Този материал не се препоръчва за хора със слаби нерви,

Този материал не се предлага за хора със слаби нерви, налични са фрагменти с принуждение. Не се предлага на лица под 18-годишна възраст.

В хода на Втората Световна война ще открием, че Германия прави редица закононарушения против човечеството, следвана от Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати. Войната няма красиво лице и постоянно ще се връщаме към истории за Дахау, Катинското кръвопролитие и още доста други. Интересен факт е, че нито един от посочените лагери не може да стъпи на дребния пръст на същински грозната картина, която носи името – Ясеновац.

Вярвате или не, съществува концентрационен лагер, който не е основан от германците, не е основан и от руснаците. Един от най-свирепите лагери, който съумява да изуми даже самите нацисти, е построен напълно от Хърватска. Според данните е 10-я максимален в Европа и е учреден от хърватските фашисти. В своя блян да съумеят да се потвърдят като обособена и самостоятелна мощ, спазваща всички наредби на Нацистка Германия, надзирателите там съумяват да станат по-големи вярващи и от самия папа, само че в отрицателния смисъл.

Основан е през 1941 година и разхлабен през април 1945 година За него може да се каже, че не просто надминава всички равнища на варварщината, само че даже кара немците да не влизат в него и в никакъв случай да не приказват за него. Няма никаква човечност в нито един нацистки лагер, само че в случай че приказваме за чиста форма на безумство, това е мястото, което прави Дахау и други сходни да наподобяват като райско място. Да, сходни редове звучат безмилостно, само че до момента в който множеството немски лагери най-малко са разполагали с газови камери, Ясеновац няма нищо сходно, само че все пак е виновен за избиването на хиляди. По-важният въпрос тогава е: по какъв начин?

Докато Хитлер е фокусиран върху избиването на евреи, хърватите са се ориентирали към избиването на етнически сърби, евреи и в някои по-късни моменти от войната – италианци. В този ред на мисли можем да кажем, че това е техният най-свиреп геноцид, имайки поради, че във въпросното село има 5 подлагера с обща повърхност от 210 квадратни километра. И до през днешния ден няма информация за формалната цифра на убитите – всички цифри варират от цифра над 100 хиляди души, избити за интервала сред 1941 и 1945 година

Първите жертви на режима на Анте Павелич са евреите. Техният пъкъл стартира сред 10 и 11 април 1941 година с всеобщи арести в Загреб и задържането им за откуп. Местните поданици унищожават синегоги, еврейски гробища и други. Всичко стартира в огромните градове и продължава в дребните, където локалните фашисти вземат решение да се потвърдят като най-големи поддръжници.

На 30 април се записва и първото всеобщо изтребване на сърби – подредени са към 196 индивида, които са разстреляни. Католически духовник на име Аложизе Мисич ще споделя, че хората са били преследвани като зверове, бити и по-късно ликвидиране. Хвърлянето на телата им можело да се оприличи единствено като пасажи от Библията, разказващи за най-черните дълбини на пъкъла.

Влакове с тела са се употребявали за превозването на телата, а по-късно някои от свещениците не могат да не помнят по какъв начин каруци натъпкани до горе с трупове минават за близката гора, където да ги изхвърлят. Евреите ще последват тяхната орис в границите на няколко седмици. Лидер на гоненията е Анте Павелич, а втори в командването е Анте Чилига, който по-късно ще съобщи, че няма нищо общо с геноцида. Палачът в лагера се споделя Дидо Кватерник, който схванал, че евреите са помогнали за осъществяването над 300 хиляди аборта, изнасилвания и набези на млади девойки. Къде и по какъв начин, това не интересувало Дидо, той желал просто да отмъщава.

Опрощение има единствено за католическите сърби или тези, които са решили да одобряват тази религия, всички останали получават място за сигурна гибел. Единствените случаи, в които човек е можел да получи освен това в този лагер, е след визитите на Червения кръст и делегации. За страдание се случва тъкмо 2 пъти – през 1942 и 1944 година Всеки пандизчия ще бъде подложен на следните мъчения, а самите нацистки хървати ще се гордеят с достиженията си.

В лагерът царува систематично недояждане. То е типично за множеството нацистки лагери на гибелта, само че тук ситуацията е сериозно. Предлаганата чорба е топла вода и коричка самун. За вечеря се предлага фасул, като при хубави дни може да има и обяд. Храната в лагер 3 е била малко по-добра и включва картофи, с изключение на фасул. През януари се трансформира диетата и всичко е просто вода и 1-2 листа зеле.

През идната година се дава топла вода с трохи, като че ли хората там са гълъби. За да се заситят, някои пандизчии са решили да се хранят с трева, само че тя е навредила още повече. Има случаи, в които надзирателите са се подигравали и са давали мъртви сурови животни, а в рискови моменти ще открием пандизчии, които разравяли фекалната маса, с цел да открият бобени зърна, които не са смелени. До октомври 1941 година ще забележим по какъв начин хората стартират да умират от апетит.

Водата също не е филтрирана, всички имали право да пият единствено от река Сава. Питейна вода не се е предложила.

Настаняването също може да се счита за „ очарователно “. В първите секции на лагера има общоприети бараки с нормалните койки. При построяването им няма никакво внимание и множеството покриви са отворени, с цел да може пандизчията да знае промяната на сезона: през есента ще падат листа, а през зимата ще вали сняг. Когато няма място за множеството пандизчии да се настанят, те просто ще спят на открито или в работилници, тунели и каквото още има. Що се отнася до работата, всички би трябвало да работят по 11 часа дневно и под погледа на надзирателите. Последните имат право да екзекутират всеки, който се е опитал да избяга от работа.

Раздадени са камшици за по-сериозна мотивация. Лекарска помощ не е предоставена на никого. Не е разрешено и чистенето на бараките, като че ли домакините са очаквали да видят по какъв начин избухва зараза. Не е належащо да чакат доста, скоро има тиф, малария, плеврит, шарка и дизентерия. След като няма канализация, множеството естествени потребности се правят в изкопани пропасти, само че също по този начин излиза наяве, че когато човек е на лимита на силите си, не е невероятно да падне и да загине. Това също се е случвало. При по-сериозни дъждове, калната маса ще излиза от коритото и ще залива близкото езеро, от което се пие вода. Резултатите са плачевни.

Причината за толкоз злокобните връзки към пандизчиите е забележима, хърватите са желали да изпреварят даже Аушвиц и да основат една свирепа машина за ликвидиране. Не инцидентно този лагер носи името „ Балканският Аушвиц “. Немците са на друго мнение, те ще признаят, че не биха могли да реализират подобен резултат, без значение какво се пробват да създадат. Що се отнася до изтребленията, там към този момент следим картини, през които може да препускат даже конниците на апокалипсиса.

Избиването на пандизчии се случва посредством кремация, не е било належащо някой да убива, просто нещастниците се поставят в пещта и се възпламеняват живи. Използвани са пещите на тухларните през 1942 година Хърватския инженер Доминик Пичили съумял да преправи самите пещи и да ги трансформира в „ изискани “ крематориуми. Поставени са такива и до река Сава. Страната и до през днешния ден отхвърля да е преправяла сходни машини за тази цел, само че късните свидетелства демонстрират, че това в последните години е бил избор на пандизчиите – несъмнено можем да заявим, че това е благородно от страна на домакините.

В някакъв миг е препоръчана използването на газ и отрова. Жените и децата са били едни от първите, които тестват този способ, само че в следствие се основават по-големи камери, заредени с токсичен немски газ. Ясеновац в никакъв случай не получава тази пратка и продължава да употребява старите способи. За очистване по старовремски способи, надзирателите събирали пандизчиите и ги карали да си изберат по-голям камък, по-късно ги завързвали с него и ги хвърялили през моста над река Сава.

По това време не са употребявали задоволително здрави въжета и след седмица труповете тръгвали по реката, с цел да разкрият една свирепа панорама. Друг вид носил името „ Градина “. Във висините на селото се избирали поляни, които по-късно се опасват с бодлива тел. Жертвите към този момент нямат доста сили и не могат да се пазят, до момента в който надзиратели и бойци употребяват ножове, лопати и всевъзможни други тъпи предмети, с цел да ги убиват. Обикновено надзирателите чакали хората да изработят своята квота и да не могат да се пазят, а по-късно минават към убийствата. Открити са близо 105 всеобщи гроба, покривайки регион от близо 10 130 квадратни метра.

След края на войната, този лагер би трябвало да се резервира в загадка. Никой не може да не помни и обстоятелството, че множеството надзиратели се състезавали на най-кървавата игра в света – кой ще убие повече пандизчии. Някои даже са основали специфични ръкавици, които приключват с нож, с цел да разрешават бързо и тъкмо изтребване, освен това без никакво изпитание. Има немски генерали, които са го посещавали и ще заявят единствено, че това е пъкълът на Данте.

Лагерът затваря порти единствено след обръщането на хода на войната и всички следи са заличени бързо. За благополучие има единствено някои фрагменти, които потвърждават и до през днешния ден какво се е случвало и по какъв начин хърватските нацисти са съумели да надминат даже немските такива. Години по-късно, държавното управление продължава да отхвърля протичащото се и едвам през 1990 година ще има публично опрощение за стореното, само че още веднъж цифрите се редуцират, с цел да не наподобява всичко като една от най-зловещите нещастия на индивида, имал достойнството да върви по тази земя. До през днешния ден нито един от причинителите на тези зверства не е бил осъден или подложен на някаква присъда. Този лагер като че ли не е съществувал.