлени 9000 души, през концлагерите са минали 31 250 души, а 15 000 са интернирани. А какъв брой са били в лагера в Ловеч след Девети? До 1962 година там са въдворени 1235 души, от които огромна част са престъпни нарушители. В Белене общо са били 11 520 души и също една част са престъпно проявени. Трябва ли да помним едните и другите? Трябва ли да помним атентата от април 1925 година? Трябва ли да помним " белите " нощи на 1925 година? А жестокото ликвидиране на Стамболийски, на безследно изчезналите Гео Милев, Йосиф Хербст и хиляди други? Да, би трябвало да помним убитите и от двете страни. Но не би трябвало да увековечаваме с монументи убийци като генералите Кочо Стоянов, Трифон Трифонов, поручик Ал. Стоянов, подп. Константин Йорданов, килъра на децата от Ястребино. Защо се прекланяме пред прононсирани фашисти като Петър Габровски, Васил Митаков, Христо Луков, Константин Лукаш, Иван Вълков, Иван Русев?
В България се върви към замяна на историческата памет в образованието, в науката, в музейното дело, литературата. Само ще загатна книгата на Алек Попов " Сестри Палавееви ", която е подигравка с паметта на починалите за обществена правдивост и срещу фашизма. А те " умираха за един нов свят ", ярък и обективен. Да кажем на днешните фалшификатори и антикомунисти, че партизаните ни са част от интернационалната антифашистка коалиция. Именно съпротивителното придвижване у нас 1941-1944 година и присъединяване в последната фаза на Втората международна война избавят България на Парижката мирна конференция да бъде орязана до Пловдив, както са желали страни победителки като Англия. Няма да се спирам на фалшификациите за спасяването на българските евреи. Само ще припомня за изявлението на цар Борис III, че " спекулативният дух на евреите от епохи прави пакости на човечеството. Тоя дух всъде е създавал ненавист измежду хората, безбожничество, морално разлагане и родоизмяна измежду народите. " Да не приказваме за признатите профашистки закони, всички подписани от царя. Ясно е, че през днешния ден властта целеустремено тласка страната ни към възкресяването и
оправдаването на фашизма
Управляващата партия ГЕРБ насърчава тази низост. Но да изтъквам думите на американския президент Рузвелт от юни 1943 година: " Тези, които през днешния ден ръководят България, не ще я ръководят, когато войната свърши... само че ще бъдат съдени като престъпни нарушители. "
Фалшифицирането, пренаписването, манипулирането е обвързвано и със строителството на социализма. През тези 45 години всичко е било неприятно, тъмно, незаконно. Така ли? Нима може да се отрекат достиженията в промишлеността, селското стопанство, където бяхме на едно от първите места в Европа, в образованието, културата, спорта? Кога ще ги реализираме тези върхове? Грешки, неправди, политически репресии е имало. Но белким всичко би трябвало да се отхвърли? Пренаписването на историята би трябвало да има граници. Всичко, което сме претърпели през годините, е наше, нашата история. Когато го обругаваме, ние обругаваме България.
С няколко фрази ще засегна тематиката за 75-годишнината от края на Втората международна война, тъй като в идващите месеци ще се написа доста за тази най-кървава и разрушителна война в човешката история. В Западна Европа и Съединени американски щати от дълго време върви подготовката за тази годишнина. Подготвят се филми, книги, ордени и медали, които да отразят тяхното виждане за войната. В Съединени американски щати към този момент издадоха възпоменателен орден без знамето на Съюз на съветските социалистически републики - все едно, че той не е взел участие във войната. В немски вестник се появи публикация, в която се потвърждава, че борбата при Прохоровка е извоювана от немците и би трябвало да се отстрани паметникът, отдаден на тази най-голяма танкова борба. Пита се, откакто са я спечелили, за какво не са стигнали до Москва, а отстъпиха и Берлин? Числата приказват най-добре. На Източния фронт жертвите са най-вече. Там умират 8 668 400 руски и 5 076 700 немски воини. При десанта в Нормандия войските на съдружниците наброяват 156 115 души, а немците са 50 350. Загиналите в тези боеве от съдружниците са 4414, от немците - към 9000. Всеки самичък може да съди къде се е решил изходът на войната. Загубилите постоянно се стремят в записките си да завоюват, само че обстоятелствата са неопровержими.
" Смятам, че всички тези опити за преразглеждане на историята са детски, всички те са наказани на неуспех ", споделя британски историк. Великото и нетленното остава в човешката памет. Никоя издънка няма да е същински млада и жива, в случай че не потегля от мощни и остарели корени. Истината постоянно излиза, без значение дали е затрупана с купища неистини.
Битката за историята и историческата памет е борба за сегашното и за бъдещето. Или както споделя Оруел: " Който владее предишното, владее и бъдещето. Който владее сегашното, владее предишното. " Хората без памет се управляват и манипулират доста по-лесно. Само този, който има памет и цени своята история, историческото и културното си завещание, има бъдеще. Паметта за Аспарух, Крум, Симеон, Паисий, възрожденците, героите от Априлското въстание и Съединението, от Балканските войни. Паметта за Левски, Ботев, Вазов, Гео Милев, Вапцаров, Йосиф Хербст, Димчо Дебелянов, Теодор Траянов, Яворов и доста други е помогнала на българския народ да оцелее, да премине през горнилото на бедите.
Паметта не е единствено да се огледаш в огледалото на предишното си, само че и
метод да си представиш бъдещето
Историята би трябвало да се почита, да се учи, а не да се осъжда, пренаписва, изопачава, фалшифицира. Може ли да има осакатена памет и да има осмисляне на историята? Как ще вървим напред с бели полета. Историята на една страна има своите мрачни и светли страници и те би трябвало да бъдат изучавани, а не фалшифицирани и обругавани. Историята не е нито единствено розова, нито единствено кървава. Паметта е и мост сред предишното, сегашното и бъдещето, тя свързва поколенията, предава им опита си. Паметта е изискване за история, за национална еднаквост. Не може да се прави асортимент на обстоятелства и събития и да се подреждат те по този начин, както се харесва някому или му е належащо, с цел да получи облаги и самопризнание.
Днес някои желаят да няма историческа памет. Особено глобалистите, неолибералите, родоотстъпниците. Преди години имаше война против кирилицата, с цел да бъде сменена с латиница. Години наред се води подмолна и очевидна битка против източното православие. Кланетата в Батак пък били мит! А какъв брой пъти се пробваха да трансформират името на катедралната черква " Св. Александър Невски "? В последните 30 години се води война против всичко, което е било по времето на социализма. За страдание, се фалшифицират и пренаписват и събитията преди 9 септември 1944 година За каква историческа памет приказваме, когато в България се оправдава фашизмът? Отменени бяха присъдите на Народния съд. Няма страна в Европа, където присъдите да са анулирани. И не е правилно, че единствено в България има наказани на гибел и в първите дни е имало разпра.
Така е било във всяка европейска страна
В историческия труд на Тони Джуд " История на Европа след 1945 година " се дават данни за наказаните в другите европейски страни. Не можем тук да споменем всички страни, само че най-малко няколко можем. Осъдените за фашистка активност в Италия са 50 000, в Белгия са издадени 2940 смъртни присъди, във Франция близо 10 000 души са убити в хода на извънсъдебното правораздаване. В други документи са дадени данни какъв брой са подведени под правосъдна отговорност. Във Франция са 90 000 души, в Белгия - 53 000, в Чехословакия - 38 000, в Унгария - 26 000. Има данни за всички европейски страни. Та, да напомним за манипулаторите. В България Народният съд е подвел под отговорност 11 000 души. На гибел са наказани 2618, а са изпълнени 1046 присъди. На пожизнен затвор са наказани 1226 души.
А каква е картината до 9 септември 1944 година? Убитите в интервала 1923-1925 година са 30 000. В интервала 1941-1944 година са убити 9150 партизани и са раздадени 62,870 милиона лв. награди за главите им. Изгорените къщи на участници в Съпротивата са 2139. В пандизите са хвърлени 9000 души, през концлагерите са минали 31 250 души, а 15 000 са интернирани. А какъв брой са били в лагера в Ловеч след Девети? До 1962 година там са въдворени 1235 души, от които огромна част са престъпни нарушители. В Белене общо са били 11 520 души и също една част са престъпно проявени. Трябва ли да помним едните и другите? Трябва ли да помним атентата от април 1925 година? Трябва ли да помним " белите " нощи на 1925 година? А жестокото ликвидиране на Стамболийски, на безследно изчезналите Гео Милев, Йосиф Хербст и хиляди други? Да, би трябвало да помним убитите и от двете страни. Но не би трябвало да увековечаваме с монументи убийци като генералите Кочо Стоянов, Трифон Трифонов, поручик Ал. Стоянов, подп. Константин Йорданов, килъра на децата от Ястребино. Защо се прекланяме пред прононсирани фашисти като Петър Габровски, Васил Митаков, Христо Луков, Константин Лукаш, Иван Вълков, Иван Русев?
В България се върви към замяна на историческата памет в образованието, в науката, в музейното дело, литературата. Само ще загатна книгата на Алек Попов " Сестри Палавееви ", която е подигравка с паметта на починалите за обществена правдивост и срещу фашизма. А те " умираха за един нов свят ", ярък и обективен. Да кажем на днешните фалшификатори и антикомунисти, че партизаните ни са част от интернационалната антифашистка коалиция. Именно съпротивителното придвижване у нас 1941-1944 година и присъединяване в последната фаза на Втората международна война избавят България на Парижката мирна конференция да бъде орязана до Пловдив, както са желали страни победителки като Англия. Няма да се спирам на фалшификациите за спасяването на българските евреи. Само ще припомня за изявлението на цар Борис III, че " спекулативният дух на евреите от епохи прави пакости на човечеството. Тоя дух всъде е създавал ненавист измежду хората, безбожничество, морално разлагане и родоизмяна измежду народите. " Да не приказваме за признатите профашистки закони, всички подписани от царя. Ясно е, че през днешния ден властта целеустремено тласка страната ни към възкресяването и
оправдаването на фашизма
Управляващата партия ГЕРБ насърчава тази низост. Но да изтъквам думите на американския президент Рузвелт от юни 1943 година: " Тези, които през днешния ден ръководят България, не ще я ръководят, когато войната свърши... само че ще бъдат съдени като престъпни нарушители. "
Фалшифицирането, пренаписването, манипулирането е обвързвано и със строителството на социализма. През тези 45 години всичко е било неприятно, тъмно, незаконно. Така ли? Нима може да се отрекат достиженията в промишлеността, селското стопанство, където бяхме на едно от първите места в Европа, в образованието, културата, спорта? Кога ще ги реализираме тези върхове? Грешки, неправди, политически репресии е имало. Но белким всичко би трябвало да се отхвърли? Пренаписването на историята би трябвало да има граници. Всичко, което сме претърпели през годините, е наше, нашата история. Когато го обругаваме, ние обругаваме България.
С няколко фрази ще засегна тематиката за 75-годишнината от края на Втората международна война, тъй като в идващите месеци ще се написа доста за тази най-кървава и разрушителна война в човешката история. В Западна Европа и Съединени американски щати от дълго време върви подготовката за тази годишнина. Подготвят се филми, книги, ордени и медали, които да отразят тяхното виждане за войната. В Съединени американски щати към този момент издадоха възпоменателен орден без знамето на Съюз на съветските социалистически републики - все едно, че той не е взел участие във войната. В немски вестник се появи публикация, в която се потвърждава, че борбата при Прохоровка е извоювана от немците и би трябвало да се отстрани паметникът, отдаден на тази най-голяма танкова борба. Пита се, откакто са я спечелили, за какво не са стигнали до Москва, а отстъпиха и Берлин? Числата приказват най-добре. На Източния фронт жертвите са най-вече. Там умират 8 668 400 руски и 5 076 700 немски воини. При десанта в Нормандия войските на съдружниците наброяват 156 115 души, а немците са 50 350. Загиналите в тези боеве от съдружниците са 4414, от немците - към 9000. Всеки самичък може да съди къде се е решил изходът на войната. Загубилите постоянно се стремят в записките си да завоюват, само че обстоятелствата са неопровержими.
" Смятам, че всички тези опити за преразглеждане на историята са детски, всички те са наказани на неуспех ", споделя британски историк. Великото и нетленното остава в човешката памет. Никоя издънка няма да е същински млада и жива, в случай че не потегля от мощни и остарели корени. Истината постоянно излиза, без значение дали е затрупана с купища неистини.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ