Този театър е произведение на съвременното изкуство. Това е огромна

„ Този спектакъл е произведение на актуалното изкуство. Това е голяма постройка, построена по всички правила на естетиката, с плосък покрив и възвишен портик, на който се извисява направени от алабастър – Аполон, изравен на един крайник в каляска, неподвижно ръководещ три коня и с скука гледащ към кремълската стена, която ревностно го отделя от античните съветски светини. “ – по този начин разказва постройката на московския оперен спектакъл, съветският стихотворец и публицист Михаил Лермонтов.

В съботната вечер на стратегия „ Христо Ботев “ (на 20 март от 20 часа) се отбелязва годишнината на Болшой спектакъл със знакови заглавия, някои от които показани за пръв път на неговата сцена.

Ще прозвучат фрагменти от „ Руслан и Людмила “ и „ Иван Сусанин “ от Глинка, „ Мазепа “ от Чайковски, необичаен запис на „ Скъперникът рицар “ от Рахманинов и „ Псковитянката “ от Римски-Корсаков.

Специален акцент в предаването са българските участия на влиятелната сцена, за които описваме с материали от Златния фонд на Националното радио и откъс от спектакъла „ Италианката в Алжир “ изигран в Москва при посещение на Софийската опера през 1981 година.

Болшой спектакъл, втората по величина оперна сцена в Европа е измежду знаците освен на Москва и Русия, само че и на международната просвета. Официалното разкриване на постройката, която ще приюти един от най-известните мостри на оперното и балетно изкуство се състои преди съвсем два века – на 18 януари 1825 година. Историята на самия спектакъл обаче стартира много по-рано.

За рожден ден на московския Болшой спектакъл се счита 28 март 1776. На тази дата княз Пьотр Урусов получава позволение от съветската императрица Екатерина II да сътвори първия частен балетен спектакъл в Русия. Сградата е издигната на десния бряг на река Неглинная и е открита на 30 декември 1780. Изходът извеждал към улица Петровка, по тази причина и театърът почнал да се назовава „ Петровски “.

Петровският спектакъл няколко пъти сменял собствеността си до есента на 1805, когато изгорен. Трупата почнала да изнася представления на разнообразни частни подиуми, само че година по-късно театърът получил статут на императорски и през 1808 артистите играят на сцената на новопостроената постройка на Арбатския площад. Но и това прелестно дървено здание има къс живот, изпепелено от пожар по време на Отечествената война от 1812. Строителството стартира още идната година. Официалното разкриване на новата постройка е на 18 януари 1825. След 30 години блестящ живот Болшой Петровски спектакъл споделя участта на своя предходник. Пожар, вилнял три дни през март 1853, изпепелява съвсем всичко.

Три години по-късно театърът отваря порти за тържествата по случай коронацията на император Александър II.

Реконструираната след пожара постройка на Болшой спектакъл е с четири метра по-висока. Колоните са непокътнати, само че фасадата е изменена. На мястото на алабастровата тройка коне на Аполон се появява отлят от бронз впряг от четири коня, който познаваме през днешния ден.

Специално внимание е обърнато на театралната зала, която побира към този момент 2 300 души.

Всеки подробност в нея работи за положителния тон и това е повода постоянно самата тя да е наричана голям музикален инструмент.

На 13 март 1917 Императорският Болшой спектакъл е разгласен за Държавен Болшой спектакъл. След революцията наред с културната стратегия, в театъра се организират и конгреси на руската власт.

На 22 октомври 1941 театърът е отчасти опустошен от бомба. Ремонтът стартира същата зима, макар военните условия, а през есента на 1943 Болшой спектакъл още веднъж отваря порти.

След разпадането на Съветския съюз липсва задоволително финансиране на институцията, което до води до проблеми със постройката. Толкова, че при започване на 2000 положението е толкоз неприятно, че съществува действителна заплаха историческия монумент да се изгуби изцяло. Последната огромна реституция и реорганизация на постройката продължава от 2005 до 2011 когато Болшой спектакъл още веднъж отвори порти.

Не са малко българските актьори жънали големи триумфи в Болшой спектакъл. Любомир Бодуров, Катя Попова, Благовеста Карнобатлова, Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Валери Попова, Борис Христов и доста, доста други!

С особена респект от публиката на Болшой се употребява Николай Гяуров.

В звуковия файл може да чуете малко изявление на оперния артист от 4 май 1983, в което той споделя за взаимен концерт с Мирела Френи на Московската сцена.

Софийската опера гостува 4 пъти в Болшой спектакъл.

Първото турне е през 1953 година, когато солистите изнасят концерт на 27 октомври.

През 1978 в границите на Дни на българската просвета в Съюз на съветските социалистически републики се играят оперите „ Аида “, „ Саламбо “ и „ Цар Калоян “. Сред солистите са Христина Ангелакова, Любомир Бодуров, Мария Венциславова, Иван Велчев, Мария Димчевска, Райна Кабаиванска, Павел Куршумов, Сабин Марков, Александрина Милчева, Рени Пенкова, Стоян Попов, Никола Смочевски, Димитър Станчев и диригентите Александър Владигеров, Константин Илиев, Иван Маринов и Асен Найденов.

В Златния фонд на радиото са непокътнати и частичка от спомените на Асен Найденов за първите му стъпки в Московския оперен спектакъл.

Третото посещение на Софийската опера в Болшой спектакъл е през 1981 година В програмата са оперите „ Италианката в Алжир “, „ Хан Аспарух “ и „ Хан Крум Ювигий “ и балетите „ Сюита в бяло “ и „ Федра “.

Последният гастрол на Софийската опера в Болшой спектакъл беше през 2018 година с Вагнеровата тетралогия „ Пръстенът на нибелунга “, „ Янините девет братя “ от Любомир Пипков и балетът „ Корсар “ от Адолф Адам.

Пред Светлана Димитрова, примата Габриела Георгиева показа мислите си след огромния триумф на трупата преди три години.