Този филм трябва да го преподават в училището за семейни

Този филм би трябвало да го преподават в учебното заведение за фамилни двойки…, каквото за жалост не съществува. Той ясно демонстрира по какъв начин в доста случаи сътрудниците вършат най-лошото за едвам връзка – концентрират се върху непознатите дефекти и ги трансформират в непоносими грехове. Когато не гледаш един човек през очите на любовта, всяка дребна и единствено негова линия може да отвори голяма и непреодолима бездна посред ви. Още повече това, което е нетърпимо за един сътрудник, за различен може да бъде в случай че не очарователно, то най-малко търпимо. И най-после – един и същи човек може да бъде напълно друг в очите на разнообразни свои сътрудници. В този обаятелен и трогателен филм Джеймс Гандолфини прави последната си роля и даже единствено за това си коства да го гледа човек. Тук той е толкоз друг от нормалното си амплоа на мафиот и в това време ролята му на уязвим, само че заслужен човек, който търси своята половинка ужасно му отива. На мен персонално екранната му партньорка Джулия Луис-Драйфус  не ми хареса изключително поради склонността си към преиграване, макар че има номинация за Златен глобус. Но другояче – това е филм, който си заслужава да се гледа. По опция – с близкия човек.