Този филм спокойно би могъл да се казва не Срам“

Този филм умерено би могъл да се споделя не „ Срам “ а да вземем за пример – безмълвие, сласт, гняв, нелепост, провокация, дебелоочие и по този начин нататък. Защото както срама, по този начин и всичко друго не е във кино лентата, а единствено в съзнанието на фена – в случай че последният прояви задоволително въображение…

Може би сте чували за кино лентата Shame, който провокира скандал на фестивала във Венеция със своята искреност и направи Майкъл Фасбиндер най-обсъждания артист на годината. Сюжетът не е загадка – захласнат от секса мъж е заставен да се вгледа в себе си и в живота си когато неуравновесената му сестра идва да живее с него. Чаках да видя този филм с неспокойствие, само че се оказа, че не видях безусловно нищо повече от това. В целия филм надали има повече от дузина реплики, всички те безинтересни, останалото са безмълвни подиуми, в които на фона на класическа музика следим по какъв начин Майкъл Фасбиндер се „ вглежда в себе си “. Половината от това време той е гол – и, признавам, незабравим! Добре, към този момент ми е ясно за какво е определен за мъж на годината, само че не и за какво би трябвало да одобрявам този филм. Знам, че в киното се изисква фенът да добави със своето въображение и осведоменост част от историята, само че не и към осемдесет % от нея, както е в този случай. За целия филм не научаваме нищо за Брендън и сестра му, за тяхната история и връзки, за хората към тях, нито даже дали Брендън се изтезава от пристрастеността си към секса или е просто подразнен, че сестра му нарушава навиците му. Вярно е, този филм е абсурден, тъй като е по-близо до порнографията от общоприетото, само че за жалост това не го прави по-близо до изкуството...