Слънчев джаз от украински деца под бомбите
Този Разпети петък няма да слушаме Ян Гарбaрек с “Parce Mihi Domine ”, нито Колтрейн с “A Love Supreme ”. Учудващо за мен, представителите на най-свободната музика, до момента нямат ослепителен музикален израз против зверствата. Но за сметка на това, децата в едно украинско семейство – Захара – излизат на международната сцена на 29 април с албума си “Inflatable Ram ”. Последният запис приключва късно вечерта на 23 февруари, малко преди началото на съветската експанзия.
стартира като дуо пиано-бас на летен джаз-лагер във Варна през 2015-а, проведен от Олексий Прошченков, техен учител в киевското музикално учебно заведение. (За него става дума и в края на изявлението по-долу: " да имаш подобен преподавател, който ти дава насоките в живота, е ужасно! " )
Басистът Артем тогава е на 9, пианистката Ана – на 7. Максим - 5-годишното им братче, не стои спокойно да ги слуша, а се причислява на ударните – към този момент две години учи музика и е време да покаже на какво е кадърен. Неотдавна триото им се явява на интернационален онлайн джаз-конкурс в категорията под 25-годишни и печели специфична премия.
В началото на тази седмица, сътрудника от показа три части на групата и описа за тях написаното от новозеландски член на журито на състезанието, където те стават лауреати. Откривам в мрежата техния издател във Франция, Патрисия Джонстън. В края на диалога ни тя е мощно разчувствана - " едно дете в заплаха, това е цялото човечество в заплаха ":
„ Срещата ни бе инцидентна. През 2019 година те се бяха осмелили да вземат участие в състезанието на виртуалния джаз-клуб. Не чаках това от деца на 9, 11 и съвсем 14 години. Чух няколко техни части, които ме развълнуваха мощно. Със своята съвестност те заслужаваха специфичната премия. Тя включваше и няколко часа за съвещания в света на музикалния бизнес, в това число отбрана на авторските права.
На 25 февруари бях в Сиатъл и като разбрах за войната се свързах с майка им Людмила. Тя ме помоли да спася албума им, който преди малко бяха записали. Говорих с двама немски сътрудници и взехме решение да издадем албума им. Обикновено не се занимавам с деца, те имат да изживеят детството си, само че на „ ШекБенд “, войната им изяде детството.
Говорих с тях и те ми споделиха, че желаят да покажат на света нещо положително, което извира в страната им. Че са европейци, споделят европейските полезности, самостоятелни са и желаят да покажат положителното. Когато ги слушаме, откриваме нещо детско, вълшебно, цялостно с вяра. Вече няколко години тези деца ми демонстрираха лидерските си качества. “
Именно с този въпрос – кой от тях е бендлидера, стартира на идващия ден диалога ми с децата от киевското трио. Отговорите им – идната седмица по същото време. Сега е Разпети Петък, започваме Слънчевия ни джаз+ с три техни части, а в деня на международната им премиера – още толкоз. Тогава ще сме си споделили Христос Воскресе, само че не са ли и те три дребни Спасителчета?
Нощта в действителност е млада!
стартира като дуо пиано-бас на летен джаз-лагер във Варна през 2015-а, проведен от Олексий Прошченков, техен учител в киевското музикално учебно заведение. (За него става дума и в края на изявлението по-долу: " да имаш подобен преподавател, който ти дава насоките в живота, е ужасно! " )
Басистът Артем тогава е на 9, пианистката Ана – на 7. Максим - 5-годишното им братче, не стои спокойно да ги слуша, а се причислява на ударните – към този момент две години учи музика и е време да покаже на какво е кадърен. Неотдавна триото им се явява на интернационален онлайн джаз-конкурс в категорията под 25-годишни и печели специфична премия.
В началото на тази седмица, сътрудника от показа три части на групата и описа за тях написаното от новозеландски член на журито на състезанието, където те стават лауреати. Откривам в мрежата техния издател във Франция, Патрисия Джонстън. В края на диалога ни тя е мощно разчувствана - " едно дете в заплаха, това е цялото човечество в заплаха ":
„ Срещата ни бе инцидентна. През 2019 година те се бяха осмелили да вземат участие в състезанието на виртуалния джаз-клуб. Не чаках това от деца на 9, 11 и съвсем 14 години. Чух няколко техни части, които ме развълнуваха мощно. Със своята съвестност те заслужаваха специфичната премия. Тя включваше и няколко часа за съвещания в света на музикалния бизнес, в това число отбрана на авторските права.
На 25 февруари бях в Сиатъл и като разбрах за войната се свързах с майка им Людмила. Тя ме помоли да спася албума им, който преди малко бяха записали. Говорих с двама немски сътрудници и взехме решение да издадем албума им. Обикновено не се занимавам с деца, те имат да изживеят детството си, само че на „ ШекБенд “, войната им изяде детството.
Говорих с тях и те ми споделиха, че желаят да покажат на света нещо положително, което извира в страната им. Че са европейци, споделят европейските полезности, самостоятелни са и желаят да покажат положителното. Когато ги слушаме, откриваме нещо детско, вълшебно, цялостно с вяра. Вече няколко години тези деца ми демонстрираха лидерските си качества. “
Именно с този въпрос – кой от тях е бендлидера, стартира на идващия ден диалога ми с децата от киевското трио. Отговорите им – идната седмица по същото време. Сега е Разпети Петък, започваме Слънчевия ни джаз+ с три техни части, а в деня на международната им премиера – още толкоз. Тогава ще сме си споделили Христос Воскресе, само че не са ли и те три дребни Спасителчета?
Нощта в действителност е млада!
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ