Този черно-бял, красив и тих, сравнително кратък (под час и

Този черно-бял, хубав и спокоен, относително къс (под час и половина) филм е може би най-мъдрият избор на Американската киноакадемия тази година. На фона на номинираните холивудски продукции в другите категории – от налудничаво пъстрия (и разкошен) „ Грандхотел Будапеща “ до претрупания със знаци и алегории „ Бърдмен “, филмът „ Ида “ на Павел Павликовски е като черно-бяла фотография – елементарна и ясна страст, която ни пробожда право в сърцето. Неслучайно филмът има още 60 други награди и 49 номинации.

Полша, притихнал католически манастир, затрупан със сняг. Младата послушница Ана се готви да даде обет и по традиция преди този момент има няколко свободни дни, в които да посети фамилията си. Ана е сираче и единственият й жив родственик е нейната вуйна, която тя в никакъв случай не е виждала. В тишината и безвремието на манастира е безусловно невероятно да се разбере по кое време се развива действието. Едва когато Ана потегля към вуйна си, виждаме следвоенна Полша – някъде през 60-те години, олющени здания и намръщени хора.Още в първите пет минути Ана се сблъсква с тайната на своя живот: същинското й име е Ида Лебенщайн и тя е еврейка. Всъщност това не е филм за Холокоста. Просто тази страшна глава от историята на Полша е безусловно ясна рамка, в която за Ида може да се опише без никакви непотребни и многословни прелюдия. Същото се отнася и до комунистическия гнет – друга рамка в същия формат, упоменат като паралел в хода на действието. В пресечната точка на тези два исторически кошмара Ида търси своя път – напред към света или обратно към манастира.

Да се споделя „ Ида “ е колкото излишно, толкоз и невероятно – най-малко половината от кино лентата е в мълчанията, в хубавата музика, в фрагментите с изплъзващата се Ида – очите й са непроменяемо сведени надолу или половината й лице е отвън фрагмента, тъкмо както мислите и възприятията й са надълбоко заровени някъде в нея.

През годините мнението ми за Павел Павликовски като създател се е променяло няколко пъти – съгласно това какъв брой ми харесва следващият му филм. Но в никакъв случай не съм била толкоз впечатлена. Самият Павликовски споделя, че това е доста специфичен план за него. За първи път той снима в родната Полша, със сюжет единствено 25 страници и с младата Агата Чебуховска в основната роля, която в действителност не е актриса, а студентка по философия и е открита инцидентно в едно кафене след дълго и безплодно търсене. Без подозрение – съвършен избор.

Филм за вярата и смисъла, за времето и вечността, за любовта и прошката, които се простират доста оттатък думите. Задължителен!