Той на два пъти е признат за най-добър футболист на

Той на два пъти е приет за най-хубав футболист на Съюз на съветските социалистически републики и попада в алегорични идеални тимове на света и Европа. През 60-те години почитателите се възхищават освен на играта му, само че и на привлекателния му външен тип. Наричат го Ален Делон на руския футбол и е добре признат на всяко огромно светско събитие.

Известният режисьор Марлен Хуциев мечтае да го снима в основната роля в собствен филм, а английската кралица Елизабет II обществено прави подарък на руския състезател.

Воронин е роден две години преди началото на Втората международна война в фамилията на шеф на книжарница. Израства в бохемското населено място Переделкино. Увлича се по литературата и музиката и учи непознати езици. Но най-голямата му пристрастеност е футболът. На 10 години стартира да играе за детския тим на завода „ Каучук “ и още от този момент се заражда фантазията му да стане футболист.

Когато Воронин е на 16, татко му се обръща към фронтовия си другар Константин Бесков, който неотдавна оглавява Торпедо, с молба да го пробват в школата на московския клуб. Бесков прави оценка качествата на Валерий и го вкарва в дубъла на тима. С отлична техника и добра физика, Воронин дебютира за първия тим на торпедовци на 19-годишна възраст през 1958 година, а два сезона по-късно става първенец на Съюз на съветските социалистически републики и печели Купата на страната.

Халфът получава повиквателна за националния тим и взе участие на Световното състезание в Чили през 1962-ра. Съветският отбор стига до четвъртфиналите, където е отхвърлен от домакините, само че Воронин става огромното изобретение на шампионата. За представянето си 23-годишният полузащитник е включен в символичния международен тим, съвсем напълно формиран от бразилски звезди.

Тимът на Съюз на съветските социалистически републики става вицешампион, а халфът е определен за руски футболист на годината и е включен в десетката на най-силните играчи на шампионата. Заедно с Лев Яшин е поканен в тима на Европа за благотворителен мач, в който играе един до друг с Боби Чарлтън, Еузебио и други звезди на континента. Наред с футболната популярност, Воронин се прочува и като един от секссимволите на руския спорт. Извън терена стилът му е безукорен – грациозен костюм, бяла риза и наложителна вратовръзка.

„ Валерий Воронин беше Ален Делон на нашия футбол, само че по-добър от него, тъй като за разлика от французина, имаше мощни и стройни крайници “, споделя писателят Александър Петров. Осъзнавайки своята прелест, Воронин показва голямо самочувствие в общуването си с дамите. Опитва се даже да завладее сърцето на София Лорен.

Когато актрисата идва за Московския кино фестивал, я чака на летището. Охраната обаче не му разрешава да стигне до нея. След това негови познати му уреждат среща с италианката. Футболистът я чака в един от известните московски питейни заведения до зори, само че тя по този начин и не се появява.

Двойката е една от най-популярните в Съюза по това време, а поради известността и външния му тип, режисьорът Марлен Хуциев предлага на футболиста основната роля във кино лентата „ Юлски дъжд “.

Творецът се нуждае от воин с външен тип, нехарактерен за руски човек, а Воронин му се коства идеалният претендент, защото при първата им среща го мисли за чужденец.

Режисьорът съвсем убеждава играча да взе участие във кино лентата, като му дава обещание да се разбере с треньорите му и да отсъства от заниманията, когато това се постанова. Воронин обаче се тормози, че ще загуби формата си и отхвърля. Обещава на Хуциев, че ще сбъдне фантазията му, когато завърши с футбола, макар че проектите му са да се опитва на първо място като публицист, а не като артист. Валерий има богата обща просвета и знания освен в областта на спорта, оправя се чудесно и с езиците, по тази причина вижда бъдещето си в публицистиката.

Защитникът на Торпедо и националния тим на Съюз на съветските социалистически републики Виктор Шустиков споделя, че съотборникът му непрекъснато чете книги на британски и един път даже замества съветския преводач на шампионат във Англия.

На този шампионат националният тим на Съюз на съветските социалистически републики заема четвърто място, а Валерий е единственият състезател на Сборная, който е включен в идеалния отбор на шампионата на планетата. Британската кралица Елизабет II го назовава „ най-елегантният състезател на шампионата “ и му подарява сервиз за чай.

По време на Мондиала Воронин се среща с Ади Даслер, създател на компанията Adidas, който е голям обожател на руския състезател и го прави първото лице на марката в Съюз на съветските социалистически републики.

Това несъмнено е по усета на Валерий.

Бившият му съотборник в националния отбор Владимир Пономарьов твърди, че Воронин е бил доста суетлив дори и на тренировките. „ Валерка постоянно деликатно подбираше екипите си и искаше да е „ по-така “. Веднъж даже излезе на терена с разнообразни бутонки – едната обувка беше Puma, а другата – Adidas. “

През юли 1965 година Пеле идва в Москва за присъединяване в другарски мач сред националните тимове на Съюз на съветските социалистически републики и Бразилия. Воронин желае да си завоюва международно внимание и да засенчи бразилския Крал. Селесао побеждава с 3:0, а два от головете са дело на Пеле. „ Той няма еднакъв, би трябвало да му забранят да играе “, признава разочарованият руснак след дуела.

В идващите месеци се приказва за интерес към Воронин от страна на испански и италиански клубове. Самият той копнее за Реал Мадрид, само че управляващите изрично не разрешават на Торпедо да води договаряния с тимове от капиталистическия свят.

Постепенно Воронин стартира да потъва в меланхолия, защото към този момент счита руското състезание за прекомерно „ ниска топка “.

„ Той е от вида спортисти, които не могат да разпрострат себе си в конюнктура като руската “, написа за играча немското списание “Кикер ”.

„ Трагедията на Валерий се показваше в това, че той беше кадърен на доста, само че не можеше да се изяви в цялостния си искра. Ако Воронин се беше родил 25 години по-късно, с изключителния си разум той сигурно щеше да стане огромен предприемач или политик “, споделя някогашният му съотборник в Сборная Виктор Шустиков.

След следващото му безчинство, селекционерът на националния тим Михаил Якушин го гони от подготвителен лагер в Подмосковието. Воронин си потегля с кола, само че заспива зад кормилото. Навлиза в насрещното платно и се сблъсква челно с автокран.

Тогава е единствено на 29 години и се разминава на косъм от гибелта, като на три пъти изпада в кома. Вследствие на случая лицето му е покрито с големи белези, които унищожават още повече душeвността му. Срамува се и изпитва стеснение, а когато беседва, прикрива част от главата си с ръце. Големият Франц Бекенбауер предлага да спомага за пластична интервенция на футболиста в Германия, само че руските управляващи не пускат Воронин зад граница.

Той прави опит за завръщане във футбола и изиграва няколко мача за Торпедо, само че е неясно копие на себе си. Все отново последният му дуел остава незабравим – през 1969-а вкарва на Лев Яшин в московско дерби с Динамо.

Не му се получава и като треньор, а фантазиите за кариера в интернационалните връзки или киното също угасват. За похлупак, брачната половинка му го напуща, когато осъзнава, че славните години са надалеч зад него.

Така Воронин претърпява от заплатата си като инструктор по физическо образование в цех, оказват помощ му и подаяния от другари. Сключва втори брак със скромна трудова жена, която се пробва да го откаже от алкохола, само че на вятъра.

15 години откакто завършва с футбола, през 1984-та, тялото на Валерий Воронин е открито в канавка край „ Варшавско шосе “ с раздвоен череп.

Убиецът по този начин и не е открит, а делото от дълго време е замразено.