Той е на 3 г. и напоследък най-често формулираното от

Той е на 3 година и в последно време най-често дефинираното от него изречение е: “Ти не ми казвай какво да върша – аз си знам какво желая! ” Той се сблъсква с компликацията да прави свободен избор всеки ден в своя дребен огромен свят – когато избира самичък сладоледа си и по-късно открива, че не е този, който в действителност е желал. И се гневи и плаче, само че няма по какъв начин да упрекна мен, тъй като самичък го е избрал. И идващия път прекарва 15 минути пред фризера, като изисква от каката да получи информация с какво е всеки един сладолед... И още веднъж избира самичък. И този път е удовлетворен. Но до момента в който яде, ми споделя какъв брой му е било мъчно през вчерашния ден, когато си е избрал “гадния ” сладолед...

Слушам го и мисля за себе си – за това какъв брой ми е мъчно да върша своите лични избори. Как съзнанието ми е проектирано по този начин, че нещо в мен непрекъснато цикли, че някой знае по-добре, че има някакво неписано или написано предписание, което би трябвало да съблюдавам, че аз не знам, само че някой различен знае и аз би трябвало да чувам този глас.Да си свободен значи да вярваш, че имаш избор – за всяко нещо, постоянно.Чувам се да споделям: “Сладолед ще ядеш, откакто си изядеш супата. ” И ми идва да изсипя супата в личната си уста. В такива моменти като че ли различен човек в мен приказва – някой, който знае, че е изключително значимо супата да се изяде преди сладоледа. И си припомням едни дълги диалози от моето детство, в което са ме убеждавали в същото... и си припомням голямата купа със чорба, която с омерзение гълтах, с цел да може най-сетне да получа този сладолед... И по какъв начин когато той най-сетне беше в ръцете ми, към този момент не ми се ядеше, тъй като се усещах цялата чорба... И по какъв начин не разбирах смисъла на всичко това... И по какъв начин не разбирах думите: “Е, в този момент за какво не си ядеш сладоледа – нали това искаше? ”

Защо е толкоз мъчно не просто да имаме вяра, да пазиме и крещим за правото на свободен избор, ами и да го живеем в действителност? И да живеем с отговорността от него. Защото е по-лесно, си давам отговор. Прехвърляш отговорността. И се правиш на свободен, само че живееш в пандиза на личните си ограничавания, които носиш някъде отдалеко, от детството...Затова и ни е толкоз мъчно да приемем, че свободата изисква повече от това да я искаш – би трябвало и да я живееш, да я дишаш. Да си свободен значи да вярваш, че имаш избор – за всяко нещо, постоянно. И да го следваш. И да си подготвен ти да носиш отговорност за личните си избори. Да вярваш, че можеш да живееш живот по своя метод и че всичко зависи от теб.