Тоя свят е място за труд. Какво само непрекъснато суетене!

...
Тоя свят е място за труд. Какво само непрекъснато суетене!
Коментари Харесай

Препитанието трябва да се печели с обич | Хенри Дейвид ТОРО

Тоя свят е място за труд. Какво единствено непрестанно лутане! Почти всяка нощ ме буди пуфтенето на локомотив. Прекъсва сънищата ми. Без отмора. Прекрасно би било най-малко един път да видя човечеството в бездейство. Всичко е работа, работа, работа. С тъга си набирам бележници с бели листове, в които да протоколирам мислите си - множеството са разчертани за нанасяне на долари и центове. Един ирландец, който ме видял да си означавам нещо посред полето, решил, че си броя парите.

Ако някой като дете падне от прозорец и осакатее за цялостен живот или пък, уплашен от индианци, загуби разсъдъка си, най-често го жалят, тъй като е станал неспособен за... работа! Според мен нищо, та даже и закононарушението, не опонира дотам на поезията, на философията, на самия живот, както тоя нескончаем труд.

Ако приема, всички ще ме похвалят като работлив и старателен човек; реша ли обаче да се отдам на други занимания, които носят надалеч по-голяма същинска полза, но малко пари, най-вероятно ще стартират да гледат на мен като на лентяй.

Ако от обич към горите човек прекарва половината от всеки ден в скитничество из тях, грози го заплаха да го разгласят за нехранимайко; в случай че обаче от обич към парите по през целия ден сече тия гори и без време оголва земята, считат го за трудолюбив и деятелен жител. Сякаш единствената изгода, която градът може да извлече от горите, е като ги изсече!

Повечето хора биха се обидили, в случай че им предложат да трансферират камъни през една стена и сетне назад, единствено и единствено с цел да получат заплащане. Ала малко на брой през днешния ден имат по-смислено занимание.

Пътищата за печелене на пари съвсем без изключение водят надолу. Да извършиш нещо, което ще ти донесе САМО пари, значи да си безделничил или даже по-лошо. Ако трудещият се не получава нищо повече от заплатата, която му дава неговият шеф, той е измамен, той лъже самия себе си. Искаш ли като публицист или преподавател да печелиш пари, би трябвало да си публичен, което значи да се сринеш радикално.

Трудът, който обществото заплаща с най-голяма подготвеност, е най-неприятният за осъществяване. Плащат ти, с цел да бъдеш нещо по-малко от човек. Обикновено и страната не възнаграждава по-мъдро гения. Дори увенчаният с лаври стихотворец би предпочел да не възхвалява с мотив и без мотив кралските особи. Подкупват го с бъчонка вино; а вероятно и други поети биха зарязали музата си, с цел да правят оценка достолепията на същата тая бъчонка.

Целта на трудещия се не би трябвало да бъде да изкарва прехраната си, да получи " добра работа ", а да прави работата си добре; тогава, даже що се отнася до паричната страна на нещата, за един град ще бъде преференциално да заплаща на своите трудещи се така добре, че те да нямат възприятието, че работят за оскъдна цел като свързването на двата края, а че преследват научни или напряко нравствени цели. Не вземайте човек, който ще ви работи за пари, а оня, който ще се труди с обич.

Удивително е, че малцината люде с подобаваща, изцяло прилягаща им специалност може елементарно с малко пари или популярност да бъдат отклонени от същинските им занимания. Чета известия за ДЕЙНИ младежи, сякаш с деятелността се изчерпват достолепията на един младеж. Изненадах се въпреки всичко, когато един към този момент зрял мъж най-самонадеяно ми предложи да се включа в някакво негово начинание, като че ли въобще нямах с какво да се занимавам и целият ми доскорошен живот е бил цялостен неуспех. Доста съмнителна чест!

Обществото не разполага с рушвет, който би изкушил мъдрия човек. Може да натрупате задоволително пари, с цел да прокопаете тунел в планината, но не ще натрупате задоволително пари, с цел да наемете човек, посветил се на СОБСТВЕНИТЕ си занимания.

Способният и стойностен човек прави това, което умее, без значение дали обществото му заплаща или не. Неспособните дават своята некадърност против най-високата предлагаема цена и все чакат да ги покачат. Може да се допусна, че рядко биват разочаровани.

Навярно съм по-ревнив към свободата си от нормалното. Усещам се по извънредно слаб и нестабилен метод привързан и длъжен към обществото. Незначителният труд, който ми обезпечава прехранване и с помощта на който се приема, че все ненапълно съм потребен на съвременниците си, постоянно ми е доставял наслаждение, та рядко съм гледал на него като на нужда. Досега все съм успявал. Предчувствам обаче, че в случай че потребностите ми доста набъбнат, трудът, нужен за задоволяването им, ще се трансформира в повинност. Ако ще би трябвало като множеството хора да продавам и сутрините, и следобедите си на обществото, то сигурен съм, че за мен не би останало нищо, за което си коства да пребивавам. Вярвам, че не бих продал правата си по рождение за чиния леща.

Ще подмята тук, че човек може да е доста работлив и отново да не оползотворява добре времето си. Никой не прави по-съдбоносна неточност от оня, който отдава огромната част от живота си за изкарване на прехраната. Всяко велико начинание се самоиздържа. Поетът да вземем за пример би трябвало да поддържа тялото си със своята лирика, така както парната рендосвачка подгрява котлите си със стърготините, който отдялва. Препитанието би трябвало да се печели с любов. Но както за търговците се споделя, че деветдесет и седем от 100 се провалят, така и човешкият живот е в същата мяра неуспех, та крахът може сигурно да се планува.

Удивително е какъв брой малко е написано, в действителност нищо доста, по въпроса по какъв начин да изкарваме хляба си; по какъв начин да изкарваме хляба си не просто почтено и почтено, само че и с готовност и приятност - че инак хлябът за живот не дава живот. Човек би помислил, надзърне ли в литературата, че тоя въпрос нивга не е смущавал самотните размисли на индивида.

Нима хората са дотолкоз отвратени от истината, та не желаят да приказват за нея?

Урока за полезностите, на който ни учат парите, на който Създателят на Вселената така доста се е постарал да ни научи, ние изцяло подценяваме. Колкото до средствата за обезпечаване на прехранване, напряко удивително е по какъв начин безразлични към въпроса са хората от всички съсловия, включая даже така наречените реформатори - дали ще се наследяват, печелят или крадат, все едно. Според мен обществото нищо не е направило в това отношение или най-малко е развалило каквото към този момент е било сторено.

Студът и гладът са като че ли по-близки до моята същина от способите, възприети от хората за избягването им.

Прозвището МЪДРЕЦ най-често се дава неправилно. Как може някой да е влъхва, щом не знае по-добре от останалите по какъв начин да живее? Щом е единствено по-хитър и по-буден от тях? Да не би Мъдростта да прави каторжен труд? Да не би да учи по какъв начин се преуспява по НЕЙНИЯ ПРИМЕР? Нима съществува мъдрост, неизползвана в живота? Нима тя е просто мелничарят, смилащ най-фината логичност? Би ли запитала тя дали Платон е изкарвал хляба си по-добре и по-успешно от своите съвременници или се е огъвал пред житейските компликации като останалите хора? Дали е създавал усещане за предимство над доста от тях посредством равнодушие или надменност или пък просто животът му е бил лек, тъй като вуйна му го е загатнала в наследството си?

Повечето хора изкарват хляба си, тоест живеят, по метод, равностоен на заменяне, на измъкване от действителната същина на живота - основно тъй като не го осъзнават, но частично и тъй като не се стремят към нещо по-добро.

Бог е сподобил праведния човек с документ, даващ му право на храна и одеяние, но неправедният намерил в божиите ракли копие от същия тоя документ, присвоил го и също почнал да получава храна и одежди. Това е една от най-големите фалшификации, които светът е виждал.

Не знаех, че човечеството страдало от липса на злато. Виждал съм малко злато. Зная, че е доста ковко, но не толкоз, колкото мъдростта. Грам злато покрива огромна повърхнина, но не толкоз огромна, колкото покрива грам мъдрост.

Не ми е задоволително, в случай че някой ми каже, че е работил непосилен за своето злато. И Сатаната работи непосилен.

От „ Живот без принцип “, Хенри Дейвид Торо - изд. Сиела, преводач: Албена Бакрачева
Снимка: en.wikipedia.org

Източник: webstage.net

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР