Среща със световноизвестния тенор Дмитрий Корчак
Той е роден на 19 февруари 1979 година в Електросталь, в някогашния Съветски съюз. Със сигурност доста от оперните фенове го познават защото неведнъж стратегия „ Христо Ботев “ е излъчвала оперни спектакли с негово присъединяване – „ Хофманови разкази “ на Офенбах, „ Ловци на бисери “ на Бизе, „ Отело “ на Росини. Лауреат е на няколко състезанието в Русия и по света, измежду които – „ Бела воче “ от 1999, „ Глинка “ през 2001, „ Франсиско Виняс “ в Барселона през 2004 и състезанието „ Опералия “ на Пласидо Доминго от 2004 където печели и специфична премия за най-хубаво осъществяване на сарсуела. С кого, какво и къде е учил ще опише той самичък в диалога си със Снежина Здравкова, която го разпита по време на спектакли на „ Риголето “ в Париж.
„ В Академията имахме оперен клас и поставяхме опери, несъмнено, с роял, в концертната зала, изпълнявахме елементи от „ Любовен балсам “, и даже „ Моцарт и Салиери “ на Римски-Корсаков. И за какво подготвихме тъкмо Римски-Корсаков? Спомням си за какво. Защото първото ми прикосновение с оперния род на същинска сцена с оркестър беше на Международния фестивал в град Колмар, Франция, чийто артистичен шеф е цигуларят Владимир Спиваков. И той ми предложи по това време, на мен, момчето от хора, тъй като ме беше чул на концерт, където пеех солова ария, една година преди този фестивал. Та той ми предложи да се явя на идната година на фестивала в Колмар в операта „ Моцарт и Салиери “ от Римски Корсаков.
Идеята му беше да измъкне неопитния юноша от хора, само че тази негова концепция беше изцяло исторически оправдана от метода, по който историята е написана от Пушкин, където исторически Салиери е популярен композитор, към този момент приет занаятчия, достигнал доста висок обществен статус като композитор, тъй като е велможа композитор. И пред него се появява напълно младо, гениално момченце, което композира превъзходна музика и то доста бързо! И в случай че при Салиери всичко се е раждало с труд, с умения, с опит, то при Моцарт се раждала за минутки блестяща гениална музика. Такъв образец имаме в доста известния филм „ Амадеус “ – в сцената, когато Салиери донася своето произведение. Моцарт го чува един път, запаметява го, изсвирва го отново, като разяснява „ Тук бих добавил не доста от това, тук от онова… И по този начин, трето, четвърто, пето… “
И пиеската за пиано придобива талантливост. Точно този контрастност, който е във кино лентата, търсеше Спиваков. Искаше некомпетентен младеж, който да играе Моцарт, а за ролята на Салиери ангажира популярния баритон Сергей Лейферкус. Известният съветски баритон по това време пееше във всички огромни театри безусловно извънреден артист, актьор и тъкмо през тези години той пееше с Пласидо Доминго във всички вердиеви опери, един необикновен Яго в „ Отело “.
С една дума, на идната година нашите спектакли минаха с огромен триумф в Колмар и с този театър обиколихме целия свят. Изнесохме го в Москва, във Виена, в Лондон, в Ню Йорк, в Париж. И това беше моят пръв театрален опит. И нищо, че операта е едноактна, трае не доста – 40-45 минути, само че това беше моята първа крачка “ – споделя Корчак пред Снежина Здравкова. Ето и още.
Снежина Здравкова и Дмитрий Корчак не престават диалога си за пеенето и дирижирането.
„ Днес мъчно можем да ги разделим. Аз съм диригент, ти си артист. Щом се занимаваме с музика, длъжни сме всички да приказваме на един език. И дори режисьорът, който слага спектакъла, би трябвало да приказва с диригента и с артистите на един език. Нещо, което през днешния ден на процедура не се случва. Трагедията на днешната опера е, че за слагането се ангажират хора с разнообразни гледни точки, с разнообразни специалности даже, и като предписание – хора, които нищо не схващат от музика! Това постоянно води до покруса. Един другояче талантлив режисьор, да речем в трагичния спектакъл или популярен кинорежисьор! Но операта си има своята специфичност. Това не е кино, нито трагичен спектакъл! Това е оперен спектакъл със свои закони, и на първо място, всички ние служим на партитурата на композитора и на либретиста, които са написали велика опера! И ние сме длъжни всички дружно – диригентът би трябвало да седне и с почитание към нотния текст да сътвори музика, артистът би трябвало да я научи, идват артисти от разнообразни страни и режисьорът би трябвало да ги сплоти в една идея, режисьорът би трябвало да умее да чете ноти, да разчита партитурата. Да почита написаното от композитора! И всички би трябвало да приказват на един език. Затова аз приказвам за артистите с обич и почитание и като диригент към артистите, и като артист към артистите. Иска ми се и режисьорите по този начин да приказват и за артистите, и за другите режисьори.
Понеже приказваме за режисьори и доста постоянно попадаме, за жалост, изключително в последно време, на постановки, които са самоцелни и не са с огромна естетика… Случвало ли ви се е да участвате в такава режисура или да откажете?
Вижте, такива постановки са прекалено много. И това е обвързвано освен с незадоволителния опит или неведение по какъв начин да го създадат режисьорите. Това е проблем на шефовете на театрите, които канят такива режисьори. Канят да вземем за пример доста известни кинорежисьори, за които всички са чували. Опитват се да привлекат публиката с известното име, което множеството хора познават поради някакъв филм. И им се коства, че дори самото име на подобен режисьор ще им докара фенове. Ако пък режисьорът направи абсурден театър, за този театър ще се написа доста без значение дали е добър или неприятен. И тогава прочут % хора ще отиде да гледа поради „ Дали пък е толкоз неприятно, колкото пишат? “ Мисля, че в известна степен тъкмо с това е обвързван изборът на такива режисьори от някои шефове на оперни театри. Постановките са разнообразни. Тук аз мога да приказвам единствено със страдание, от страна на вас, публиката, и от наша страна, като реализатори.
От друга страна пък режисьорът, когато идва да сложи спектакъла, още с подписването на контракта към този момент е получил цялостна креативна независимост. Това е по този начин и по този начин би трябвало да бъде. Намираме се в театъра, където има независимост. Но в случай че рамките на тази независимост не са избрани от някакви съглашения с шефа на театъра или в контракта, тогава индивидът получава цялостна независимост. И актьорът, който се включва в постановката може малко да работи или с доста малко може да повлияе. И режисьорите, които желаят да се бележит, напълно умишлено вървят против течението, умишлено вървят против създателя на музиката. Защото с създателя на музиката не можеш да се самоизтъкнеш. Няма да бъде по този начин блестящо скандално, както би се желало на надарения режисьор. Такъв се грижи най-много за себе си и за това, което ще напишат. И по тази причина в тази обстановка ние се намираме умишлено не чак като губещи, само че въпреки всичко в нежелано състояние на вързани ръце! И доста постоянно това довежда до една безусловно неразбираема сценография, където режисьорът не схваща, че гласът е като инструмент. Виждали сте цигулка, знаете, че звукът ѝ е затворен във фонетична кутийка, където попада звукът, там вътре той се разстила и излетява декориран с обертонове, с друга мощ. Ако махнете дървената кутийка на цигулката и свирите единствено на струните, ще се получи напълно друг тон. Или пък тромбоните, или валдхорните. Тяхната характерна форма обуславя излизането на звука напред. Ако в нашите големи театри сцената е празна, то половината тон излетява в кулисите, а не в залата. Затова още в напълно началното обучение на един режисьор би трябвало да е разбирането на спецификата на гласа. Гласът може да ни основава някаква акустична кутийка, която оказва помощ, която обогатява темброво звука и той се понася в залата, където феновете са си купили билети, с цел да слушат. Разбирате ли?
Днес доста режисьори, и не диспутирам, красиво се получава, работят с далечността. Да, експлоатират голямото разстояние, вероятност, само че това голямо разстояние не е направено за сценография, а е направено, с цел да може зад сцената да се приготвят декорите, които да се сменят бързо. А през днешния ден те всичко освобождават, вършат проекции, вършат осветяване Да, красиво е да се гледа откъм салона, в случай че пък е и на видео, доста шикозно се получава да се гледа. Но това убива 50 % от звука на изпълнителите! И това е от дреболиите, за които приказвам.
Случва се обаче режисьорът да се опълчи на създателя, с цел да се изтъкне. „ Това е към този момент остаряло произведение, би трябвало да се осъвремени “. Нямам нищо срещу. Всичко може да се направи. Но в случай че е направено при съблюдаване на партитурата, с почитание към музикалния материал, допустимо е всяка режисура може да се направи както и по обичаен метод, по този начин и ултрасъвременно! Аз в никакъв случай не съм бил срещу това. Все по-рядко и по-рядко следим почтително към музикалния материал отношение от страна на режисьора, уви! Но в този случай ние, артистите, не можем да създадем доста. Да се откажем от спектакъла, това може би за публиката, която задава сходен въпрос, наподобява доста елементарна работа. И доста постоянно подлагат на критика артистите „ Ама по какъв начин е допустимо да допуснеш в професионален проект да участваш в такава режисура?! “ Но не би трябвало да забравяте, че ние сме като при Олимпийските игри. Подписваме контракти, след това 4-5 години чакаме осъществяването на този контракт, учим функции, влагаме доста труд, и пари, и време за учене на тази партия, на тази опера. Разходите са големи! После чакаме 4-5 години, с цел да дойдем в оперния спектакъл. Идваме, наемаме квартира, живеем надалеч от фамилията си, от децата си. И всичко това, с цел да анулираме контракта и да си тръгнем? Не е толкоз просто. Аз персонално постоянно избирам да се опитаме да намерим общ език и с диригента, и с режисьора по време на моментите, когато не е неловко да се решат тези проблеми.
По време на слагането на операта всичко е допустимо и постоянно е по-добре да се откри общ език. Смятам, че отказването от контракта не е излаз от обстановката, тъй като спектакълът така или другояче ще се състои, защото декорите към този момент са направени. Да се анулира постановката е доста комплицирано. По-просто е да се сменят артистите. Те са доста и някои ще дойдат. А да се заменят милионите, изхарчени за декори, за костюми, да се унищожи постановката… Това е невероятно, тъй като шефът е поканил режисьора, подписали са контракт, а режисьорът, до преди самата режисура в дирекцията на театъра е предложил всички проекти за постановката, всички костюми, цялата концепция за спектакъла е била утвърдена от дирекцията, която чак тогава ни е поканила за постановката. Всичко това значи, че дирекцията е била изцяло съгласна с линията на трактовка на режисьора.
В предаването „ Музик фикс идея “ на 2 февруари от 14 часа ще прозвучат арии и дуети от „ Дон Жуан “ на Моцарт, „ Любовен балсам “ на Доницети, „ Травиата “ на Верди, „ Ловци на бисери “ на Бизе, „ Вертер “ на Масне, „ Евгений Онегин “ на Чайковски.
Снимки: dmitrykorchak.com
„ В Академията имахме оперен клас и поставяхме опери, несъмнено, с роял, в концертната зала, изпълнявахме елементи от „ Любовен балсам “, и даже „ Моцарт и Салиери “ на Римски-Корсаков. И за какво подготвихме тъкмо Римски-Корсаков? Спомням си за какво. Защото първото ми прикосновение с оперния род на същинска сцена с оркестър беше на Международния фестивал в град Колмар, Франция, чийто артистичен шеф е цигуларят Владимир Спиваков. И той ми предложи по това време, на мен, момчето от хора, тъй като ме беше чул на концерт, където пеех солова ария, една година преди този фестивал. Та той ми предложи да се явя на идната година на фестивала в Колмар в операта „ Моцарт и Салиери “ от Римски Корсаков.
Идеята му беше да измъкне неопитния юноша от хора, само че тази негова концепция беше изцяло исторически оправдана от метода, по който историята е написана от Пушкин, където исторически Салиери е популярен композитор, към този момент приет занаятчия, достигнал доста висок обществен статус като композитор, тъй като е велможа композитор. И пред него се появява напълно младо, гениално момченце, което композира превъзходна музика и то доста бързо! И в случай че при Салиери всичко се е раждало с труд, с умения, с опит, то при Моцарт се раждала за минутки блестяща гениална музика. Такъв образец имаме в доста известния филм „ Амадеус “ – в сцената, когато Салиери донася своето произведение. Моцарт го чува един път, запаметява го, изсвирва го отново, като разяснява „ Тук бих добавил не доста от това, тук от онова… И по този начин, трето, четвърто, пето… “
И пиеската за пиано придобива талантливост. Точно този контрастност, който е във кино лентата, търсеше Спиваков. Искаше некомпетентен младеж, който да играе Моцарт, а за ролята на Салиери ангажира популярния баритон Сергей Лейферкус. Известният съветски баритон по това време пееше във всички огромни театри безусловно извънреден артист, актьор и тъкмо през тези години той пееше с Пласидо Доминго във всички вердиеви опери, един необикновен Яго в „ Отело “.
С една дума, на идната година нашите спектакли минаха с огромен триумф в Колмар и с този театър обиколихме целия свят. Изнесохме го в Москва, във Виена, в Лондон, в Ню Йорк, в Париж. И това беше моят пръв театрален опит. И нищо, че операта е едноактна, трае не доста – 40-45 минути, само че това беше моята първа крачка “ – споделя Корчак пред Снежина Здравкова. Ето и още.
Снежина Здравкова и Дмитрий Корчак не престават диалога си за пеенето и дирижирането.
„ Днес мъчно можем да ги разделим. Аз съм диригент, ти си артист. Щом се занимаваме с музика, длъжни сме всички да приказваме на един език. И дори режисьорът, който слага спектакъла, би трябвало да приказва с диригента и с артистите на един език. Нещо, което през днешния ден на процедура не се случва. Трагедията на днешната опера е, че за слагането се ангажират хора с разнообразни гледни точки, с разнообразни специалности даже, и като предписание – хора, които нищо не схващат от музика! Това постоянно води до покруса. Един другояче талантлив режисьор, да речем в трагичния спектакъл или популярен кинорежисьор! Но операта си има своята специфичност. Това не е кино, нито трагичен спектакъл! Това е оперен спектакъл със свои закони, и на първо място, всички ние служим на партитурата на композитора и на либретиста, които са написали велика опера! И ние сме длъжни всички дружно – диригентът би трябвало да седне и с почитание към нотния текст да сътвори музика, артистът би трябвало да я научи, идват артисти от разнообразни страни и режисьорът би трябвало да ги сплоти в една идея, режисьорът би трябвало да умее да чете ноти, да разчита партитурата. Да почита написаното от композитора! И всички би трябвало да приказват на един език. Затова аз приказвам за артистите с обич и почитание и като диригент към артистите, и като артист към артистите. Иска ми се и режисьорите по този начин да приказват и за артистите, и за другите режисьори.
Понеже приказваме за режисьори и доста постоянно попадаме, за жалост, изключително в последно време, на постановки, които са самоцелни и не са с огромна естетика… Случвало ли ви се е да участвате в такава режисура или да откажете?
Вижте, такива постановки са прекалено много. И това е обвързвано освен с незадоволителния опит или неведение по какъв начин да го създадат режисьорите. Това е проблем на шефовете на театрите, които канят такива режисьори. Канят да вземем за пример доста известни кинорежисьори, за които всички са чували. Опитват се да привлекат публиката с известното име, което множеството хора познават поради някакъв филм. И им се коства, че дори самото име на подобен режисьор ще им докара фенове. Ако пък режисьорът направи абсурден театър, за този театър ще се написа доста без значение дали е добър или неприятен. И тогава прочут % хора ще отиде да гледа поради „ Дали пък е толкоз неприятно, колкото пишат? “ Мисля, че в известна степен тъкмо с това е обвързван изборът на такива режисьори от някои шефове на оперни театри. Постановките са разнообразни. Тук аз мога да приказвам единствено със страдание, от страна на вас, публиката, и от наша страна, като реализатори.
От друга страна пък режисьорът, когато идва да сложи спектакъла, още с подписването на контракта към този момент е получил цялостна креативна независимост. Това е по този начин и по този начин би трябвало да бъде. Намираме се в театъра, където има независимост. Но в случай че рамките на тази независимост не са избрани от някакви съглашения с шефа на театъра или в контракта, тогава индивидът получава цялостна независимост. И актьорът, който се включва в постановката може малко да работи или с доста малко може да повлияе. И режисьорите, които желаят да се бележит, напълно умишлено вървят против течението, умишлено вървят против създателя на музиката. Защото с създателя на музиката не можеш да се самоизтъкнеш. Няма да бъде по този начин блестящо скандално, както би се желало на надарения режисьор. Такъв се грижи най-много за себе си и за това, което ще напишат. И по тази причина в тази обстановка ние се намираме умишлено не чак като губещи, само че въпреки всичко в нежелано състояние на вързани ръце! И доста постоянно това довежда до една безусловно неразбираема сценография, където режисьорът не схваща, че гласът е като инструмент. Виждали сте цигулка, знаете, че звукът ѝ е затворен във фонетична кутийка, където попада звукът, там вътре той се разстила и излетява декориран с обертонове, с друга мощ. Ако махнете дървената кутийка на цигулката и свирите единствено на струните, ще се получи напълно друг тон. Или пък тромбоните, или валдхорните. Тяхната характерна форма обуславя излизането на звука напред. Ако в нашите големи театри сцената е празна, то половината тон излетява в кулисите, а не в залата. Затова още в напълно началното обучение на един режисьор би трябвало да е разбирането на спецификата на гласа. Гласът може да ни основава някаква акустична кутийка, която оказва помощ, която обогатява темброво звука и той се понася в залата, където феновете са си купили билети, с цел да слушат. Разбирате ли? Днес доста режисьори, и не диспутирам, красиво се получава, работят с далечността. Да, експлоатират голямото разстояние, вероятност, само че това голямо разстояние не е направено за сценография, а е направено, с цел да може зад сцената да се приготвят декорите, които да се сменят бързо. А през днешния ден те всичко освобождават, вършат проекции, вършат осветяване Да, красиво е да се гледа откъм салона, в случай че пък е и на видео, доста шикозно се получава да се гледа. Но това убива 50 % от звука на изпълнителите! И това е от дреболиите, за които приказвам.
Случва се обаче режисьорът да се опълчи на създателя, с цел да се изтъкне. „ Това е към този момент остаряло произведение, би трябвало да се осъвремени “. Нямам нищо срещу. Всичко може да се направи. Но в случай че е направено при съблюдаване на партитурата, с почитание към музикалния материал, допустимо е всяка режисура може да се направи както и по обичаен метод, по този начин и ултрасъвременно! Аз в никакъв случай не съм бил срещу това. Все по-рядко и по-рядко следим почтително към музикалния материал отношение от страна на режисьора, уви! Но в този случай ние, артистите, не можем да създадем доста. Да се откажем от спектакъла, това може би за публиката, която задава сходен въпрос, наподобява доста елементарна работа. И доста постоянно подлагат на критика артистите „ Ама по какъв начин е допустимо да допуснеш в професионален проект да участваш в такава режисура?! “ Но не би трябвало да забравяте, че ние сме като при Олимпийските игри. Подписваме контракти, след това 4-5 години чакаме осъществяването на този контракт, учим функции, влагаме доста труд, и пари, и време за учене на тази партия, на тази опера. Разходите са големи! После чакаме 4-5 години, с цел да дойдем в оперния спектакъл. Идваме, наемаме квартира, живеем надалеч от фамилията си, от децата си. И всичко това, с цел да анулираме контракта и да си тръгнем? Не е толкоз просто. Аз персонално постоянно избирам да се опитаме да намерим общ език и с диригента, и с режисьора по време на моментите, когато не е неловко да се решат тези проблеми.
По време на слагането на операта всичко е допустимо и постоянно е по-добре да се откри общ език. Смятам, че отказването от контракта не е излаз от обстановката, тъй като спектакълът така или другояче ще се състои, защото декорите към този момент са направени. Да се анулира постановката е доста комплицирано. По-просто е да се сменят артистите. Те са доста и някои ще дойдат. А да се заменят милионите, изхарчени за декори, за костюми, да се унищожи постановката… Това е невероятно, тъй като шефът е поканил режисьора, подписали са контракт, а режисьорът, до преди самата режисура в дирекцията на театъра е предложил всички проекти за постановката, всички костюми, цялата концепция за спектакъла е била утвърдена от дирекцията, която чак тогава ни е поканила за постановката. Всичко това значи, че дирекцията е била изцяло съгласна с линията на трактовка на режисьора. В предаването „ Музик фикс идея “ на 2 февруари от 14 часа ще прозвучат арии и дуети от „ Дон Жуан “ на Моцарт, „ Любовен балсам “ на Доницети, „ Травиата “ на Верди, „ Ловци на бисери “ на Бизе, „ Вертер “ на Масне, „ Евгений Онегин “ на Чайковски.
Снимки: dmitrykorchak.com
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ