Този път има много по-голям риск Марин льо Пен да

„ Този път има доста по-голям риск Марин льо Пен да завоюва , макар че възможностите ѝ се дефинират като минимални. Тя нямаше даже такива през 2017 година. Това е голямата разлика от предния път “.
Това разяснява пред БНР Тара Варма, началник на парижкия офис на Европейския съвет за външна политика.

Еманюел Макрон желае да остане президент на Франция още 5 години. За тази цел ще би трябвало да се пребори още веднъж с извънредно дясната Марин льо Пен на следващия ден - на първия тур на изборите за държавен глава - и на балотажа на 24 април.

Войната в Украйна се оказа основен фактор в акцията, от който изглеждаше, че ще завоюва Макрон - поради напъните му да посредничи за мир с Русия. Но в последна сметка експанзията на Путин в Украйна оказва помощ най-вече на почитателката му Льо Пен. Тя безусловно стопи преднината на Макрон в социологическите сондажи и даже се твърди, че изоставането й в рейтингите за втория тур след две седмици е в границите на вероятната статистическа неточност.

По думите на Тара Варма изцяло друг е и салдото на политическите сили .

„ В неделя вечерта ще стане ясно по какъв начин тъкмо е изменен политическият набор. Част от гласоподавателите, които поддържат „ Републиканците “, ще гласоподават за Макрон, а други ще дадат гласа си за Льо Пен или за Ерик Земур. Това се чака да се повтори на парламентарните избори през юни “.

На единствения си огромен избирателен протест Макрон извади призрака на Брекзит, очевидно обезпокоен от упования огромен % на въздържали се от гласоподаване французи. Може ли ниска изборна интензивност да се окаже проблем за неговите шансове да завоюва?
Да. От безусловно основно значение ще бъде това на тези избори. Обикновено изборната интензивност на вота за президент във Франция е много висока - почти 75 % от имащите право на глас го упражняват. Това надалеч не беше по този начин на районните избори предходната година и на локалните през 2020-а. Активността тогава беше фрапантно ниска за Франция - сред 35 и 45 на 100.

Президентските избори въпреки всичко са по-специални - поради общото чувство на французите за връзка с държавния им глава. Почти всеки държи да гласоподава за президент. Но по същата причина за френската политика е особено и високо равнище на сензитивност и елементарно отчаяние от политиците.Пример за това са почналите през 2018 година митинги на жълтите жилетки.

Ако се осъществен прогнозите за втори тур сред Макрон и Льо Пен, има доста последователи на лявата политика, които заявяват, че няма да излязат да гласоподават за него, а са го подкрепили преди 5 години. Тогава той победи Льо Пен с 66 против 34 % посредством и на в действителност доста гласове от левицата. На болшинството от тези гласове обаче в този момент евентуално няма да може да разчита и това може да наклони везните към Льо Пен.

Какво място има външната политика в целите на френските гласоподаватели? Това ли е полето, на което Макрон е най-силен ?

Традиционно външната политика изобщо не е водеща тематика на президентските избори във Франция. Сега обаче е - в действителност от август предходната година - поради безредното евакуиране от Афганистан. Последва абсурдът с отбранителния контракт на Съединените щати, Англия и Австралия за сметка на Франция, проблемите в Сахел и, несъмнено, войната в Украйна.

Заради нея претендентите за президент бяха принудени да огласят външнополитическите си позиции, основно отношението си към Русия. Оказа се, че прокремълски настройки има в съвсем целия набор, което обаче отблъсква голяма част от електората. Затова някои кандидат-президенти станаха много дискретни по тематиката, изключително Льо Пен и крайнолевият Жан-Люк Меланшон.

Дискретността на Льо Пен й оказа помощ да се изкачи доста в рейтинговата ранглиста. А съперникът й в радикалната десница Земур направи противоположното - удостовери поддръжката си за Путин и се срина в допитванията. И в този момент е чак четвърти-пети. Войната в Украйна в действителност се оказа един от основните фактори в акцията.

Допреди 3 седмици го имаше резултатът на общ брой под знамената и към водача. Макрон водеше с 30 % в допитванията за първия тур, а Льо Пен изоставаше с 15 пункта. Тази голяма преднина е съвсем стопена в този момент. Но въпреки всичко Макрон води.

Само Путин ли, нагледно казано, оказа помощ на Льо Пен да изкласи над Земур, който при започване на акцията изглеждаше, че в действителност ще й отнеме водачеството в техния политически набор?

Много от поддръжниците на Земур се върнаха при Марин льо Пен, тъй като тя наподобява по-рационална от него - надали не част от систематичната политика. Процесът на промяна, който тя стартира преди години, към този момент наподобява й носи плодове. Лозунгът на предизборните й плакати гласи " Марин льо Пен - държавен глава " - посланието й е, че в действителност е подготвена да вземе властта.

Дискретна обаче не значи, че се отхвърля от поддръжката си за Кремъл. От какво значение е това за гласоподавателите й?

Явно има значение за тях. Защото тази седмица тя се опита да призове за друго отношение към Путин от това на настоящия президент и трябваше да отдръпна думите си, тъй като допитванията незабавно демонстрираха спад в поддръжката за нея. Тя е много по-гъвкава и по-адаптивна от Земур.

Така преди, когато разбра, че част от последователите ѝ, главно по-възрастните, са срещу Франция да напусне Европейския съюз, тя се отхвърли от тази платформа.

Катастрофална ли би била изборна победа на Льо Пен за Европейския съюз?

Би означавала гигантска смяна в положението на европейския план. В момента Франция го тласка напред със съживяването на процеса на интеграция в Съюза. Марин льо Пен е изрично срещу това. Това ще е доста огромен проблем за Европа. Тя даже споделя, че би сменила Германия като специфичен интернационален сътрудник с Англия на Борис Джонсън.

Интервюто с Тара Варма можете да чуете в звуковия файл.