Дон Жуан през погледа на Ромео Кастелучи
Този летен сезон за мен мина под знака на операта „ Дон Жуан “ от Моцарт. Признавам, тематиката за популярния съблазнител мощно ме вълнува и не щеш ли влиятелни фестивали у нас и по света ми предложиха гледни точки към нея, които ми бяха доста забавни и ми импонират. Най-напред, измежду най-силните акценти в програмата на фестивала Opera Open на сцената на Античния спектакъл в Пловдив беше постановката на „ Дон Жуан “ на световноизвестния полски режисьор Михал Знаниецки и неговия екип, в който гостуваше и популярният художник сюрреалист Рафал Олбински, чиито рисунки са употребявани за оперни плакати на Метрополитън и Ла Скала и като корици на влиятелни списания /Ексклузивно изявление с Михал Знаниецки за предаването за музикално-сценични изкуства „ Каста дива “ можете да прочетете /. Премиерата на продукцията на Пловдивската опера беше на 24 юли. Два дни след нея „ Дон Жуан “ беше игран и на откриването на Залцбургски фестивал и постановката там – също провокативна, на фамозния италиански сценичен режисьор Ромео Кастелучи, провокира шумна полемика измежду музикалните критици от целия свят. Общо 6 спектакъла бяха напълно разпродадени. Благодарна съм, че имахме опция да гледаме запис на премиерния театър в уеб страницата на medici.tv!
Постановката на Ромео Кастелучи на операта „ Дон Жуан “ от Моцарт на тазгодишния Залцбургски фестивал възприех като продължение на същата линия на тълкувание на тематиката като на Михал Знаниецки – през призмата на дълбинната логика на психиката. Дори, четейки писания на постюнгиански психоаналитици и в звук с брилянтния комизъм на Кастелучи, на смешка я дефинирах като „ упражнение по психоанализа “. Ще си разреша да кажа в отговор на сътрудници, които проплакват по-грубо, че в Залцбург са дали поле за изява на режисьорско безумство или по-меко, че от сцената струят ексцентрични глупости – съгласно мен таман на влиятелния фестивал в родината на Зигмунд Фройд е мястото, на което такава продукция стои уместно и се допуска да бъде разбрана. При това, изказът на Кастелучи не е отегчителен като американска порция храна, а ослепителен и сбит като комбинация от френски блюда. С няколко линии оформя посланието и го сервира с елегантно възприятие за комизъм.
В „ Тагесшпигел “ четем: „ Новата инсценировка на операта, с която за първи път преди 101 години е открит фестивалът в Залцбург, кара фенът да се изтезава четири часа в загадки. Какво тъкмо желае да ни каже Кастелучи? Първо голям брой облечени в бяло театрални служащи разчистват сцената цели седем минути под звуците на гугутка. След девет минути празната сцена е пресечена от един козел… /ще прескоча напред в текста/ Нататък всичко става още по-трудно за разгадаване и даже блестящата Надежда Павлова в ролята на Дона Анна не може да ни избави от напрежението, пеейки пред една патерица. Защо по дяволите е там тази патерица? Дори и тази опера на оперите, която всички знаем нота по нота и можем сами да изпеем, може да се загуби в несвързания поток от асоциативни съоръжения на сцената. Човек първо се уморява, а след това се вбесява. Защо, в действителност, беше тази патерица там? “, пита сътрудника от „ Тагесшпигел “. Патерицата символизира бащиния комплекс и на Донна Анна, и на Дон Жуан. Защо комплексът се свързва с патерица, за какво нашите комплекси инвалидизират душата ни – бих предложила по тематиката книгата на израелският юнгиански аналитик доктор Ерел Шалит „ Врагът, сакатият и просякът: Сенки по пътя на героя “, която можете да намерите в превод на български език и на нашия хартиен пазар. С бащиния комплекс на Дон Жуан е обвързвана и инвалидната количка, която пада на сцената и също провокира неразбиране. Това е израз на неговото възприятие за малоценност пред фигурата на бащата в по-тесен смисъл и пред Бога – в по-универсален.
Едната съществена линия в цялата вътрешна драма на героя Дон Жуан е битката против Бащата в търсене на себе си, за жалост веднъж на индивидуация, който остава от тъмната страна на Селфа, в обезверена декомпенсация в ролята на постоянно сполучливия съблазнител, обсесивно-компулсивна и закономерно самоунищожителна. Това ме интригува и у Дон Жуановците, които срещаме действително в живота – фигурите и функциите на техните родители в детството им, във образуването на детската душа. Баща – неосъществим блян, и свръхгрижовна майка, от която, обаче, по някакъв метод дребният Дон Жуан се усеща предаден. Това поражда враждебната фемининна фигура в душeвността му, която в операта на Моцарт и в продукцията на Кастелучи е проектирана върху Донна Анна и спътничките й – демоничните фигури в черно, враждебните вътрешни гласове. Впрочем Кастелучи е от режисьорите, които са и художници на декора, костюмите и осветлението, независимо или в партньорство, и това прави още по-цялостен креативния му артикул.
И по този начин, втората съществена линия във вътрешната драма на Дон Жуановците е майчиният комплекс, с който не могат да се оправят, както и с бащиния, поради което страдат и жертвите им. Жените ги притеглят и плашат, те би трябвало да бъдат завладени и отхвърлени. Дон Жуановците в никакъв случай не съумяват да интегрират женския облик в една единствена жена. Положителната фемининна фигура на майката е проектирана върху Донна Елвира и това е напълно ясно изведено от Кастелучи. Ако нещо може да се стори неразбираемо, е, за какво Донна Елвира си реже косата, до момента в който слуша листата на Лепорело, а той изважда нейните кичури от ксерокс машина, която разглобява, т.е. разкрива. Точно тъй като косата символизира силата – силата на майчиния комплекс, който води Дон Жуан във всяка случка, а всичките му случки – и с дебели, и със слаби, и с елементарни, и с изнежени, и с французойки, и с испанки са все копия на една и съща случка – тази с майчиния комплекс.
Ще спра дотук, в сърцевината на казуса Дон Жуан, за чието показване съм признателна на Ромео Кастелучи, с цел да ви е забавно да изгледате продукцията му в интернет, проследявайки библейските знаци като гълъба, козела, райската градина, пък и знаците, които сте срещали в личните си сънища и които разнищва психоанализата. Като водните пространства, със или без акули, които символизират несъзнаваното ни, и боклука в него. Само ще прибавя, че сцената на прелъстяването на Церлина, решена в райската градина и по едно и също време в приказната заблуда, която Дон Жуан основава за следващата си жертва, е доста красива. Там можете да си отворите очите, в случай че сте решили да гледате спектакъла със затворени очи. Разбира се, Залцбургският фестивал предлага певчески състав, хор и оркестър под диригентството на маестро Теодор Куренцис на задоволително високо равнище за слушане със затворени очи, което и аз избирам при камерната и симфоничната музика, само че този театър е за гледане!
Постановката на Ромео Кастелучи на операта „ Дон Жуан “ от Моцарт на тазгодишния Залцбургски фестивал възприех като продължение на същата линия на тълкувание на тематиката като на Михал Знаниецки – през призмата на дълбинната логика на психиката. Дори, четейки писания на постюнгиански психоаналитици и в звук с брилянтния комизъм на Кастелучи, на смешка я дефинирах като „ упражнение по психоанализа “. Ще си разреша да кажа в отговор на сътрудници, които проплакват по-грубо, че в Залцбург са дали поле за изява на режисьорско безумство или по-меко, че от сцената струят ексцентрични глупости – съгласно мен таман на влиятелния фестивал в родината на Зигмунд Фройд е мястото, на което такава продукция стои уместно и се допуска да бъде разбрана. При това, изказът на Кастелучи не е отегчителен като американска порция храна, а ослепителен и сбит като комбинация от френски блюда. С няколко линии оформя посланието и го сервира с елегантно възприятие за комизъм.
В „ Тагесшпигел “ четем: „ Новата инсценировка на операта, с която за първи път преди 101 години е открит фестивалът в Залцбург, кара фенът да се изтезава четири часа в загадки. Какво тъкмо желае да ни каже Кастелучи? Първо голям брой облечени в бяло театрални служащи разчистват сцената цели седем минути под звуците на гугутка. След девет минути празната сцена е пресечена от един козел… /ще прескоча напред в текста/ Нататък всичко става още по-трудно за разгадаване и даже блестящата Надежда Павлова в ролята на Дона Анна не може да ни избави от напрежението, пеейки пред една патерица. Защо по дяволите е там тази патерица? Дори и тази опера на оперите, която всички знаем нота по нота и можем сами да изпеем, може да се загуби в несвързания поток от асоциативни съоръжения на сцената. Човек първо се уморява, а след това се вбесява. Защо, в действителност, беше тази патерица там? “, пита сътрудника от „ Тагесшпигел “. Патерицата символизира бащиния комплекс и на Донна Анна, и на Дон Жуан. Защо комплексът се свързва с патерица, за какво нашите комплекси инвалидизират душата ни – бих предложила по тематиката книгата на израелският юнгиански аналитик доктор Ерел Шалит „ Врагът, сакатият и просякът: Сенки по пътя на героя “, която можете да намерите в превод на български език и на нашия хартиен пазар. С бащиния комплекс на Дон Жуан е обвързвана и инвалидната количка, която пада на сцената и също провокира неразбиране. Това е израз на неговото възприятие за малоценност пред фигурата на бащата в по-тесен смисъл и пред Бога – в по-универсален.
Едната съществена линия в цялата вътрешна драма на героя Дон Жуан е битката против Бащата в търсене на себе си, за жалост веднъж на индивидуация, който остава от тъмната страна на Селфа, в обезверена декомпенсация в ролята на постоянно сполучливия съблазнител, обсесивно-компулсивна и закономерно самоунищожителна. Това ме интригува и у Дон Жуановците, които срещаме действително в живота – фигурите и функциите на техните родители в детството им, във образуването на детската душа. Баща – неосъществим блян, и свръхгрижовна майка, от която, обаче, по някакъв метод дребният Дон Жуан се усеща предаден. Това поражда враждебната фемининна фигура в душeвността му, която в операта на Моцарт и в продукцията на Кастелучи е проектирана върху Донна Анна и спътничките й – демоничните фигури в черно, враждебните вътрешни гласове. Впрочем Кастелучи е от режисьорите, които са и художници на декора, костюмите и осветлението, независимо или в партньорство, и това прави още по-цялостен креативния му артикул.
И по този начин, втората съществена линия във вътрешната драма на Дон Жуановците е майчиният комплекс, с който не могат да се оправят, както и с бащиния, поради което страдат и жертвите им. Жените ги притеглят и плашат, те би трябвало да бъдат завладени и отхвърлени. Дон Жуановците в никакъв случай не съумяват да интегрират женския облик в една единствена жена. Положителната фемининна фигура на майката е проектирана върху Донна Елвира и това е напълно ясно изведено от Кастелучи. Ако нещо може да се стори неразбираемо, е, за какво Донна Елвира си реже косата, до момента в който слуша листата на Лепорело, а той изважда нейните кичури от ксерокс машина, която разглобява, т.е. разкрива. Точно тъй като косата символизира силата – силата на майчиния комплекс, който води Дон Жуан във всяка случка, а всичките му случки – и с дебели, и със слаби, и с елементарни, и с изнежени, и с французойки, и с испанки са все копия на една и съща случка – тази с майчиния комплекс.
Ще спра дотук, в сърцевината на казуса Дон Жуан, за чието показване съм признателна на Ромео Кастелучи, с цел да ви е забавно да изгледате продукцията му в интернет, проследявайки библейските знаци като гълъба, козела, райската градина, пък и знаците, които сте срещали в личните си сънища и които разнищва психоанализата. Като водните пространства, със или без акули, които символизират несъзнаваното ни, и боклука в него. Само ще прибавя, че сцената на прелъстяването на Церлина, решена в райската градина и по едно и също време в приказната заблуда, която Дон Жуан основава за следващата си жертва, е доста красива. Там можете да си отворите очите, в случай че сте решили да гледате спектакъла със затворени очи. Разбира се, Залцбургският фестивал предлага певчески състав, хор и оркестър под диригентството на маестро Теодор Куренцис на задоволително високо равнище за слушане със затворени очи, което и аз избирам при камерната и симфоничната музика, само че този театър е за гледане!
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ