И 257 723 496... копчета
Този текст бе оповестен в " Сега " преди 7 години. Посветен е на 70-годишнината от края на Втората международна война. Публикуваме го заради удивителната му новост...
Двусмисленото, изпълнено с неприязън и остроти отбелязване на седемдесетгодишнината от успеха над нацизма прави съвременника разтревожен. Мислех, че всичко завърши с напрежението към двете дати, само че възприятието, че Денят на обединена Европа този път раздели Европа, не се разнася. Странни претенденти се подредиха към масата да се сборят за парче от войната, като че ли се борят за парче от баница. Тази война бе кошмарна, бездънна покруса за човечеството, само че от нея в това човечество въпреки всичко остана мъдрост и вътрешна хубост, останаха уроци, които някой желае да изтрие от твърдия диск на историята.
Тук, в залива на Марсашлок, преди четвърт век на борда на руския круизер " Максим Горки "
Михаил Горбачов и Джордж Буш анулират резултатите от Втората международна война -
зачертават сферите на въздействие от Ялта. Това също е един завършек на войната, него до момента не се е намерил кой да го оспорва. Остават подозренията, че просто картата е преначертана, и тези подозрения също не се разнасят с времето. Но дружно с това уроците на тази война се потъпкват, без да се държи сметка, че с това ограбваме своите деца, поколенията, които ще вършат нашите неточности и ще би трябвало да се оправят с тях. Крием от тях мъдростта и поуките на онази война, истината, че Злото може да се пречупи единствено с напъните на всички, въпреки и разнообразни, въпреки и разграничени по дух и сърце.
Тази мъдрост не се крие и премълчава от през днешния ден. Години след войната руският топмаршал Жуков си разрешава по неволя изявление. Очевидно е направено в стеснен кръг, тъй като в наши дни е намерено в отчет на шефа на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Семичастни до Никита Хрушчов. " Приказва се, че съдружниците в никакъв случай не са ни помагали. Но американците ни пращаха толкоз материали, без които... не можехме да продължим войната... Нямахме взривни субстанции, барут. Нямахме с какво да пълним патроните. А какъв брой стомана получихме от тях, белким можехме да уредим производството на танкове без американската стомана? А през днешния ден всичко се показва по този начин, като че ли всичко сме си имали в обилие. "
Маршалът повече загатва, в сравнение с разкрива. Но той свидетелства, че в истината за войната има една друга, неспоменавана страна. Но в действителност това може би е най-светлата, най-красивата й страна. От позиция на днешния свят това е скъпоценна, тествана поука. Известно е, че Червената войска влиза в боевете зле въоръжена, с изострен дефицит на съвременни бойни средства. Голяма част от съществуващите танкове и самолети са унищожени в първите месеци на войната. В същото време има големи човешки запаси, внушителни запаси. На тази войска й би трябвало мощна, работеща стопанска система, която да й обезпечи равностойно състояние на бойното поле. И колкото и да е необичайно, макар фрапантните разлики сред политическите възгледи, а и сред ползите им в тази война, това схващане е общо за страните от антихитлеристката коалиция. Така се ражда формулата за ленд-лиза, която на практика им обезпечава успеха в тази най-голяма война на ХХ век.
Обстоятелно и по американски практично е обяснението, което президентът Рузвелт дава на американците за тази невероятна конвенция. " Представете си - споделя той, - че къщата на съседа ми гори, а аз имам в двора си култивиран маркуч... Мога ли да му река: " Съседе, този маркуч коства 15 $, заплати ми ги и го вземи да си свършиш работата. " Какво ще печеля аз от това? За тези 15 $ може да изгори и моята къща? Просто като угаси пожара, съседът ще ми върне маркуча. "
Американците са уверени. За цялата война доставки от тях получават Англия, Франция, Съюз на съветските социалистически републики, Китай, Австралия, Белгия, Холандия, Нова Зеландия. Няколко десетки страни. А на Съветския съюз помощ с изключение на Съединени американски щати оказват Англия и Канада. Войната му с Германия стартира на 22 юни 1941 година, а още през юли в Архангелск и Мурманск се разтоварват британски танкове и самолети. Тежки изтребители " Хърикейн " и танкове " Матилда " и " Валънтайн " потеглят към фронта.
Американските изтребители идват по въздуха от Аляска, през Чукотка, Якутия и Урал. Пилотират ги опитни съветски водачи. Бомбардировачите идват главно през Иран - по море и след това по въздуха. 22 хиляди бойни машини въоръжават руските въздушни полкове, които пречупват грозната мощност на " Луфтвафе ". Английски изтребители " Спитфайър " и " Хърикейн ", американски " Еъркобра ", " Китихоук " и " Томахоук ", междинни бомбардировачи " Бостън " и Б-25, голямо количество транспортни самолети. Еъркобрата става марка на прославените въздушни победи. Най-известните руски асове (Покришкин, Речкалов, Гуляев, Глинка и др.) водят война на този изтребител.
В една петъчна колонка е невероятно даже единствено
да се подредят цифрите на цялата военна " номенклатура ",
която идва в съветските пристанища и в пристанищата на Иран и Близкия изток. По ленд-лиза Съюз на съветските социалистически републики получава над 420 хиляди камиона. " Шърман ", " Студебейкър ", " Форд ", " Додж ", " Остин " извървяват пътя до Берлин. Към тях се прибавят 51 хиляди джипа. Общо 13 500 танка доставят съдружниците и те стягат бронирата мощност в танковите сражения от Москва до Курск и Берлин. Близо 2000 локомотива и 11 хиляди железопътни вагони обезпечават денонощната трансмисия на военната машина от тила към фронта. Издаденият след войната указател на бойните и транспортни кораби, предоставени на руските Военноморски сили, надвишава четиристотин страници!
Малка изненада е за средноинформирания четец фактът, че на Червената войска са предоставени 130 хиляди единици автоматизирано оръжие. Цели полкове при сталинградската интервенция са били въоръжени с американски " Томпсън " - фотосите от това време не са показвани точно заради това. Не е допустимо да се наблюдава количеството на модерното съоръжение за военната индустрия, електроцентралите и петролните рафинерии, цели фабрики и жизненоважни за защитата браншове. По-понятно и налично е да прибавим тези " детайлности " от военното време, които свидетелстват за цялостната прехрана на армията, а и на страната - с цел да може тя да се бори и да побеждава. Несметни количества памук, кожа, одеала, вълнени платове, над петнайсет милиона чифта ботуши, даже копчета - 257 723 496 броя! Войникът би трябвало да умира и да побеждава закопчан, опрятен...
А историци през днешния ден пресмятат, че питателните доставки през това време биха стигнали за изхранването на армията в продължение на пет години и биха останали и за цивилното население.
Върнах се към тематиката, тъй като видях по една телевизия хапливо да иронизират, че помощта е преброена до последното копче. Освен нормално заяждане, това е и едно почтено доказателство, че данните по тази конвенция са показани грижливо и тъкмо. Именно до последното копче. Има още разногласия и искания, само че те не могат да анулират безсънния труд, усилието, лишенията и океана от отмалялост, които мирното население на тези страни е положило в нозете на успеха.
Това е една от истините за онази война,
която седемдесет години се оспорва, парцелира и искрено изопачава. Една истина, от която научаваме, че народите може да ги свързва освен общият зложелател, само че и общото изпитание, общите жертви и премеждия. Единството може да съществува и да побеждава макар водораздела на идеологиите и на международното политическо задкулисие. Така е избавена Европа, по този начин е избавена планетата...
Всичките тези данни, които евентуално ще изненадат днешния четец, в наши дни могат да се намерят елементарно, да се сверят, да се потвърдят. Могат и да се опровергаят. Услужливо се притичват в мрежата, подреждат се, сами се съпоставят. В залива на Марсашлок, откъдето съдбоносният круизер " Максим Горки " е отплавал без диря, под равномерната врява на прословутия рибен пазар и измежду довяваните от ветреца ухания откъм паметната пристанищна механа " Карубия ", мрежата възвръща десетилетията услужливо, с необяснима, даже подозрителна подготвеност. Но паметта на човечеството не е в интернет. Тя е в съзнанието и в съвестта на поколенията, които от ден на ден ще се отдалечават от оня океан от кръв и пепелища. Те са прави, че желаят да го не помнят. Но колкото повече помнят, толкоз по-малка ще е заплахата да се озоват още веднъж в него...
Двусмисленото, изпълнено с неприязън и остроти отбелязване на седемдесетгодишнината от успеха над нацизма прави съвременника разтревожен. Мислех, че всичко завърши с напрежението към двете дати, само че възприятието, че Денят на обединена Европа този път раздели Европа, не се разнася. Странни претенденти се подредиха към масата да се сборят за парче от войната, като че ли се борят за парче от баница. Тази война бе кошмарна, бездънна покруса за човечеството, само че от нея в това човечество въпреки всичко остана мъдрост и вътрешна хубост, останаха уроци, които някой желае да изтрие от твърдия диск на историята.
Тук, в залива на Марсашлок, преди четвърт век на борда на руския круизер " Максим Горки "
Михаил Горбачов и Джордж Буш анулират резултатите от Втората международна война -
зачертават сферите на въздействие от Ялта. Това също е един завършек на войната, него до момента не се е намерил кой да го оспорва. Остават подозренията, че просто картата е преначертана, и тези подозрения също не се разнасят с времето. Но дружно с това уроците на тази война се потъпкват, без да се държи сметка, че с това ограбваме своите деца, поколенията, които ще вършат нашите неточности и ще би трябвало да се оправят с тях. Крием от тях мъдростта и поуките на онази война, истината, че Злото може да се пречупи единствено с напъните на всички, въпреки и разнообразни, въпреки и разграничени по дух и сърце.
Тази мъдрост не се крие и премълчава от през днешния ден. Години след войната руският топмаршал Жуков си разрешава по неволя изявление. Очевидно е направено в стеснен кръг, тъй като в наши дни е намерено в отчет на шефа на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Семичастни до Никита Хрушчов. " Приказва се, че съдружниците в никакъв случай не са ни помагали. Но американците ни пращаха толкоз материали, без които... не можехме да продължим войната... Нямахме взривни субстанции, барут. Нямахме с какво да пълним патроните. А какъв брой стомана получихме от тях, белким можехме да уредим производството на танкове без американската стомана? А през днешния ден всичко се показва по този начин, като че ли всичко сме си имали в обилие. "
Маршалът повече загатва, в сравнение с разкрива. Но той свидетелства, че в истината за войната има една друга, неспоменавана страна. Но в действителност това може би е най-светлата, най-красивата й страна. От позиция на днешния свят това е скъпоценна, тествана поука. Известно е, че Червената войска влиза в боевете зле въоръжена, с изострен дефицит на съвременни бойни средства. Голяма част от съществуващите танкове и самолети са унищожени в първите месеци на войната. В същото време има големи човешки запаси, внушителни запаси. На тази войска й би трябвало мощна, работеща стопанска система, която да й обезпечи равностойно състояние на бойното поле. И колкото и да е необичайно, макар фрапантните разлики сред политическите възгледи, а и сред ползите им в тази война, това схващане е общо за страните от антихитлеристката коалиция. Така се ражда формулата за ленд-лиза, която на практика им обезпечава успеха в тази най-голяма война на ХХ век.
Обстоятелно и по американски практично е обяснението, което президентът Рузвелт дава на американците за тази невероятна конвенция. " Представете си - споделя той, - че къщата на съседа ми гори, а аз имам в двора си култивиран маркуч... Мога ли да му река: " Съседе, този маркуч коства 15 $, заплати ми ги и го вземи да си свършиш работата. " Какво ще печеля аз от това? За тези 15 $ може да изгори и моята къща? Просто като угаси пожара, съседът ще ми върне маркуча. "
Американците са уверени. За цялата война доставки от тях получават Англия, Франция, Съюз на съветските социалистически републики, Китай, Австралия, Белгия, Холандия, Нова Зеландия. Няколко десетки страни. А на Съветския съюз помощ с изключение на Съединени американски щати оказват Англия и Канада. Войната му с Германия стартира на 22 юни 1941 година, а още през юли в Архангелск и Мурманск се разтоварват британски танкове и самолети. Тежки изтребители " Хърикейн " и танкове " Матилда " и " Валънтайн " потеглят към фронта.
Американските изтребители идват по въздуха от Аляска, през Чукотка, Якутия и Урал. Пилотират ги опитни съветски водачи. Бомбардировачите идват главно през Иран - по море и след това по въздуха. 22 хиляди бойни машини въоръжават руските въздушни полкове, които пречупват грозната мощност на " Луфтвафе ". Английски изтребители " Спитфайър " и " Хърикейн ", американски " Еъркобра ", " Китихоук " и " Томахоук ", междинни бомбардировачи " Бостън " и Б-25, голямо количество транспортни самолети. Еъркобрата става марка на прославените въздушни победи. Най-известните руски асове (Покришкин, Речкалов, Гуляев, Глинка и др.) водят война на този изтребител.
В една петъчна колонка е невероятно даже единствено
да се подредят цифрите на цялата военна " номенклатура ",
която идва в съветските пристанища и в пристанищата на Иран и Близкия изток. По ленд-лиза Съюз на съветските социалистически републики получава над 420 хиляди камиона. " Шърман ", " Студебейкър ", " Форд ", " Додж ", " Остин " извървяват пътя до Берлин. Към тях се прибавят 51 хиляди джипа. Общо 13 500 танка доставят съдружниците и те стягат бронирата мощност в танковите сражения от Москва до Курск и Берлин. Близо 2000 локомотива и 11 хиляди железопътни вагони обезпечават денонощната трансмисия на военната машина от тила към фронта. Издаденият след войната указател на бойните и транспортни кораби, предоставени на руските Военноморски сили, надвишава четиристотин страници!
Малка изненада е за средноинформирания четец фактът, че на Червената войска са предоставени 130 хиляди единици автоматизирано оръжие. Цели полкове при сталинградската интервенция са били въоръжени с американски " Томпсън " - фотосите от това време не са показвани точно заради това. Не е допустимо да се наблюдава количеството на модерното съоръжение за военната индустрия, електроцентралите и петролните рафинерии, цели фабрики и жизненоважни за защитата браншове. По-понятно и налично е да прибавим тези " детайлности " от военното време, които свидетелстват за цялостната прехрана на армията, а и на страната - с цел да може тя да се бори и да побеждава. Несметни количества памук, кожа, одеала, вълнени платове, над петнайсет милиона чифта ботуши, даже копчета - 257 723 496 броя! Войникът би трябвало да умира и да побеждава закопчан, опрятен...
А историци през днешния ден пресмятат, че питателните доставки през това време биха стигнали за изхранването на армията в продължение на пет години и биха останали и за цивилното население.
Върнах се към тематиката, тъй като видях по една телевизия хапливо да иронизират, че помощта е преброена до последното копче. Освен нормално заяждане, това е и едно почтено доказателство, че данните по тази конвенция са показани грижливо и тъкмо. Именно до последното копче. Има още разногласия и искания, само че те не могат да анулират безсънния труд, усилието, лишенията и океана от отмалялост, които мирното население на тези страни е положило в нозете на успеха.
Това е една от истините за онази война,
която седемдесет години се оспорва, парцелира и искрено изопачава. Една истина, от която научаваме, че народите може да ги свързва освен общият зложелател, само че и общото изпитание, общите жертви и премеждия. Единството може да съществува и да побеждава макар водораздела на идеологиите и на международното политическо задкулисие. Така е избавена Европа, по този начин е избавена планетата...
Всичките тези данни, които евентуално ще изненадат днешния четец, в наши дни могат да се намерят елементарно, да се сверят, да се потвърдят. Могат и да се опровергаят. Услужливо се притичват в мрежата, подреждат се, сами се съпоставят. В залива на Марсашлок, откъдето съдбоносният круизер " Максим Горки " е отплавал без диря, под равномерната врява на прословутия рибен пазар и измежду довяваните от ветреца ухания откъм паметната пристанищна механа " Карубия ", мрежата възвръща десетилетията услужливо, с необяснима, даже подозрителна подготвеност. Но паметта на човечеството не е в интернет. Тя е в съзнанието и в съвестта на поколенията, които от ден на ден ще се отдалечават от оня океан от кръв и пепелища. Те са прави, че желаят да го не помнят. Но колкото повече помнят, толкоз по-малка ще е заплахата да се озоват още веднъж в него...
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ