Завръщането и мечтаният Оскар за Леонардо ди Каприо
Този сезон на мода са мощните мъже, облечени в кожи, в неравна борба с естествените стихии и с безмилостните си врагове. След " Омразната осморка " на Тарантино, идва дълго чаканият (и дългосниманият) " The Revenant " / " Завръщането " с Леонардо ди Каприо и Том Харди надлежно в основна и поддържаща роля. Едва ли остана някой да не знае, че този филм се чака да донесе мечтания Оскар за Лео и мнозина негови почитататели от дълго време стискат палци за това, въпреки и без да са гледали кино лентата.
Абсурдното в тази ситуация е освен, че този огромен артист изпадна в една много нелепа и ненапълно даже комична обстановка поради по този начин дълго изчезналата премия, а и че, по всичко проличава, ще я получи за един филм, който напълно не е най-силният му откъм актьорска игра.
Да, " Завръщането " е сниман дълго, трудно и скъпо, посред гола зимна пустота и в гонене на естествена дневна светлина, съгласно замисъла на мексиканския режисьор Алехандро Гонзалес Инариту и в действителност е впечатляващ с епичния си сюжет и мрачна сценография. Филмът раздрусва с безмилостния си реализъм и липса на прошка в някои от най-суровите подиуми. Хубавото е, че за разлика от кино лентата на Тарантино обаче на фена му е разрешено да изпитва съчувствие - нещо, без което и най-добре сниманият филм не може. Лошото е, че от един миг нататък всички тези инциденти ти идват малко допълнително и почва да ти става все едно...Така или другояче, точно то смекчава бруталността на някои от сцените, които няма да изреждам, от една страна тъй като са към този момент предостатъчно известни, а от друга – тъй като по този начин акцентът пада върху тях, а не върху силата на човешката воля, което наподобява е смисълът на целия филм.
Актьорските осъществявания са в действителност доста положителни, само че никой и не би могъл да чака друго от Леонардо ди Каприо и все по-добрия в последно време Том Харди. Не са обаче гениални. Безспорно, Леонардо ди Каприо заслужава Оскар, само че в случай че го вземе в този момент, ще бъде малко като за изцяло творчество.
Абсурдното в тази ситуация е освен, че този огромен артист изпадна в една много нелепа и ненапълно даже комична обстановка поради по този начин дълго изчезналата премия, а и че, по всичко проличава, ще я получи за един филм, който напълно не е най-силният му откъм актьорска игра.
Да, " Завръщането " е сниман дълго, трудно и скъпо, посред гола зимна пустота и в гонене на естествена дневна светлина, съгласно замисъла на мексиканския режисьор Алехандро Гонзалес Инариту и в действителност е впечатляващ с епичния си сюжет и мрачна сценография. Филмът раздрусва с безмилостния си реализъм и липса на прошка в някои от най-суровите подиуми. Хубавото е, че за разлика от кино лентата на Тарантино обаче на фена му е разрешено да изпитва съчувствие - нещо, без което и най-добре сниманият филм не може. Лошото е, че от един миг нататък всички тези инциденти ти идват малко допълнително и почва да ти става все едно...Така или другояче, точно то смекчава бруталността на някои от сцените, които няма да изреждам, от една страна тъй като са към този момент предостатъчно известни, а от друга – тъй като по този начин акцентът пада върху тях, а не върху силата на човешката воля, което наподобява е смисълът на целия филм.
Актьорските осъществявания са в действителност доста положителни, само че никой и не би могъл да чака друго от Леонардо ди Каприо и все по-добрия в последно време Том Харди. Не са обаче гениални. Безспорно, Леонардо ди Каприо заслужава Оскар, само че в случай че го вземе в този момент, ще бъде малко като за изцяло творчество.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ