Лъчезар Лозанов за ”Шекспир като улично куче”: Изумително попадение на българското кино
Той е там, където битката за оцеляване няма правила и с цел да защитиш персоналното си достолепие, е нужно да изобретяваш и да понасяш удари. Пестелив и прецизен разговор, което в практиката на българската кинематография е огромен недостиг.
Чудесен оператор, чиято камера с няколко линии предава вътрешни положения, улавя невидимото и духа. Съспенс и динамичност, само че посред натуралистичните елементи е изтеглена прецизна етична и естетическа линия, която го прави несъответствен с всичките ни кино опуси за мафията и престъпността у нас, които на този декор наподобяват дебелашки.
Има чеховска извисеност посред бълвоча на живота, която макар здравното отношение към неговата явна болест, подвига чувството ни за опозиция и вяра да търсим оръжията си, макар провалите, макар неизбежната опасност.
Преплетени са претекстове от шекспировите драми, те преразказват великия създател, като актуализират архетипните му въпроси по актуален метод - по едно и също време с езика на жаргона, и на езика на възвишеното, който преобразява и прави безсилни провалите на вулгарното.
Великолепни въплащения освен на звезди като Захари Бахаров Гергана Данданова и Меглена Караламбова, само че и младите артисти, дебютиращите - като че ли всички са инфектирани от едно и също облъчване в паноптикума от характери.
Особено основния воин и неговия " брат ". " Майка ", " Васил " и този филм чертаят наклонност на българските артисти (с приноса и на испанската режисьорка Авелина Прат), стъпка, с която се влиза в положителното европейско кино по нов метод, който бяхме позабравили след смяната от 89-та.
Познавах Валери Йорданов като удивителен артист, тук го виждам в непозната светлина - майсторска постановка и сюжет, каквито рядко се появяват в българското кино, изключително на фона при последните прахосани пари за Ботев и цар Симеон.
Дано такива светли моменти като " Шекспирът... " се случват по-често, с цел да тръгнем към катарзис на нацията, какъвто ни е изключително необходим в последно време в средновековието, където сме заседнали.
Лъчезар Лозанов
Чудесен оператор, чиято камера с няколко линии предава вътрешни положения, улавя невидимото и духа. Съспенс и динамичност, само че посред натуралистичните елементи е изтеглена прецизна етична и естетическа линия, която го прави несъответствен с всичките ни кино опуси за мафията и престъпността у нас, които на този декор наподобяват дебелашки.
Има чеховска извисеност посред бълвоча на живота, която макар здравното отношение към неговата явна болест, подвига чувството ни за опозиция и вяра да търсим оръжията си, макар провалите, макар неизбежната опасност.
Преплетени са претекстове от шекспировите драми, те преразказват великия създател, като актуализират архетипните му въпроси по актуален метод - по едно и също време с езика на жаргона, и на езика на възвишеното, който преобразява и прави безсилни провалите на вулгарното.
Великолепни въплащения освен на звезди като Захари Бахаров Гергана Данданова и Меглена Караламбова, само че и младите артисти, дебютиращите - като че ли всички са инфектирани от едно и също облъчване в паноптикума от характери.
Особено основния воин и неговия " брат ". " Майка ", " Васил " и този филм чертаят наклонност на българските артисти (с приноса и на испанската режисьорка Авелина Прат), стъпка, с която се влиза в положителното европейско кино по нов метод, който бяхме позабравили след смяната от 89-та.
Познавах Валери Йорданов като удивителен артист, тук го виждам в непозната светлина - майсторска постановка и сюжет, каквито рядко се появяват в българското кино, изключително на фона при последните прахосани пари за Ботев и цар Симеон.
Дано такива светли моменти като " Шекспирът... " се случват по-често, с цел да тръгнем към катарзис на нацията, какъвто ни е изключително необходим в последно време в средновековието, където сме заседнали.
Лъчезар Лозанов
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ