Европейки стил и мащаб. Как живя Атанас Буров, който ни напусна преди 70 години
Той споделя: " Докато ние не подсигуряваме на българския гласоподавател - в селата изключително - неговата независимост, сигурност [...] да демонстрира своята партийна воля, до тогава, господа, постоянно ще имаме персонален режим, тъй като няма да имаме независими гласоподаватели ". Той е Атанас Буров, демократът, умрял в затвор.
На 15 май 1954 година в Пазарджишкия затвор умира огромният български банкер, политик, посланик и общественик Атанас Буров. Европеец, демократ, последовател на правовата страна и конституционализма.
Тогава той е на 79 години, а зад тила му е френска тапия, живот на публицист и политик, биография на министър в най-тежките исторически интервали, битка с нацизма и най-после комунистически затвор.
Буров е роден през 1875 година в заможна и предприемчива фамилия. Като възпитаник в Горна Оряховица се увлича по социализма. Изключен, по-късно той приключва гимназия в Габрово. Получава висше обучение по право и финанси в Париж. Завръщайки се в родината се ориентира към политиката и става член на Народната партия . Дълги години е публицист, пишещ за партийния вестник „ Мир “. Заедно с това е и народен представител, бързо оформил се като огромен оратор.
Като възпитаник Буров се увлича по социализма. Като зрял човек става член на Народната партия
Първата му по-запомняща се демонстрация е когато е на 36 години и взе участие в дебатите в V Велико национално заседание през 1911 година Обсъжда се смяната на член 17 от Търновската конституция. Целта ѝ е да се даде опция на президента, със единодушието на държавното управление, да подписва секрети контракти, за които да не оповестява на Народното събрание.
Тогава Атанас Буров е определен от своята парламентарна група на Народната партия да бъде докладчик към тази смяна. Приемането ѝ дава опция да се подписа Балканския съюз за идна война против Османската империя. Действието на Народното събрание е спорно и ще породи и дълго по-късно разногласия.
След първото усещане
Демократичните разбирания и културата бързо му печелят уважението на политици от разнообразни посоки. Избран е за подпредседател на Народното събрание.
Той е реакционер, само че си дава сметка за недъзите на българския политически живот. Някои от изявленията му се посрещат с ръкопляскания от цялата зала.
„ Докато ние не подсигуряваме общинското самоуправление, - споделя той от трибуната - до момента в който ние не гаран
На 15 май 1954 година в Пазарджишкия затвор умира огромният български банкер, политик, посланик и общественик Атанас Буров. Европеец, демократ, последовател на правовата страна и конституционализма.
Тогава той е на 79 години, а зад тила му е френска тапия, живот на публицист и политик, биография на министър в най-тежките исторически интервали, битка с нацизма и най-после комунистически затвор.
Буров е роден през 1875 година в заможна и предприемчива фамилия. Като възпитаник в Горна Оряховица се увлича по социализма. Изключен, по-късно той приключва гимназия в Габрово. Получава висше обучение по право и финанси в Париж. Завръщайки се в родината се ориентира към политиката и става член на Народната партия . Дълги години е публицист, пишещ за партийния вестник „ Мир “. Заедно с това е и народен представител, бързо оформил се като огромен оратор.
Като възпитаник Буров се увлича по социализма. Като зрял човек става член на Народната партия
Първата му по-запомняща се демонстрация е когато е на 36 години и взе участие в дебатите в V Велико национално заседание през 1911 година Обсъжда се смяната на член 17 от Търновската конституция. Целта ѝ е да се даде опция на президента, със единодушието на държавното управление, да подписва секрети контракти, за които да не оповестява на Народното събрание.
Тогава Атанас Буров е определен от своята парламентарна група на Народната партия да бъде докладчик към тази смяна. Приемането ѝ дава опция да се подписа Балканския съюз за идна война против Османската империя. Действието на Народното събрание е спорно и ще породи и дълго по-късно разногласия.
След първото усещане
Демократичните разбирания и културата бързо му печелят уважението на политици от разнообразни посоки. Избран е за подпредседател на Народното събрание.
Той е реакционер, само че си дава сметка за недъзите на българския политически живот. Някои от изявленията му се посрещат с ръкопляскания от цялата зала.
„ Докато ние не подсигуряваме общинското самоуправление, - споделя той от трибуната - до момента в който ние не гаран
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ