Опасностите от кралските кръвосмешения
Той получаваше жестоки спазми и халюцинации, а изразената му противоположна захапка и издут език му пречеха да си допре горните и долните зъби. Деформирана му челюст правеше храненето и говоренето съвсем невероятно, а в допълнение и страдаше от неконтролируеми пристъпи на диария и повръщане.
Носеха се клюки, че е урочасан: болките в обезобразеното му тяло са вследствие на магия, проклинание или поради ритуалното ястие на мозъците на нарушители, които той гълтам с парещ шоколад. Но истината в действителност не беше по-приятна. Вродените недостатъци на Карлос II от Испания са резултат на повече от два века блудничество.
Филип IV с придворно джудже
Такива бракове бяха традиция в семейство Хабсбург, изключително по испанската линия. Връзките сред родственици са толкоз постоянно срещани в династията и от толкоз дълго време, че когато се ражда Карлос II,
В Европа инбрийдингът в благородните фамилии в една или друга степен е най-разпространен от средновековието до Първата международна война. Наследниците на трона нямаха право на морганатични бракове – сред благородник и жена с по-нисък сан, в който тя и децата не могат да наследяват трофеи.
Принц Алберт декор Сакс-Кобург-Гота
Бракът на кралица Виктория (1819-1901) с първия й братовчед принц Алберт декор Сакс-Кобург-Гота (1819-1861) през 1840 година е спорен не заради близкото им роднинство, а тъй като, до момента в който тя е потомка на крал и е родена принцеса (Нейно кралско височество), той е наследник на херцога на Саксония-Кобург и Гота, едно от безбройните дребни немски княжества. Въпреки че въпреки всичко е принц, Албер е принц от доста друго – по-ниско – равнище.
Но до момента в който браковете сред кръвни родственици са постоянни, Хабсбургите толкоз постоянно се женили между тях, че това води до изгубване на цялостен клон на фамилията. Династията е учредена от императора на Свещената Римска империя Карл V (1500-1558 г.), който посредством разнообразни тактически бракове се оказва правоприемник на три фамилии: личното си, което господства в Централна Европа, на династията Валоа Бургундия, която господства на юг, и династия Трастамара, която ръководи Испания и нейната задгранична империя в Америка и Азия. Тази централизация на власт се оказа прекомерно огромна за един човек и той е завещан от неговия по-млад брат Фердинанд I (1503-1564) като ерцгерцог на Австрия и крал на Унгария, а след гибелта на Карл – и император. Титлата крал на Испания и обвързваните с нея земи, без значение дали са в Холандия, Южна Америка или Сицилия, продължи по линията на Карл V.
Когато се роди дете, то носи примес от генетичен материал на двамата си родители. Но когато генофондовете при двама души са доста сходни, има по-голям късмет детето да унаследи нещо рисково. Агресивните наследствени болести нормално са „ рецесивни “ и изискват и двамата родители да бъдат носители на болестта, с цел да се прояви при тяхното поколение. Тъй като самите родители нямат признаци на болестта, те постоянно не се преценяват с евентуално смъртоносната композиция от гени, която ще предадат на потомството им.
Въпреки че тези болести нормално са необичайност, когато двама души са родственици, възможностите са по-големи те да имат едни и същи рискови гени. Колкото по-близка е генетичната връзка, толкоз по-голямо е генетичното подобие. Докато връзката сред трети братовчеди може и да е относително безвредна, рискът се усилва доста, когато кръвните родственици са още по-близки, като брат и сестра. Той стартира да се трансформира в още по-голям проблем, когато освен татко ти ти е чичо, само че и баба ти ти е вуйна, както в тази ситуация с Карлос II.
Кралица Виктория
Не единствено Хабсбургите бяха изумени от заболявания и деформации поради инбридинг. Кралица Виктория евентуално носи хемофилия като генетичното заболяване – рядко положение, което не разрешава на кръвта да се съсирва, карайки болните да кървят до гибел, както и от най-леките удари да се получават вътрешни кръвоизливи. Виктория се омъжи за първия си братовчед, който също беше притежател на заболяването. Когато двата набора гени се комбинираха при децата им, заболяването стартира да се демонстрира и двойката след това я популяризира из всички европейските благородни фамилии – в Испания, в Германия, в Русия. Едно от личните деца на Виктория почива от затруднения при хемофилия, а през идващите десетилетия ще си отидат още пет от внуците й.
Смята се, че Джордж III носи друго рецесивно заболяване – порфирия – при което организмът не създава задоволително хемоглобин. То се характеризира със синя урина и безумство.
Кайзер Вилхелм II
Порфирията била постоянно срещана в Хановерска династия. Смята се също, че Виктория е предала порфирия на някои от нейните потомци, най-забележимо при немската династията Хоенцолерн, където може би е съдействала за безумното държание на кайзер Вилхелм II през годините преди Първата международна война.
Най-голямата щерка на кралица Виктория, принцеса Виктория, също демонстрира признаци на порфирия. Тя се омъжва за Фредерик III, първият немски кайзер, а техният съюз довежда до непредсказуемия Вилхелм II и болнавата принцеса Шарлот. Принцесата прекарва живота си, страдайки от болки в корема, мехури към лицето и тъмночервена урина. Недиагностицираното заболяване бе предадено на щерка й принцеса Феодора Саксен-Мейнингенска, която се самоубива през 1945 година
