Той е извън обсега на най-забележителните ни люде в духовния

Той е отвън обсега на най-забележителните ни люде в духовния ни народен произход, само че като стихотворец, журналист и хладнокръвен герой за щастието на онеправданите, за обществени и човешки правдини има своето място в най-новата ни история. Николай Хрелков е роден на 16 декември 1894 година в гр. Бяла Слатина. Завършва гимназия в София, въпреки че е имал огромно предпочитание да се учи в Рисувалното учебно заведение, с което се разминава заради пропуснати периоди за записване. Още от юношеската си възраст проявявал жив интерес към литературата, а той се ускорява още повече след запознаването му в столицата с младите по това време поети и писатели Теодор Траянов, Димчо Дебелянов, Николай Райнов и други създатели, сродени към този момент в националното ни литературно съществуване. Сприятеляването му с тях се оказва решаващо за неговото професионално бъдеще. Макар че непрекъснатата оскъдност го притиска и не му дава опция да учи повече, той съумява да се добере до по-високи духовни хоризонти по пътя на самообразованието. А с цел да изкарва прехраната си, работи като малък служител в Министерството на финансите, коректор в издателство " Цвят ". Междувременно (1917-1918 г.) отбива военната си работа и взе участие в Първата международна война. По-късно, по време на следвоенната стопанска и политическа рецесия и съсипия, работи и като чиновник по доставките на малочислената ни армия с облекло и обуща. Кървавият деветоюнски прелом през 1923 година го сварва като инспектор по трамвайната линия София-Княжево.

Младият Хрелков избира дефинитивно своя житейски и креативен път и още при започване на 1919 година влиза в редовете на БРСДП (т.с.). От 1922 година се сближава с Антон Страшимиров, Гео Милев, Христо Ясенов, Марко Марчевски, Людмил Стоянов и други Особено плодотворни са креативните му общувания с Гео Милев, с който редактират дружно сп. " Везни " и поставят основите и на сп. " Пламък ". След априлските събития от 1925 година е подложен на полицейско гонене, минава неотложно в конспиративност, емигрира във Виена, където е пощальон на Задграничното бюро на Българска комунистическа партия. Налага се постоянно да прекосява незаконно граници и по време на едно пътешестване до Загреб е хванат и наказан през 1927 година на непоколебим тъмничен затвор в гр. Нови Сад. След излизането си отпътува под непознато име за Париж, откъдето се завръща през 1928 година в България, като нито за момент не напуща определения към този момент път.

Успява да стартира работа като библиотекар в МНП през 1931 година, става един от създателите и ръководителите на Съюза на приятелите на Съюз на съветските социалистически републики и Съюза на трудово-борческите писатели, ръководен от Тодор Павлов. След девети септември 1944 година се включва интензивно в духовния ни и обществено-политически живот. По негова самодейност се основава през 1948 година културната бригада " Република " (Елин Пелин, Александър Балабанов и др.), с която провежда литературни четения в София и страната.

Николай Хрелков се увлича в литературните си пристрастия още през най-младите си години. Поел в бързея на политическите стълкновения, той не се колебае да прегърне марксическите хрумвания, прописва стихове и още в първите му произведения се усеща спонтанното му сродяване с динамичността и стремежите на трудовите хора в битката им с експлоататорите и кожодерите на народа ни. С остри обществени творби сътрудничи в " Червен смях " и " Социалистически взор ", в списанията " Везни ", " Хиперион ", " Пламък ", " Нов път ", " Наковалня ". И в идващите си литературни изяви в " РЛФ " " Кормило ", " Заря " и други издания той се явява още повече като корав и праволинеен проводник на критично-реалистичното направление в трендовете на литературното ни творчество през 30-те години на предишното столетие. От този интервал прекомерно впечатляващи с идейната си атмосфера са стихотворенията му, отдадени на погрома на Септемврийското въстание - " Сън ", " Разгром ", " Песен, " Недовършена страница " и други

Тази сюжетно-тематична линия създателят следва още по-осезаемо при започване на 30-те години, когато излизат от щемпел баладите му " Среднощна коситба ", " Балада за три сестри ", " Смърт под Габровница ". Критиката обаче намира за самобитен връх в идейно-емоционален и художествено-естетически аспект баладата му " Среднощен конгрес " - творба, която е яростно наказание на кървавото минало на войната и сурово предизвестие към бъдещето.

Съвършено друга, ведра, изобретателна атмосфера дишат творбите му след деветосептемврийската победа през 1944 година Авторът откликва откровено и заселва в стиховете си възторга на младите, плодородния градивен труд на народа ни, тръгнал да построява ново, обществено заслужено общество, мечтано от починалите в антифашистката битка. Такъв доблестен въздух ни облъхва, когато се потопим в мислите и прекарванията на поета в оптимистичния свят на творбите му " Девети септември ", " Знамето на свободата ", " На класата ", " Димитровград " и мн. Др.

През тези разкрепостени за духа му години Николай Хрелков съществено натоварва своя креативен капацитет. Настъпва и в сатиричния род, бичувайки нравствените недъзи на нашия съвременник в сатирите се " Благоразумният ", " Мисли мои " и " Нашенските маяковци ". Усилено събира материал за от дълго време замисления си разказ " Последният пердах " и се заема с главно преправяне на своето емблематично произведение - " Среднощен конгрес ", подготвяйки го за ново допълнено и модифицирано издание.

Последните години от живота си прекарва в Горна баня, където умира на 25 август 1950 година